Много шум се вдигна около паметника на цар Самуил в центъра на София. Едни смятат, че бил грозен, други не намират нищо нередно в него, а трети питат как така му светели очите.
Човечеството издига статуи от хиляди години. Това е начин, с който почитаме и помним онези, които са допринесли с нещо ценно и значимо. И за да ви убедим, че има много по-странни статуи от тази на цар Самуил, ще ви покажем няколко специално подбрани.
10. Блуцифер
Блуцифер се намира край летище Денвър и е ужасяващ. Всъщност това не е истинското име на статуята, а само един от прякорите й, с които я наричат хората от града. Други имена включват Синият жребец на смъртта и Конят на Сатаната. Правилното име е Синият мустанг, но човек лесно може да разбере защо то се е изменило.
Статуята представлява изправен на задните си копита, анатомично правилен кон – поне на теория. Светещите му червени очи обаче издават дяволския му произход.
Не е изненадващо, че много от жителите на Денвър не харесват статуята. Тя се оказала лош късмет и за създателя й. Луи Хименес работил по високата почти 10м и тежаща 4100кг статуя, когато парче от нея паднало върху него и го убило.
9. Кетцалкоатъл в Сан Хосе
Кетцалкоатъл е древен ацтецки бог, който е отчасти змия, отчасти дракон с пера. Има причина да е на върха на пантеона, защото е величествен. Сякаш всеки артист би си мечтал да получи привилегията да изработи статуя на Кетцалкоатъл, особено в мащабите, одобрени от Сан Хосе, Калифорния.
През 1992г скулпторът Робърт Греъм бил нает да направи статуя, която не само да бъде централна атракция в града, но и да е в чест на испанските семейства, живеещи в града, както и на хората, които са го основали и са живели там в миналото.
Не сме сигурни дали проектът се е оказал твърде амбициозен за Греъм или просто е спряло да му пука, щом е прибрал $500 000 от града. Първоначално планът му бил за огромна бронзова статуя, но постепенно този план се изменил в нещо съвсем различно. Макар от градската управа да одобрили новия дизайн, скулпторът не се допитал до ничие друго мнение. И преди не одобрявали статуите му, така този път решил да крие до последно произведението си, което при представянето разбираемо предизвикало доста интересни реакции.
Първо хората започнали да оставят кучетата си върху статуята, за да ги снимат. Щом това им омръзнало обаче, останали с една доста обидна статуя. Никой не искал наследството му да бъде запомнено по този начин, защото Кетцалкоатъл бил един от боговете, който преподавал изкуството на това да извадиш все още биещото сърце на човека по време на жертвоприношение. Освен това хората не смятали, че би му се харесало да бъде изобразен като изпражнение, пък макар и на пиедестал.
8. Безликите бебета в Прага
Прага е странно място. Освен това е дом на високата 216м телевизионна кула Жижков, която е най-високата и втората най-грозна постройка в страната.
Вместо просто да се примири с това, градът се опитал да направи сградата по-привлекателна. Явно в Прага това означава материализиране на най-големите ни кошмари.
През 2010г, 10 гигантски бебета без лица са издигнати на различни места около кулата, катерейки се и спускайки се от нея. Дело са на един от най-противоречивите чешки скулптори, Давид Черни.
Големите, зловещи бебета нападат и парк Кампа. Там се намират още три такива бебета, които сякаш са дори още по-ужасяващи. Там те са направени от бронз, вместо от фибростъкло. Не са напълно безлики, но както виждате това не е в тяхна полза.
7. Дева Мария и Темида
Деймиън Хърст е един от най-бруталните артисти. Неговите статуи на Дева Мария и Темида не оставят никакъв шанс на минувачите, които няма как да не ги видят.
И двете статуи са огромни и бременни. Личи си, защото са частично одрани, за да се виждат вътрешностите им, от мускулите до неродените зародиши. Споменахме ли, че са огромни? Дева Мария е висока 10м и тежи 13т. През 2014г е поръчана от милионер в Манхатан, чиито съседи му обявяват война.
Темида пък, направена със същия мотив, е дори още по-голяма. Тя е висока 20м и държи меч над главата си в Северен Девън. Според Хърст, тя е дългосрочно отдадена под наем на английското крайбрежно градче, но някои от жителите му въобще не са възторжени от това. Докато едни я наричат брилянтна туристическа атракция, други смятат, че прекалено би се харесала на Ханибал Лектър.
6. Обезглавената статуя
Пред градската поща в Легазпи, Филипините може да попаднете на ужасяваща гледка: коленичеща фигура без глава, която сякаш е била обезглавена преди секунда. Статуята е обградена от повече въпроси, отколкото отговори.
Една от по-официалните версии на историята е, че монументът е в памет на загинали във ВСВ биколнци. Войната не е чужда на биколанците. Има още една статуя (доста по-малко ужасяваща) в Нага, издигната в памет на мъчениците биколанци, след чиито екзекуции избухва Филипинската революция.
Според местната легенда пък, на 22 ноември 1945г работници открили обезглавено тяло в пясъка на залива Албей. Трупът не бил отдавна там, тъй като униформата все още била като нова. Главата обаче липсвала. Благодетел от един от градските колежи искал да съхрани паметта за този мъж и поръчал негова статуя, но преди това изпратил тялото му на парад през града.
Колко е вярно това никой не може да каже. Няма документи, по които да се проследи историята на обезглавената статуя, нито пък поръчката й, макар доста хора да твърдят, че помнят случката.
5. Плащът на Съвестта
Един паметник, който е едновременно ужасяващ и красив. Има много различни негови версии, които постоянно се появяват из Европа. Дело са на Анна Хроми. Фигурата с наведена глава за първи път се появява на заден план в една от нейните картини през 1980г. Тогава е изобразявала празнотата и как нищо, освен един плащ, не е останало от една старица.
Същият мотив се поява отново, когато го превръща в скулптура. Този път е представен под формата на празно палто, символизиращо пътят, който извървяваме в живота – път, на който ние предаваме форма. Хората я приемат доста добре и Анна решава да направи версията с плаща.
Дори мраморът за скулптурата си има своя невероятна история. Взет е от същата кариера, откъдето е идвал мрамора за творбите на Микеланджело. Това е единствената кариера в света, където може да бъде извадено толкова голямо парче мрамор. Скулптурата на Анна Хроми тежи 200 тона и е толкова голяма, че повечето от работата по нея е свършена на място в кариерата.
4. Паркът на обезглавените статуи
Край път в Палмира, Тенеси може да бъде видяна зловеща колекция от статуи. Те не винаги са били такива и идеята им също е била друга. След смъртта на техния създател, Енох Танер Уикъм, статуите паднали в жертва не само на суровия климат, но и на вандализма.
Статуите са били изработени с любов в продължение на 20 години от фермер, който след като се пенсионирал решил най-после да се отдаде на хобито си. Има птици и вол, няколко мъже на коне и групи хора, както и статуи на вожд Текумсех, Андрю Джаксън и дори бик, стоящ до американския пионер Дениъл Бун.
След смъртта на Уикъм през 1970г, статуите западнали и заприличали на декор от филм на ужасите. Всичките изгубили главите си, а повечето имат и липсващи крайници. Целите са в дупки от куршуми, събаряни и прегазвани са от камиони.
Направени са опити да бъдат спасени някои от скулптурите и няколко от тях са преместени зад телена ограда.
3. Неб Сану, движещата се статуя
В Манчестърския музей е изложена древна египетска статуя на Неб Сану, която на пръв поглед изглежда напълно обикновена. Малка е – висока едва 25 см. Изведнъж обаче се случило нещо странно и статуята започнала да се движи в стъклената витрина.
Известно време всъщност никой не бил забелязал движението на статуята. Служители на музея обаче видели, че тя променяла ъгъла си през деня, сякаш произволно. Това било достатъчно странно, за да монтират камера и да запишат движението й.
Статуята е на около 4000г и е била направена в чест на бог Озирис. В колекцията на музея е от около 80 години, през което време нищо странно не е било наблюдавано около нея. Движението й обаче поражда всякакви теории, включително, че в нея се е вселил духът на Озирис.
Обяснението на феномена обаче се оказва доста по-обикновено и скучно. Физикът Брайън Кокс разкрива, че миниатюрни вибрации създават диференциално триене между стъклото и статуята, от което тя постепенно се завърта.
2. Вацлав I Свети на кон
Тази статуя е от същия скулптор, направил огромните безлики бебета. Вацлав I Свети е чешки владетел, въвел християнството в Чехия. Друга негова статуя (много по-величествена) се намира на Вацлавския площад в Прага, където той язди напълно нормален кон.
Вацлав I Свети на Давид Черни не само е яхнал мъртъв кон, но конят всъщност е обърнат по гръб, с отпусната глава и изплезен език. Лицето на статуята много прилича на тогавашния президент Вацлав Клаус, което не е останало незабелязано.
1. Будисткия Ад
Будизмът е най-известен с идеите за прераждането. Да получиш още един шанс за живот след смъртта е доста привлекателна идея. По-малко привлекателна е идеята, че има период на изчакване, преди да получите новото си тяло. Когато човек умре, неговите дела биват претеглени. Ако натежат лошите, душата ви отива направо в Ада, където трябва да платите за всички злини, преди да се преродите.
По-злите души могат да прекарат хиляди години в този будистки Ад. И в случай, че се чудите как изглежда той, посетете Ванг Саен Сук.
На входа на парка ви приветстват две прети. Те са доста стряскаща двойка, обикаляща Земята във вечна жажда и глад. Като при много други видове духове, има различни интерпретации за това какво е претата, освен дух, който плаща за своите грехове. Има прети, които ядат само повръщано по някаква причина, както и такива, чието наказание е гърлата им да са толкова тесни, че винаги имат чувството, че се задушават и не могат да се хранят и дишат. Някои прети са в постоянни мъки, горят или се носят по вятъра.
Целият парк е пълен със статуи, които оставят малко на въображението и показват на посетителите какво ги очаква, ако се отклонят от пътя на доброто.
