Военното звание „генералисимус“ е почетно звание или най-високият военен чин в някои страни по света. Самата дума произлиза от латинската дума „generalissimo“ и означава „най-висшият генерал“.
В различни страни и епохи тази титла била присвоявана на главнокомандващите по време на военни действия или в качеството на почетно звание на военачалници, благородници или видни политици.
Първият генералисимус се появява през 1569г. – това е Анри III (1551г.-1589г.), последният френски крал от династията Валоа. С този висок ранг, заедно с титлата „херцог на Оверн“, го награждава по-големия му брат, крал Шарл IX, когато Анри все още бил престолонаследник.
После тази практика се разпространява в Свещената Римска империя, Швеция, Испания, Мексико, Япония, Русия и СССР, Китай.
В Русия пръв генералисимус става през 1696г. воеводата Шеин (1652г.-1700г.). Високото звание му присъжда Петър Велики за блестяща военна операция при Азов. Но, в интерес на истината, официално тази титла бива въведена в Русия едва през 1716г. Шеин я получава само чрез заповед на царя, без регистрация и документно оформление – така че, воеводата юридически не може да се смята за негов носител.
Но, без съмнение, генералисимус в истинския смисъл на тази дума, бил Александър Суворов (1730г.-1800г.). Той става такъв през 1799г. по заповед на император Павел I след една от най-впечатляващите военни операции в историята – преминаването в зимни условия през Алпите и разгрома на френските войски в Италия и Швейцария.
Най-известният генералисимус с добавката „на Съветския съюз“, без съмнение, е Йосиф Сталин (1879г.-1953г.), който става такъв на 27 юни 1945г. Но самият той бил напълно безразличен към този факт. Дори не били измислени пагони за новия военен чин, който бил утвърден от Президиума на Върховния съвет на СССР – висшия държавен орган тогава. Обаче Сталин си ходел с пагоните на маршал, когато обличал военна униформа.
Има и много други известни личности, наградени с това военно звание.
Сред тях е Чан Кай-ши (1887г.-1975г.). Той е изтъкната политическа фигура в Китай. От 1946г. до смъртта си е президент на Китайската република, разположена на остров Тайван и няколко други по-малки острови. (Не бива да я бъркаме с Китайската народна република, която обхваща по-голямата част от Югоизточна Азия). Чан Кай-ши получава почетното звание „генералисимус“ през 1935г.
Не можем да пренебрегнем лидера на Корейската народно-демократична република (Северна Корея) Ким Ир Сен (1912г.-1994г.). Той получил званието през 1992г. А синът му Ким Чен Ир (1941г.-2011г.) бил удостоен с него посмъртно през 2012г.
Видният френски маршал Морис Гамелин (1872г.-1958г.) става генералисимус през 1939г. Той командва френските въоръжени сили във Втората световна война и устоява срещу нацистка Германия само 42 дни (10 май – 22 юни 1940г.) – но това по никакъв начин не се отразило на почетната му титла.
Френският генерал Максим Вейган (1867г.-1965г.) също станал генералисимус през 1939г. Той участвал, както в Първата, така и във Втората световна война. На преклонна възраст е назначен за главнокомандващ френската армия след оставката на Морис Гамелин. Бил пенсиониран през 1941г. През 1942г. бил в нацисткия концлагер Дахау.
Генералисимус бил и японският император Мейдзи (1852г.-1912г.), независимо от факта, че по неговата поезия може да се съди за убедения му пацифизъм.
Има и други хора, които в хода на своята военна или политическа кариера са получили тази титла. И до днес това си остава най-висшето военно звание в цял свят.
