Ал Капоне, вероятно най-известният гангстер, е бил лоша новина за всеки, който го е познавал, от учителка, която е пребил когато бил на 14, до седем от членовете на бандата на Бъгс Морън, които е застрелял в Чикаго на Свети Валентин. През целия си живот Капоне използва насилие, измами и безскрупулна решителност, за да получи всичко, което иска. А по време на Сухия период, той има всичко.
Нещата обаче приключват на 16 юни 1931г, когато Капоне е съден за укриване на данъци. Когато излиза от съда, той се хвали на пресата, че е сключил сделка и ще лежи само 2 години и половина, след което отново ще е на улицата.
Обратно в съда за официална присъда, съдията информира Капоне, че уговорената присъда не е задължителна. След пълен процес, журито осъжда Ал Капоне на 11 години затвор, от които той излежава 8.
По своето време, Капоне властва като крал на Чикаго. Докато повечето американци печелят по $750 на година, той изкарва по $100 000 от незаконна контрабанда.
Също както хора са забогатявали през 20-те от трафика на алкохол, днес наркотиците са превърнали в милиардери гангстери, на които Капоне не може да стъпи на малкия пръст.
Семьон Юдкович Могилевич
Половината необходимо да бъдеш бос на престъпна организация се крие в титаничното его. Много от най-успешните гангстери в историята са се мислели за най-големите, най-лошите живели някога. В повечето случаи това его е без покритие, но Семьон Могилевич може да се похвали като босът на босовете.
Могилевич е необикновено явление в руския подземен свят, понеже е образован мъж. Преди да основе престъпната си империя, той завършва икономика и е вложил всичко научено работата си.
За 40 години Могилевич се е издигнал до върха на организираната престъпност в Русия, изпрал е десетки милиарди долари и дори си е купил собствен завод за оръжие. ФБР го нарича „най-опасният мафиот в света“. Има руско, украинско, унгарско и израелско гражданство. Последното е може би най-важно, тъй като Израел никога не екстрадира гражданите си.
Връзките на Могилевич с Израел датират от началото на 80-те, когато излиза на свобода след 3-годишна присъда за измама. По това време голям брой руски и украински евреи – и не малко дисиденти, които твърдят, че са евреи – бягат от Съветския съюз в Окупираните територии.
Могилевич влиза в бизнеса с трафика на емигранти, сякаш е нещо като туроператор на свободна практика. За разлика от туроператорите обаче, той иска процент от богатството на бегълците, след което обикновено задига всичко, което те са оставили в очакване да им бъде изпратено. Могилевич използва парите, за да подкупва властите и те не го закачат.
С падането на Съветския съюз, руски и чеченски гангстери се превръщат от сенчести престъпници от ръба на обществото в издигнати от народа лидери и бизнес магнати. Малцина, ако изобщо има такива, изоставят престъпните си империи и Могилевич не е изключение. През 90-те той движи толкова много схеми, че ФБР не успява да ги подслушва всичките.
Една от схемите му включва продажбата на необложено с данъци гориво за печки вместо бензин, което сигурно се е харесало на собствениците на Трабанти и Волги. Като добър икономист, Могилевич изпира парите през Ню Йорк и Лондон, след което си купува „легитимни“ дялове в компании за петрол и газ.
Предвид, че в Русия има повече петрол, отколкото в Кувейт и бившите съветски петролни компании са разпродадени за жълти стотинки, това се оказва доста добър ход. Някъде по това време Могилевич си купува голям дял от Сухой, която произвежда военни самолети, както и унгарска оръжейна компания, произвеждаща противосамолетни оръжия.
Днес 66-годишният Могилевич живее в Киев, обграден от частна армия и на практика имунизиран от закона. Също като Капоне, той е обвинен в укриване на данъци преди няколко години, но правителството на Путин го освобождава, твърдейки, че обвиненията не са сериозни.
Малко преди смъртта си, Александър Литвиненко твърди, че Могилевич е в „добри отношения“ с Владимир Путин още от 90-те.
Дауд Ибрахим
Много престъпни организации по света криволичат по границата между интернационалните криминални синдикати, които използват насилие, и международните терористични организации, които прекарват наркотици и крадена собственост за финансирането на войни.
Дауд Ибрахим, синът на индийски полицейски началник, цял живот се движи по тази граница.
Мнозина го обвиняват, че е организирал бомбардирането на Бомбай през 1993г, когато 13 бомби избухват в града, за да нанесат максимални поражения и хаос. Взривовете убиват или раняват близо 1000 души. Това е първият голям сериен атентат в историята и групировки като Алкайда и Джемаа Исламия вземат примера за Лондон, Мадрид и Бали.
Смята се, че Ибрахим е имал близка връзка с Осама бин Ладен и талибаните, като вероятно е координирал атаките в Мумбай през 2008г. През 2003г е обявен за издирван терорист и постоянно прави опити да дестабилизира или свали индийското правителство.
Тероризмът обаче е само хоби на Ибрахим. Истинските пари в Индия идват от черния пазар, на който се продават наркотици, оръжия и дори крадено изкуство от Азия, Виетнам и Египет. Ибрахим движи стабилно количество наркотици към Великобритания и управлява нещо като „антиамериканска банка“, която заема, пере и инвестира пари за терористични групи от цял свят.
За да подпомогне регионалния си джихад или може би, за да му е по-лесно да пренася хероин, Ибрахим винаги е поддържал връзка с Междуведомственото разузнаване на Пакистан (ISI). ISI не е като повечето агенции, а е като независимо правителство в Пакистан. Разузнаването не отговаря пред никой и има пълната свобода да води собствена война с Индия и да подпомага бойци.
Връзката с Ибрахим вероятно е добър източник на пари за агенцията и обяснява как той има неограничен достъп до племенните региони на Пакистан и Афганистан.
А той има нужда от този достъп. След дълга и успешна кариера, Дауъд Ибрахим прави едното нещо, което босът на мафията никога не бива да прави: привлича внимание. САЩ го поставят в списъка с терористи и забраняват на финансовите институции да правят бизнес с него. Сметките на Ибрахим биват замразявани в мига, когато бъдат идентифицирани. Много от приятелите му – онези, които не е убил – вече са арестувани, а Индия активно го издирва.
Изглежда има множество самоличности и вероятно десетки имоти в Пакистан. Носят се слухове също, че е болен от гангрена, макар че това може да е просто измислица на ISI, докато някой не намери тялото му.
Хоакин Гусман
През 1930г чикагската антипрестъпна комисия посочва Ал Капоне за обществен враг номер 1 – определение, което измислят специално за него. След като Капоне е затворен, титлата остава свободна 83 години. През 2013г Хоакин Гусман става вторият човек в историята, който я носи.
Гусман се издига до върха на картела Синаола в Мексико. Той започва от улицата и на 15 години има собствен бизнес с марихуана. Като младеж се включва в отглеждането на опиум от местни гангстери и започва да убива, докато не стига до върха.
През 1993г е осъден на 20 години затвор по обвинения за търговия с наркотици и убийства, но успява да подкупи властите и се връща към убийствата. Като лидер на картела, Гусман натрупва лично богатство в размер над $1 милиард и три поредни години влиза в списъка на Forbes с най-влиятелни хора в света
За разлика от своите ментори в мексиканската наркотърговия, Гусман отказва да е просто посредник за колумбийските кокаинови лордове и започва свое производство на метамфетамини. Подсигурява маршрути през Тексас и Калифорния за своите мулета с достатъчно подкупи, че да покрие пустинята с пари. Незадоволен от това да храни глада на Америка за амфети, Гусман започва да настъпва други картели и изпраща кокаин и хероин към САЩ.
В отговор на това американското правителство оказва голям натиск на Мексико да залови Гусман, сякаш това би спряло наркотрафика. Това се посочва като основна причина за настоящото положение на почти гражданска война в Мексико, при което всеки картел, от Гватемала до Аризона се опитва да заличи конкуренцията.
През 2014г, след акциите срещу колумбийските картели, Синаола на Гусман управлява целия трафик към САЩ. Смята се, че към този момент е станал най-богатият престъпник в света и е пренасял повече наркотици в САЩ от който и да е друг в историята.
Разбира се, няма как да стигнеш от марихуана ентусиаст до господар на световните наркотици, без да очистиш тоя и оня, а за Гусман това се превръща в кърваво изкуство. През 2010г картелът Хуарес започва да се бърка на култивирането на марихуана на Гусман в Сонора.
Един фермер, 26-годишният Хюго Хернандес, изглежда бил сключил сделка с Хуарес. За това той е пребит до смърт от хората на Гусман, тялото му е нарязано на седем части, лицето му е одрано, след което пришито върху футболна топка. Върху трупа оставят бележка, на която пише: „Честита нова година. Ще ви е последна.“
През 2015г Гусман – тъкмо избягал за втори или трети път от затвора – решава, че му е писнало Ислямска държава да се бърка в износа му за Европа и Близкия Изток.
В стила на Сонаола, той публично обявява, че ще заколи членовете на Ислямска държава пред очите на семействата им и ще нахрани с тях кучетата. За негово и наше съжаление, изглежда няма да има шанса да изпълни заканата си. През януари 2016г мексиканските специални части притискат Гусман в частна резиденция и го арестуват… този път вероятно за последно.
