Разпускате след (или по време на) тежък работен ден и решавате да прочетете нещо интересно в интернет? Спирате се точно на този статия… Но защо? Необяснимото винаги ни е привличало, а криминалната литература не случайно е сред най-популярните жанрове. От всички загадъчни и необясними неща, неразрешените убийства винаги ни карат да измисляме собствени теории за случилото се, но тези случаи са съвсем шантави и десетки години остават неразрешени.
5. Последното пътуване на Джонатан Луна
Всичко в живота на Джонатан Луна било подредено. 38-годишният баща и успешен прокурор бил в пика на професионалната си кариера и личностно развитие. Затова е много изненадващо, когато на 3 декември 2003г той напуска съда на Балтимор, но вместо да се насочи към вкъщи, поема на странна обиколка на щатите посред нощ. Луна напуска сградата в 11:30ч вечерта и шофира четири часа до Ланкастър, Пенсилвания. На следващата сутрин е открит удавен в плитък поток, а баджа му още е на врата му.
Макар това да звучи като типичния случай на човек, изкарал лош ден, който кара четири часа до друг щат посред нощ и по някакъв начин успява да се удави в локва… около смъртта на Луна има много особености.
Той не е казал на никого къде отива. Не е отишъл директно в Ланкастър, а първо се е насочил на север и е карал на зигзаг. Направил е привидно произволни тегления на малки суми пари. Плащал е пътните такси по различни начини, макар със себе си да е имал електронен чип. Дори изглежда се е наранил в даден момент, защото по последния билет от пътните такси е открита кръв. Колата му е открита до реката, с все още запален двигател. И макар причината за смъртта да е удавяне, той е намушкан 36 пъти със собственото си джобно ножче и е получил сериозна травма на главата.
Първоначално полицията мисли точно това, което и вие в момента. Луна е бил адвокат. Няма как да не е имал врагове. Дори е трябвало да завърши дело срещу двама наркодилъри на следващия ден. Не е изненадващо някой да е го е отвлякъл на излизане от съда, да го е принудил да кара хаотично и да плаща по различни начини, за да обърка властите, след което е намерил тихичко местенце и го е убил. Звучи логично.
Разследването обаче разкрива, че Луна, неизвестно за семейството му, е бил изпаднал в сериозни дългове и е имал регистрации в много сайтове за запознанства. Освен това е видян по време на пътуването си. Служителят от бензиностанцията, където е заредил и пазарувал храна, не е видял никой друг в колата му и свидетелства, че се е държал напълно нормално. Каквото и да е правил човекът, изглежда е било доброволно. Може би вината от тайния му живот му е натежала и той е излязъл да си прочисти мислите? Или се е опитал да инсценира самоубийство или отвличане и е стигнал твърде далеч?
По всяка вероятност обаче Луна е бил убит. Погребалният агент, обработил тялото му, описва прободните рани като най-лошите, които е виждал в кариерата си. Никой не може да си нанесе толкова много и жестоки рани, самоубивайки се. Да не говорим, че е бил намушкан и в гърба.
Луна е оставил мобилния телефон и очилата си, които са му трябвали, за да шофира, върху бюрото си, преди да тръгне. На задната седалка на колата му е открито кърваво петно, което показва, че вероятно е лежал там… а някой друг е карал. Вероятно на бензиностанцията са видели не Луна, а убиецът му… който може би е приличал на него. Кой знае? ФБР и до днес дава противоречива информация за случая. Има и обявена награда от $100 000 за информация, водеща до разрешаване на случая.
4. Загадъчната смърт на победителя в Обиколката на Франция
Представете си, ако открият най-добрият атлет в категорията си край отдалечен селски път, с разбит череп и никакви подсказки за това какво се е случило. Медиите полудяват, валят теории, а самотен детектив се опитва да разреши случая на време, докато в същото време се бори с личните си демони. Звучи много като филм на Стивън Сегал.
Ами, ако ченгетата просто си тръгнат и повече никой не спомене за случая?
Ако живеехте в Италия през 1924г, нещата щяха да са точно така. Понеже през онази година Отавио Ботечиа, победител от Обиколката на Франция и световноизвестен колоездач, е открит близо до родния си град Пеонис. Тялото му е свлечено край пътя, а черепът му е счупен, както и много кости. Така и не идва в съзнание и умира от раните си 12 дни по-късно.
Колелото на Ботечиа е открито близо до него, без нито драскотина по него, така че не е паднал. Не са забелязани следи от гуми по пътя, така че не го е блъснала кола. И понеже на всичкото отгоре италианецът бил герой от Първата световна война, медиите пощуряват и навлизат в таблоиден режим, а всички полицаи от региона запретват ръкави да разрешат случая.
Или пък не. Фашистката полиция въобще не дава и пет пари за случая, нито пък се опитва да изкара някой от множеството заподозрени виновен, за да задоволи обществото. Вместо това властите решават да му теглят една майна и пишат като причина за смъртта… слънчев удар.
О, също така по случайност, въпреки известността и героизма си, Ботечиа бил заклет социалист и гласен критик на режима на Мусолини. Но случаят е решен, нали така?
Кой знае… може пък Ботечиа просто да е спрял да си откъсне малко грозде, а някой бесен винар го е спипал и е метнал камък по него, а след това е завлякъл тялото му встрани от пътя, счупвайки му десетина кости в паниката. Но това разбира се звучи абсолютно неправдоподобно, за да е истина.
Само че фермерът, който уж го е намерил до пътя (и на когото никой не е повярвал, понеже теорията за Мусолини си е доста по-яка) всъщност на смъртния си одър признава, че е сторил точно това.
3. Убийството на момичетата скаути в Оклахома
В края на април 1977г някой влиза в палатката на ръководителите в лагера за момичета скаути Камп Скот в Оклахома и задига всичките им понички. На тяхно място оставя зловеща бележка с ръкописен почерк, която обещава следното: „Скоро три момичета ще бъдат убити.“ Ръководителите дават бележката на директора на лагера, който я отхвърля като кофти шега. Познайте какво се случва после.
Два месеца по-късно новият сезон в лагера започва с чудовищна гръмотевична буря. Новите момичета се скриват в палатките си. Една от по-големите палатки обаче е по-далеч от тази на ръководителите и останалите, които са сравнително централно разположени. Трите момичета от палатката повече не са видени живи.
Ръководител открива една от жертвите в гората, близо до душовете. Другите две момичета са открити в палатката, със залепени с тиксо усти. И трите са удряни, душени и насилвани.
След неизбежната паника, затварянето на лагера и бързо разследване се появява заподозрян: Джийн Лирой Харт – опетнен местен спортен герой и избягал затворник с присъди за взлом и насилие срещу жени. Той вече е бягал от закона 4 години, но вниманието на полицията към него след убийствата се оказва твърде много за него. След по-малко от година от убийствата, Харт е заловен в местна къща на доктор… и е оневинен, понеже освен всичко друго, кракът му се оказва по-голям от този, оставил отпечатъци на местопрестъплението. За щастие на правосъдната система, Харт вече бил натрупал 308 години присъда от други престъпления. Взема обаче, че пуква от сърдечен удар в двора на затвора на крехката възраст от 36 години, оставяйки след себе си само въпроси без отговор… и писмо, в което твърди, че не е убил момичетата скаути.
2. Невъзможност случай с Уолъс
Ливърпул, Англия. Нашият герой/злодей (ще разберете след минутка) е Уилям Хърбърт Уолъс – 50-годишен застрахователен агент. На 19 януари 1931г, той се отправя към близкото кафене за планувана среща на шахматния клуб, но получава загадъчно съобщение: Непознат човек, идентифицирал се само като „Р.М. Куолтру“ иска да се срещне с него на следващия ден в Менлав Гардънс. Доста зловещо и дори невъзпитано. Но Уолъс усеща потенциална комисионна и решава да захапе въдицата. На следващия ден скача на влака, тръгва към уречения адрес, но открива, че е фалшив. След като обикаля района 45 минути, решава да се прибере вкъщи. Само че нещо не е наред. Всички врати са заключени. Съпругата му не отваря. Щом най-после успява да отвори вратата – Ах! – скъпата му Джулия е брутално убита.
Това е историята на Уолъс. Ето алтернативната версия. Съобщението от Куолтру определено е истинско. Всъщност Уолъс изглеждал силно заинтригуван от него и от посочения час на срещата. Щом пристига в Менлав Гардънс, той прави всичко възможно да бъде забелязан и разпитва за посоките местните, включително и един полицай. Сякаш е искал всеки потенциален свидетел да запомни точно къде го е видял и по кое време. По-късно, съседите му го намират в задния двор, разстроен и твърдящ, че като се прибрал всички врати на къщата били заключени. Когато се опитал отново обаче, изненадващо предната врата се оказала отключена и вътре заварил Джулия Уолъс брутално пребита до смърт.
Коя история е истина? Никой не е успял да разгадае случая, дори Реймънд Чандлър.
Дългата ръка на закона веднага се задейства. Уолъс първоначално получава смъртна присъда след само час в съда, но тя е отхвърлена на следващо заседание и човекът е освободен, след като е посочено, че всички доказателства са косвени. Освен това ченгетата били „доказали“, че е възможно Уолъс да е убил жена си и да успее да стигне навреме до Менлав Гардънс, пренебрегвайки възрастта му и използвайки млад и здрав офицер, който тичал през цялото време. Свободата носи малко утеха на Уолъс. Макар да успява да запази работата си, здравето му се влошава и той умира две години по-късно, изживявайки последните си дни засипан със заплахи, омраза и подозрение от обществото. Не е идентифициран или разследван нито един друг заподозрян.
Проблемът тук е, че всяко едно доказателство от случая може да се използва, за да се докаже както вината, така и невинността на Уолъс. Първо, и двете истории звучат логично, в зависимост от това на коя бихте избрали да повярвате. Второ, ако Уолъс първоначално наистина не е могъл да влезе в къщата си, вероятно убиецът все още е бил вътре.
1. Фантомът от Тексаркана
В продължение на 10 седмици през 1946г град Тексаркана попада в нещо като филм на ужасите. Неизвестен психопат напада три млади двойки, паркирали колите си на популярно любовно място, както и по-зряла двойка в собствения им дом. Пет от жертвите са убити, а три едва успяват да се измъкнат.
Първото нападение се случва на 22 февруари, когато убиецът попада на 25-годишния Джими Холис и 19-годишната Джийни Лари в колата им. Той ги облещва с фенерче и нарежда на Холис да слезе от колата. Казва му да си събуе панталоните и след това го пребива и стъпква толкова брутално, че прекарва известно време в кома. С Джийни нещата са още по-груби. Нападателят й нарежда да бяга, след което тръгва след нея, пребива я и я удря с пистолет. Тя успява да се измъкне от играта на котка и мишка и се озовава на вратата на къща на половин миля.
Няколко седмици по-късно, друга млада двойка е нападната в колата им. Този път, след неизвестен развой на събитията, Фантомът застрелва и двете си жертви в стил екзекуция. След две седмици още двама младежи са открити мъртви. Те са успели да излязат от колата (или са били принудени), опитали са се да се борят и вероятно са се измъкнали на убиеца, но са застреляни няколко пъти. Последните жертви са Върджил и Кейти Старкс, при които убиецът променя стила си и директно застрелва през прозореца на фермата им. Въпреки че получава два куршума в главата, г-жа Старкс не умира. След ужасяващо преследване във фермата, тя успява да избяга на убиеца и стига до съседите, след което припада.
Цялото население на Тексаркана се побърква и изпада в паника. 47 полицаи работят денонощно по случая, без да разполагат с почти никакви улики, освен теорията, че извършителят е някакъв секс маниак. Тълпи се изсипват в района да търсят убиеца. Банди тийнейджъри се опитват да устроят капани, за да заловят Фантома в действие, използвайки себе си за примамки. Хората залавят клопки в домовете си. Въведен е вечерен час, а местният ключар прави състояние. Тексаркана се превръща в град, страхуващ се от залеза.
А споменахме ли, че според някои оцелели, убиецът бил едър мъж с бяла маска като от филмите на ужасите?
Единственият заподозрян за убийствата е Юел Суини, който никога не е официално обвинен. Той бил известен престъпник, занимаващ се с фалшификати и автокражби. Свързан е с убийствата от съпругата си, която отказва да свидетелства срещу него в съда. Случаят остава неразрешен, а физически доказателства на практика не са останали до днес.
