Излизането в космоса променя ли нашата биология? Това не е прост въпрос. Хората са еволюирали да живеят в много специфична екологична ниша и независимо колко здраво е нашето ДНК, природата никога не е планирала да седим върху камара експлозиви и да се изстрелваме към вакуум, пълен със скали и радиация. Затова НАСА са използвали услугите на астронавти близнаци, за да изучават как космоса влияе на човешкия геном. И резултатите от това изследване са много странни.
Скот и Марк Кели, еднояйчни близнаци, са участвали в експеримент, при който Скот е прекарал една година в космоса, докато Марк е останал на Земята. НАСА са взели кръвни и тъканни проби и все още правят изследвания на всичко, от бактериите в червата до генетически вариации, но предварителните резултати са налице и ни карат да се замислим. Например според една теория, продължителния престой в космоса скъсява теломерите, които са окончания на хромозомите и предотвратяват генетични увреждания. В действителност обаче се оказва, че теломерите се удължават в космоса и се връщат в нормалното си състояние доста бързо обратно на Земята.
ДНК метилирането от друга страна, начинът по който тялото контролира активността на ДНК, без да променя ДНК секвенцията, е забавило темпо при Скот, но е скочило при Марк. Генната експресия също е била различна, но това отразява повече начина на живот, така че за сега се отдава на диетата от студеносушена храна и недостига на сън.
Какво означава всичко това за пътуването в космоса и потенциалната мисия до Марс? Все още не е ясно, макар да изглежда, че ще се наложат по-подробни медицински изследвания и проучване на евентуалните трайни последици от излагането на открития космос. Едно обаче е ясно – колкото по-дълго си в космоса, толкова повече той променя тялото ти.
