Слънчевото затъмнение от 585 г. пр.н.е, заради което две воюващи кралства решават да правят любов, а не война
През 585 г.пр.н.е. цар Киаксар, владетелят на Мидия, позволява на скитите да се установят на територията на неговото кралство. Като знак за благодарност към гостоприемството на цар Киаксар, скитите щели да обучават младите мъже от Мидия в стрелба. Но тогава отношенията им се обострят.
Един ден Киаксар обвинява скитите, че са излезли на лов и са се прибрали с празни ръце. За да отмъстят, скитите убиват едно от момчетата, които тренират, нарязват го и го дават на Киаксар, убеждавайки го че това е част от месото, което са уловили по време а лова. Преди царя да се усети за извършената хитрост, скитите се отправят към двора на царя на Лидия – Алиат II.
Киаксар е разгневен от постъпката на скитите, но Алиат II отказва да ги върне обратно при него. През следващите 6 години се води война между Лидия и Мидия, като нито една от страните не можела да спечели надмощие. Накрая, по време на една от битките, както казва гръцкият историк Херодот „денят изведнъж се превърна в нощ“. Войниците били толкова ужасени от случващото се, че решили да се откажат от битката и да сключат мир, като гаранция за това било, че дъщерята на Алиат II ще се омъжи за сина на Киаксар.
Затъмнение, което принуждава цял народ да се откаже от града си
Приблизително 28 години, след като слънчевото затъмнение прекратява войната между Лидия и Мидия, курсът на историята още веднъж е променен заради небесен феномен. Източник на информация за това е Ксенофонт – древногръцки писател, който през 401 г.пр.н.е придружава армията на Кир Млади на експедиция, при която очаквал да вземе персийския трон от брат си Артаксеркс II. По пътя те се натъкват на пустия град Лариса, на бреговете на р. Тигър.
Ксенофонт пише, че някога Лариса е бил добре укрепена крепост с високи и дебели стени. Тя внушавала страх в персийската армия още 200 години по-рано. По това време персите многократно опитвали да разбият съпротивата на Лариса, но безуспешно. Древногръцкия философ съобщава, че „облак покрил слънцето и скрил светлината му“. Това така изплашило народа от Лариса, че те бързо изоставят града си – предоставяйки го в ръцете на персите.
Това пълно затъмнение вероятно е било толкова страшно, че народа от Лариса е бил готов да се откаже от град, който толкова дълго е пазил от враговете си.
Халеевата комета и предзнаменованието, което носи
Халеевата комета може да бъде наблюдаване на всеки 75-76 години. Английският астроном Едмънд Халей доказва, че кометите, които са били наблюдавани през годините (1531, 1607 и 1682) всъщност са една и съща комета. Един от тези случаи е през 1066 година, когато, според Англо-саксонската хроника, около Великден „в небесата имаше нещо, което никога досега човек не е наблюдавал“. Видима за една седмица, кометата била описана като „дългокоса звезда“.
Кралят на Англия Харолд Годуинсън обаче, приел, че „дългокосата звезда“ е лош знак. На Гоблена от Байо е изобразен как кралят и неговите сънародници наблюдават кометата с изумление, вярвайки че тя е знак за лоша съдба. Уилям I от друга страна вярвал, че кометата носи положителни новини. На гоблена е изобразено как Завоевателят подготвя армада с необикновена увереност.
Слънчево затъмнение, но през коя година?
Смъртта на Хенри I през 1135 година поставя началото на труден за Англия период. Синът му Уилям бил загинал през 1120 при корабокрушението на „Белия кораб“, първата му съпруга също била мъртва, а втората – Аделаида дьо Лувен, не му родила дете.
Жива останала единствено дъщеря му Матилда. Можела ли тя да донесе надежда за кралското семейство? Всъщност не, защото църквата и народът били ужасени от перспективата жена да управлява Англия, затова след смъртта на Хенри I на трона се възкачва племенника на краля – Стивън. Следва 19-годишна гражданска война, и неразмирици – период, който днес е запомнен като „The Anarchy”.
Каква била причината за това? Според Англо-саксонската хроника, причината трябва да се търси в небето, защото на 2.08.1135 „дневната светлина беше затъмнена“. Днес знаем, че слънчево затъмнение действително е имало, но на 2.08.1133, а не 1135! Вероятно някой е търсил доста необичайна причина за хаотичната обстановка в Англия през този период.
Лунно затъмнение като част от стратегията
През юли 1917 година по време на Арабското въстание срещу Османската империя, Томас Лорънс, известен като Лорънс Арабски, си проправя път, заедно със своята армия, към турската крепост Акаба. За да стигне до там обаче, трябвало да се пребори с още две по-малки защитни крепости. На 4 юли те стигат до първия пост Кетира. Арабите се страхували, защото вярвали, че пълната луна ще освети пътя им и ще им даде по-малък шанс за нощна атака. Лорънс Арабски обаче ги успокоил, казвайки им, че „за известно време няма да има Луна“.
Той бил прав. Лорънс знаел, че ще има лунно затъмнение. Възползвайки се от объркването на османците, той напада Кетира и на 6 юли я превзема.
