background img
февр. 9, 2018
3669 Views

Теорията на бащата на криминологията Ломброзо за „родени престъпници“

Автор:

Вярването, че престъпността може да бъде наследена и че самите престъпници могат да бъдат идентифицирани по някои физически качества като остри носове и кръвожадни очи, идва от Чезаре Ломброзо. Той е първият човек в историята, който използва научни методи за изследване на престъпността.

Всичко започва в Италия през 1871, когато един престъпник среща учен. Престъпникът е Джузепе Виела – известен крадец и подпалвач. Ученият е военният лекар Чезаре Ломброзо, който започва кариерата си, работейки в психиатрични клиники, по-късно започва да проявява интерес към криминологията, докато изследва италиански войници. Сега Ломброзо се опитвал да определи разликите между хората с психични проблеми, престъпниците и нормалните индивиди, изучавайки затворниците в италианските затвори.

Чезаре Ломброзо

Ломброзо намира Виела за интересна личност, тъй като той бил изключително гъвкав и циничен, и обичал да се хвали с криминалните си способности. След неговата смърт Ломброзо продължава да го изучава и открива, че Виела имал вдлъбнатина в задната част на черепа – подобна на онези, открити при маймуните. Ломброзо заключава, че тези доказателства, както и доказателствата, открити при други престъпници, които е изучавал, показват, че някои хора са родени със склонността да обиждат и нараняват. Това негово откритие поставя началото на работата му като криминален антрополог.

Ломброзо пише, че изследванията му са обяснили огромните челюсти, високите скули, някои необичайни линии върху дланите, нечувствителността към болка, изключително острото зрение, манията към татуиране, прекомерната нужда от безделие и непреодолимото желание за извършване на зло, единственото заради самото зло, желанието не само да се прекрати живота на жертвата, но и да се измъчва трупа, да се разкъсва и да се пие кръвта му.

Ломброзо вярва, че престъпността може да бъде наследена и че престъпниците могат да бъдат идентифицирани чрез физически качества. Един крадец например, имал изразително лице, сръчни ръце и малки, блуждаещи очи. Убийците били студени, имали стъклени очи, кръвожаден поглед и големи носове. Ломброзо не се ограничава с изследването единствено на мъже престъпници. Той е съавтор на първата книга, разглеждаща причините за женската престъпност и заключава, че жените са много по-безскрупулни от мъжете, имат склонност към похотливост и нескромност, обикновено жените престъпници са с по-тъмна коса и имат по-малки черепи от тези на „нормалните“ жени. Според него те не страдали от плешивост. Жените, извършили престъпление от страст, имали изпъкнали долни челюсти и били по-зли дори от своите мъже „колеги“ – твърди Ломброзо.

Вдъхновен от своите открития, Ломброзо продължава работата си и отпечатва първите 5 издания на „Criminal Man” през 1876. В резултат на това той става известен като бащата на съвременната криминология. Тъй като е един от първите, които разбират, че престъпността и престъпниците могат да бъдат научно изследвани, теорията на Ломброзо за „родените престъпници“ започва да доминира в края на 19 и началото на 20 век. В продължение на хиляди години, до този момент, хората смятали, че престъплението е грях срещу Бога и трябва да бъде наказвано по подходящ начин – „око за око“ и т.н.

През цялата си кариера Ломброзо провежда множество експерименти, за да докаже своите теории. Това включва използване на странни уреди за измерване на различни части на тялото, за определяне на чувствителността към болка и склонността към изричането на лъжи. Всъщност именно той разработва първия прототип на детектора на лъжата.

Ломброзо използва така наречения „хидросфимограф“ (hydrosphymograph) за изследване на кръвното налягане на престъпниците. Докато лявата им ръка е прикрепена към машината, а дясната към уред, наречен „Румкорф“, субектът бил излаган на различни стимуланти – електрически импулси, звук от изстрел на пистолет, музика, вида на пари, картина или снимка на гола жена.

Ломброзо изпитвал безкрайно любопитство към криминологията, както и към мотивацията на престъпниците да извършват зло. В резултат на това той събира артефакти, създадени или принадлежащи на затворници, които е срещал по време на дългогодишната си кариера. Първоначално всички те били държани в дома му, а след това в Торинския университет, където работел. През 1892 Ломборозо отваря музей, в който излага всички тези предмети. Той е затворен през 1914 и отворен отново през 2010 година. Един от най-интересните експонати е главата на Ломброзо, която той се съгласява да бъде дарена на музея преди смъртта си през 1909.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title