„Неистовата естетика“ на епохата Хеян

Ако помолите образования европеец да назове някои характерни черти на традиционната Япония, неговият списък вероятно ще се състои от следното.

В културата: театрите „но“ и „кабуки“, стиховете „хайку“, цветните гравюри „укио-е“, музиката на шамисен и различни ритуали като чаената церемония, подреждането на цветя „икебана“, миниатюрните пейзажи в саксии „бонзай“. В обществото: самурай с два меча и гейша. Във философията: дзен-подходът към човешкия опит с акцент върху интуитивното познаване на истината и внезапното просветление, кодексът „Бушидо“ на самурайската етика. В кухнята: сурова риба и соев сос. Този списък, разбира се, ще бъде напълно правилен.

Но в епохата на великите японски писателки Сей-Шонагон (966-1017) и Мурасаки Сикибу (978-1016) нищо от това все още не съществувало. За тях двете много от тези неща щели да бъдат също така чужди, както са чужди за съвременния европеец.