Руският ХVІІІ век е крайно любопитен с един исторически феномен: той е векът на жените императрици. Това явно е странно. Наследяването на трона винаги се предавало по мъжка линия. Така било открай време. Но внезапно идва ХVІІІ век – и почти през цялото това столетие Руската империя е управлявана от жени.
По принцип историята на Русия трябва да се разглежда „преди Петър Велики“ и „след Петър Велики“ – толкова силна и кардинална била промяната, която извършил той. Една от новостите, които преди Петър не съществували, била гвардията.
Какво представлявала през ХVІІІ век руската гвардия? Казано с две думи, това била личната армия на императора. В младостта си Петър създал „забавни полкове“ (потешные полки), с които играел „на войници“. Но когато пораснал и застанал начело на държавата, двата „забавни“ полка станали съвсем истински военни, при това гвардейски, части – прославените по-късно Преображенски и Семьоновски полк.
Оттогава гвардията като мощна сила, близка до императорския престол, фактически решавала кой да заеме трона. Подобни феномени са познати отдавна в историята – по същия начин преторианците в Древния Рим имали решаващата дума при определянето на новия император. Който спечели гвардията на своята страна – негова е и държавата.
Петър Велики се оженил за бедна прислужничка. През 1722 г. с пряк указ той обявил, че премахва предишния ред за наследяване на престола чрез директни потомци по мъжка линия – и го заменил с личното назначаване на следващия владетел. Тоест, самият император назначавал кой ще бъде император след него. И Петър обявил за бъдещ владетел на империята своята съпруга, която била бивша слугиня.
Именно затова известната на всички Екатерина Велика е Екатерина Втора. А Екатерина Първа е жената на Петър Велики, която през 1724 г. била коронясана и официално станала императрица.
Разбира се, мнозина искали да видят мъж на трона. Още повече, че Екатерина І не била рускиня – а произхождала от селско латвийско (по други версии – литовско, полско или естонско) семейство. Но гвардията вече имала огромна тежест в страната. И като охрана на императора, гвардейците от само себе си застанали на страната на съпругата на Петър Велики.
Тя обаче царувала само няколко години – до 1727 г., което е незначително в сравнение с обичайното пожизнено царуване на монарсите в Русия. Да, тя била първата жена-императрица – но не от благородно семейство. Случайна жена на трона.
Следващият монарх, Петър Алексеевич – внук на Петър Велики, починал много млад през 1730 г. Мъжката линия на Петър Велики била прекъсната.
Започнали разпри сред дворяните – всички искали да видят „свой“ човек на трона. И тогава си спомнили, че Петър Велики имал брат Иван – а той пък имал дъщеря Анна. Гвардията се оказала единствената сила, която успяла да възстанови реда.
Така през 1730 г. Анна Йоановна става господарка на цяла Русия. От този момент започва епохата на жените-императрици, като на трона се после възкачили дъщерята на Петър Велики Елизавета Петровна (упр. 1741-1761) и Екатерина ІІ Велика (упр. 1762-1796). И това винаги ставало с решаващата намеса на Руската императорска гвардия.
Анна Йоановна сформирала нови гвардейски полкове, като по този начин укрепила позициите си. Тя управлявала Руската империя 10 години до смъртта си през 1740 г.
Дали управлението й е било полезно за Русия? По въпроса сред историците има различни мнения. Само едно може да се каже със сигурност: тя била като всички жени – не понасяла скуката. Затова се пръскали огромни разходи за балове и всевъзможни забавления: шутове, клоуни, ледени дворци, лов, клюки и други развлечения. А с държавните дела се занимавали многобройните чиновници по камари и канцеларии.
Също подобно на всички жени, Анна Йоановна обръщала голямо внимание на отношението към собствената си личност: издигала онези, които я ласкаели. Не прощавала обидите. Ужасно се страхувала от заговори и основала Канцеларията за тайни издирвателни дела, превърнала се в символ на нейното управление. За пръв път именно при Анна Йоановна започнали да изпращат заточеници на Камчатка. Общо по време на нейното управление около 20 хиляди души били заточени в Сибир.
Испанският посланик в Санкт-Петербург, херцог Лерия, пише: „Тя строго наблюдава дали й се отдава дължимото подчинение и иска да знае всичко, което става в нейната държава. Не забравя оказаните й услуги, но също така добре помни и нанасените й оскърбления. С една дума, мога да кажа, че тя е съвършена господарка, достойна за дълголетно царуване“.
Така изгряла епохата на руските жени-императрици.
