В търсенето на по-голям ефект от изработваните оръжия хората нерядко стигали до неочаквани и изненадващи решения.
Чакрам.
Индийска гривна за хвърляне. Изработена е от метал и заточена по външния ръб. В зависимост от размера, воините я носели на китката или шията. При необходимост я хвърляли като фризби.
Кпинга.
Нож за хвърляне с няколко остриета, който се смятал за почетно оръжие сред воините от племето азанда в древна Нубия. Дължината му достигала около 55 см. От основата излизат в различни посоки 3 железни остриета, което трябва да увеличи максимално раните на противника. Ножът кпинга бил не само оръжие, но и вид отличие, тъй като имали право да го носят само опитни воини.
Макуахуитъл.
Това е оръжие на ацтеките, наподобяващо меч. Дължината му, по правило, достигала 90-120 см. По протежение на дървен ствол били прикрепени наточени остриета от вулканично стъкло (обсидиан). Раните от използването на това оръжие били ужасяващи поради комбинацията от остър ръб (достатъчен за обезглавяване на противника) и прорези, които разкъсвали плътта. Последното споменаване на макуахутл датира от 1884 година.
Тепустопил. По конструкция това ацтекско оръжие прилича на макуахутл, но е направено във формата на копие – върхът му е с размери на длан, прикрепен върху дръжка с човешки ръст. Тук също се използват заострени парчета от обсидиан около дървена основа. Тепустопилите имали сравнително голям радиус на поражение, лесно пробивали кожена броня – а да се извади този остър назъбен връх от тялото можело само с цената на чудовищни мъки.
Катар.
Това е може би най-необичайната разновидност на индийските кинжали. Катарът се отличава с дръжката си във формата на буквата Н от същия метал като острието. Две тънки успоредни пластини образуват опора за лявата ръка. Катарът е предназначен за намушкване и с умела употреба лесно пробива плетена ризница. Подобно на кпинга, той бил знак за високия статус на своя собственик.
Чу-ко-ну.
Това е китайски многозаряден арбалет, при който натягането на тетивата, поставянето стрелата и изстрелването й се извършват с едно движение на ръката. За 15 секунди този своеобразен „карабинен“ арбалет може да изстреля до 10 стрели на разстояние около 60 метра. Пробиващата сила на неговите стрели е сравнително малка, но благодарение на скорострелността си, евентуално съчетана с отровни стрели, той е наистина страхотно оръжие. Използвал се чак до китайско-японската война от 1894-1895 г.
Скисор.
Това странно оръжие е използвано в гладиаторски битки в Римската империя. Металната кухина в основата на скисора покрива ръката на гладиатора, което дава възможност лесно както да блокира, така и да нанася удари. Скисорът се изработвал от твърда стомана и бил дълъг около 45 см. Отличава се с изненадваща лекота, което позволява бързо да се нанасят удари.
Желязната ръка „чжуа“.
Това е друго китайско оръжие. Желязната ръка „чжуа“ има нокти в краищата, които лесно откъсват парчета плът от тялото. Теглото на самата „чжуа“ е достатъчно, за да убие врага, но с нокти всичко изглежда още по-страховито. Ако я използва опитен воин, може да смъква бойци от конете им. Но основната цел на „чжуа“ била да изтръгва щитовете от ръцете на противниците, като ги остави беззащитни пред смъртоносните нокти.
Тесен.
Ветрилата били използвани не само от японските придворни дами и от гейшите, но и от самураите. Тесенът е бойно ветрило, направено от желязо. Според легендата японски майстор изучавал крилете на прилепа и по тяхно подобие създал предмет, който може лесно да се сгъне и скрие в ръкав или ботуш. Бойните ветрила „тесен“ тежали около 500 грама и се състояли от 8-10 метални плочки, пристегнати с няколко слоя дебела хартия. По външен вид те практически не се различавали от дамските и били украсени с различни рисунки и надписи. Самураите се научили да използват този тип оръжие както сгънато, така и разглобено. В първия случай ветрилото служело като палка, а във втория – за защита срещу вражески оръжия. Тесенът не можел да спре стрела, но умелите самураи успявали да я отклонят, както и да ударят противника с острите и тънки ръбове.
