Саамски магьосници и бурятски шамани“, експерти по криптография и по древни отрови, хипнотизатори и екстрасенси, телепати и ясновидци – веднага след основаването на страховитата болшевишка ЧК в неин „специален отдел“ приемали всякакви странни личности. С този специален отдел се занимавал един от най-близките сътрудници на Ленин – Глеб Бокий.
Специалният отдел се консултирал от академик Владимир Бехтерев – светило в световната психиатрия, а един от ключовите му служители бил Яков Блюмкин, любимец на Феликс Дзержински. За него казват, че бил прототип на Максим Исаев – Щирлиц от прочутия сериал „17 мига от пролетта“.
В началото на Великата отечествена война агентите на абвера по лична заповед на Хитлер търсели оцелелите служители от вече разформираната специална секция на НКВД, като им предлагали страхотна за онова време сума – 50 000 райхсмарки, само за да отговорят подробно на двадесетина въпроса.
Преди революцията Бокий успял да направи кариера като рецидивист. На 15 годишна възраст той бил съден 12 пъти, включително за убийство. Но винаги успявал или да избяга, или го оправдавали и освобождавали. Хората на Глеб Бокий се занимавали с т.нар. „експроприации“ – ограбване на богатите в полза на социалдемократите-болшевики. Той бил личен приятел с Ленин, когото наричал по фамилията на майка му – Бланк. И само веднъж Бокий го нарекъл Ленин – когато бил арестуван.
„Какъв ми е Сталин? – нагло заявил на шефа на НКВД Николай Ежов. – Мен ме е назначил Ленин!“
През лятото на 1918 г., след убийството на германския посланик Мирбах, началникът на охраната на Троцки – Яков Блюмкин, запознал Глеб Бокий с академик Владимир Бехтерев и Александър Барченко, служител в Института на мозъка на Бехтерев. Оказало се, че и четиримата вярват в мистични сили, практикуват окултизъм и са готови да поставят езотеричното си знание в служба на младата съветска държава. Успели да убедят шефа на ЧК Дзержински да бъде създаден специален отдел за изследване на мистични явления. И през 1921 г. атеистът Дзержински подписал постановление за създаване на специален отдел. За маскировка го нарекли „шифровъчен“ – все пак не можело да бъде наречен „Отдел за мистика, четене на мисли и магия“?
Агентите на Специалния отдел познавали Тибет по-добре от самия Николай Рьорих. Бокий получил на свое разположение колосални суми за онези времена – средно една операция на отдела струвала около 100 хил. рубли (по днешен курс 600 хиляди долара). За специална мисия в Тибет Блюмкин бил маскиран като тибетски лама и последвал инкогнито Николай Рьорих, който ръководел експедиция до столицата на Тибет – Лхаса. След завръщането им резултатите от тяхната експедиция били обявени за „малозначителни“. Затова пък Блюмкин, Бокий и Баченко получили високи правителствени награди. За какво ли им били присъдени при „малозначителни“ резултати?
Смята се, че наградите били заради факта, че Блумкин представил някакви доказателства за съществуването на митичната страна Шамбала. Показателно е, че резултатите от тази експедиция все още са секретни – до ден-днешен!
Съмнителните изследвания на „Шифровъчния отдел“ били финансирани в продължение на 15 години. Само един-единствен път за такива изследвания били отказани пари. Интересно, защо съветското правителство плащало огромни суми за подобни странни проучвания, ако от тях нямало реални резултати?
През 1935 г., веднага след създаването на прословутата нацистка окултна организация „Аненербе“, нейният генерален секретар Волфрам Зиверс подписал заповед за проучване на резултатите от експедициите, организирани от отдела на Бокий. Но как научили германците, че Съветският съюз провежда подобни езотерични изследвания? Може би изтичането на информацията станало по време на контактите между Бокий и Барченко с немския професор Карл Хаусхофер, които се състояли в средата на 20-те години? Хаусхофер и Зиверс сериозно смятали, че онзи, който владее Тибет – „сърцето на света“, владее целия свят. А специалното отделение на Бокий имало информация за Тибет. И по време на войната германските специални служби започнали истински лов за служителите на разпуснатия Специален отдел, за да вземат информация от тях.
Бокий и Барченко били арестувани през 1937 г. Същата година Бокий бил разстрелян, а Барченко година по-късно – след като оставил подробно описание на работата, извършена от Специалния отдел. От 189 служители в „шифровъчния“ отдел, до началото на войната през 1941 г. останали живи само около 50 души.
Какви ли тайни отнесли със себе си другите?
