Към XI век в Европа норманите били най-прочутите воини. Никой друг боец не бил така високо ценен в битка и всеки владетел с удоволствие плащал висока цена, за да ги наеме в дружините си.
Отрядите на тези свирепи, безразсъдни мъже без угризения постъпвали като наемници където и да било. А после със същата охота под предводителството на собствените си вождове грабели градовете, които преди това защитавали.
Норманите били потомци на някогашните викинги, които дотогава нахлували и безогледно нападали цяла Европа от Сицилия до Северна Франция. Но именно тук, на север, френските крале постъпили по най-умния начин, за да се спасят от нападенията им – срещу някакви формални ангажименти им дали безлюдните каменисти земи за заселване. Така през 911 г. възникнало херцогство Нормандия – номинално под френска власт, но със свои доста вироглави и самостоятелни владетели. Довчерашните диви мореплаватели, прехвърляйки се на сушата, се превърнали в не по-малко смели конници.
С течение на времето тежката кавалерия на норманите станала най-опасната военна сила в цяла Европа, а потомците на викингите се превърнали в истински военен елит на средновековна Европа. Опитните във военното дело завоеватели подчинили най-напред Англия след битката при Хастингс през 1066 г, а след това Южна Италия и Сицилия.
Но трябва да се каже, че норманите се проявили като доста разумни владетели. Те строго спазвали собствените си закони и не нарушавали договорите, защитавали хората под тяхно управление и не допускали несправедливости. Така превръщали земите под тяхно управление в цивилизовани владения. Защо им било да убиват селяни, които редовно плащали данъци?
Новата класа воини се различавали значително от старата аристокрация на франките. Норманите не се хвалели с далечни предци, те рядко помнели прадедите си повече от едно поколение назад. Сега също, както и някога в Скандинавия, били бедни и не притежавали големи имения. Но те нямали равни в битките, което било потвърдено от изключително успешните начинания на най-прочутия техен вожд – Вилхелм Завоевателя, който станал и крал на Англия.
Вилхелм използвал нова бойна тактика, която му помогнала да спечели много битки. Основната част на неговата войска била тежката кавалерия – норманите станали европейски рицари в истинския смисъл на думата. Норманската конница се построявала в две линии и атакувала стреме до стреме. Всеки може да си представи тази лавина от коне и стомана, която се носи срещу врага. Но все пак нито новата тактика, нито по-напредналите оръжия не повлияли на самата техника на използване на копието – ударът все още се нанасял с протегната ръка.
Екипировката на норманския воин била характерна за цяла Западна Европа по онова време. Главата се защитавала от занитен конусовиден шлем с предпазител за носовата част на лицето. Дългата плетена стоманена ризница с качулка и лицев клапан имала разрези върху полите отпред и отзад за по-лесна езда. Под ризницата се обличала ватирана дреха с дълги ръкави. Голям бадемообразен щит удобно предпазвал тялото и краката на воина, когато седял на кон. Стоманена плочка „умбон“ подсилвала средата на щита.
Нападателното оръжие се състояло от меч, носен на колан без гайки (препасвал се като пояс) и копие с вимпел (тесен и дълъг флаг).
Норманите внимателно подбирали и се грижели за конете си – това били техните верни другари. По правило, бойният кон бил мощен и упорит звяр, също толкова опасен, колкото и самият рицар. Обучените жребци хапели противника, биели го с предни копита или просто го смазвали с широкия си гръден кош. Малцина можели да устоят срещу атаката на норманската конница!
Когато се обединили с англосаксите, ирландците и дори с италианците, норманите се превърнали в напълно нов тип европейски воини, смели и опитни. Именно те изкарали тежката копиеносна кавалерия по европейските бойни полета – и тази тактика, под една или друга форма, се използвала чак до Новото време.
