Историята на човечеството е пълна с кървави войни и безмилостни битки. Често за унищожението на врагове или дисиденти се използва нощта, тъй като не може да се очаква ефективна защита от сънен или дезориентиран в тъмното враг. Случва се така, че нощното клане започва да се нарича „Нощ на дългите ножове“ в чест на репресиите на Хитлер и неговите сътрудници срещу политически опоненти в нощта на 30 юни 1934 година.
Трудно е да се изброят всички масови кланета, които са се случили в нашата ера, затова решихме да поговорим за най-страшните от тях, случили през последните 500 години. В действителност има много повече, защото всяка война, религиозен или национален конфликт е бил съпроводен от клане.
„Нощта на скръбта“
Нощта на 30 юни срещу 1 юли 1520 г. историците смятат за повратна точка в кампанията на испанския конквистадор Ернан Кортес в Теночтитлан – градът на ацтеките, разположен на мястото на съвременния Мексико Сити. Испанците не успели да покорят жителите на града и почти ежедневно отрядът претърпявал сериозни загуби в резултат на схватки по градските улици.
Скоро Кортес решил да се измъкне от Теночтитлан, но ацтеките унищожили четири от осемте язовира, свързващи града със сушата. Испанците трябвало да построят временни мостове от трупи и импровизирани материали, за да преминат през каналите. По време на пресичането конквистадорите и техните съюзници, тласкаланците, били атакувани от ацтеките от сушата и от канута, които навлизали в каналите.
По-късно Кортес пише на крал Чарлз V, че неговият отряд е загубил 150 испанци и 2000 тласкаланци. В същото време изповедникът на испанеца Франсиско Лопес де Гомара, който се отличавал със завидна точност в бележките си, казва, че 450 испанци и 4000 тласканци губят живота си през нощта. Свещеникът винаги е бил добре информиран, въпреки факта, че никога не е напускал Европа.
„Вартоломеева нощ“
В навечерието на деня на Свети Вартоломей, в нощта на 23 срещу 24 август 1572 г., се е състояло най-известното масово клане на религиозна основа в историята. В тази нощ католиците в Париж излезли на улиците на родния си град, за да убият протестантите, които били обвинени в натиск върху кралското семейство, държавна конспирация и изкривяване на истинската вяра.
Клането, подхранвано от управляващата френска династия Валоа, обхваща един от най-големите градове в Европа по това време. Нападателите нахлули в домовете на протестантите и избили всички, които заварили там. Мнозина не пропуснали шанса си да уредят стари сметки за обиди, тъй като при суматохата през нощта било трудно да се разбере какво се случва.
„Вартоломеевата нощ“ отнема живота на повече от 2 хиляди парижани, сред които преобладават протестантите. Сред загиналите имало мъже и жени, старци и бебета – религиозните фанатици не знаели милост. Къщите и магазините на тези хора били разграбени и изгорени, а улиците и площадите на френската столица били осеяни с трупове.
„Кристална нощ“
Това ужасно и отвратително събитие днес се нарича пролог към Холокоста, тъй като бил първият мощен прилив на антисемитизъм в нацистка Германия. В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. нацистите организират еврейски погроми в десетки германски градове.
Тълпи немци нахлуват в еврейски къщи, магазини и синагоги и пребивали всички, които приличали на евреи с юмруци, пръчки, камъни и стоманени пръти. Тази нощ получава името си поради факта, че бунтовниците разбили витрините на магазините, принадлежащи на техните жертви.
Историците твърдят, че общият брой на убитите на територията на Райха е бил 90 души, а броят на ранените възлизал на хиляди. Една трета от всички жертви са евреи от Нюрнберг. Последствията от „Кристалната нощ“ били не по-малко ужасни – нацистите изпратили около 30 хиляди евреи в концентрационни лагери. Излишно е да казваме, че повечето от тези хора загинали или били убити.
„Нощ на дългите ножове“
Събитието, разговорното име на което се превърнало в нарицателно в целия свят, се случва през нощта на 30 юни срещу 1 юли 1934 г. Но свидетели на побоищата твърдят, че клането е продължило до вечерта на 2 юли. Инициатор на масовото клане, свързано с борбата за власт, както в случая с „Кристалната нощ“, били Хитлер и неговите сътрудници, които решили да елиминират единствения конкурент в борбата за власт – Ернст Рьом и подкрепящите го щурмоваци.
Сътрудниците на бъдещия фюрер имали задачата да унищожат колкото се може повече членове на отрядите на СА и всички техни ръководители, включително и самият Рьом. Както обикновено противниците били обвинени в предателство и поискали доброволно предаване. Някои изпълнили изискването, а други се възпротивили.
Случаят не се ограничил до арести – около 1070 души били задържани и екзекутирани на място или след транспортиране до затворите. Хитлер лично участвал в ареста на основния си опонент Ернст Рьом. Не посмели да застрелят опозиционния политик – вкарали пистолет с един патрон в килията му и той се застрелял сам.
Автор: Десислава Михалева
