февр. 23, 2017
14127 Views

Обирът, който направи Мона Лиза известна

Автор:

Сутринта на 21 август 1911г, бивш музеен служител задига Мона Лиза на Леонардо да Винчи от Лувъра в Париж. Френските власти провеждат щателно разследване и разпитват десетки заподозрени – включително художника Пабло Пикасо – но ренесансовото произведение на изкуството остава в неизвестност две години, докато през 1913г най-после е открито в Италия. Медийният цирк около обира помага на Мона Лиза да се превърне в една от най-известните картини в историята.

Кражбата на Мона Лиза е наречена „обирът на века“, но на практика е доста елементарна. Неделя вечерта на 20 август 1911г, дребен мъж с мустаци влиза в Лувъра и отива в залата, където е окачена картината на Да Винчи, заедно с няколко други произведения на изкуството. Охраната в музея не е особено строга, затова мъжът лесно се скрива в един килер. Остава там до сутринта, когато музеят още е затворен и в него почти няма хора. В 7:15ч той излиза от килера, облечен с бяла престилка – същата като на служителите в музея. След като проверява дали е чисто, крадецът грабва Мона Лиза от стената и тръгва към близкото сервизно стълбище, където маха защитната стъклена рамка.

Единственият проблем за крадеца се появява, когато се опитва да излезе от стълбището на двора. Вратата се оказва заключена, затова той оставя Мона Лиза – вече завита в бял чаршаф – на пода и се опитва да разбие ключалката. Няма особен успех, но тогава един от водопроводчиците на музея се появява по стълбите. Вместо да се осъмни обаче, той решава, че човекът е негов колега и му помага да излезе. След като благодари, крадецът успява да се измъкне с една от най-ценните картини на света под престилката си.

Повече от ден никой не разбира, че Мона Лиза е била открадната. Картините в музея често са сваляни от стените, за да бъдат почиствани или снимани, затова посетителите и служителите не забелязват празното място, където е стоял портретът. Най-накрая, по обяд във вторник, един художник посетител кара охраната да открие картината. Когато не успяват, те се обаждат в полицията и издирването започва. Тогава е открита стъклената рамка на Мона Лиза на стълбите. Същата вечер говорител на музея съобщава за кражбата пред света. „Мона Лиза я няма. Засега нямаме представа кой може да е извършил престъплението.“

Новини за кражбата предизвикват силен обществен отзвук във Франция. „Що за дързък престъпник, какъв мистификатор, какъв луд колекционер, какъв откачен любовник е извършил подобно покушение?“ – пита парижкото списание L’Illustration. Армия от детективи са изпратени в Лувъра, за да търсят отпечатъци и разпитват свидетели. Коли, пасажери от парахода и пешеходци са претърсвани на пропускателни пунктове, а полицията лепи плакати „издирва се“ с енигматичната загатната усмивка на Мона Лиза. Когато Лувърът най-после отваря врати отново седмица по-късно, хиляди се стичат, за да видят празната стена, където някога е висяла картината.

Въпреки медийния цирк, полицията успява да направи няколко пробива в случая. Един от основните заподозрени е Гийом Аполинер, авангарден поет, който в миналото призовавал Лувърът да бъде опожарен. Аполинер е арестуван през септември 1911г, след като полицията го свързва с по-ранната кражба на два древни статуетки, задигнати от Лувъра от секретарката му. По време на разпита му, той уличава своя близък приятел Пабло Пикасо, 29-годишен испански художник, който поръчал статуетките и ги използвал като модели за свои картини. Макар властите усилено да разпитват Аполинер и Пикасо във връзка с изчезването на Мона Лиза, двете бъдещи легенди по-късно отпадат като заподозрени поради липса на доказателства.

Дните се превръщат в месеци и спекулациите за местонахождението на Мона Лиза се вихрят сред обществото. The York Times пише, че „много граждани са влезли в ролята на Шерлок Холмс и продължават да развиват най-екстравагантните теории“. Някои твърдят, че американският банкер Джей Пи Морган е поръчал обира, за да разшири личната си колекция от картини; други пък вярват, че зад обира стоят германците, за да опозорят французите. Новини, че картината е видяна, идват от далечни места като Бразилия, Русия и Япония, но минават повече от две години без напредък по случая. Мнозина приемат, че 400-годишното произведение на изкуството на Да Винчи е изгубено завинаги.

Неизвестно за полицията обаче, Мона Лиза все още е във Франция. Всъщност, още от деня, когато е задигната, картината седи в едностаен апартамент в покрайнините на Париж. Крадецът е Винченцо Перуджа, италиански имигрант, който някога работел в Лувърта като момче за всичко. Той дори е помогнал за направата на предпазната рамка на Мона Лиза. След като се измъква с картината през август 1911г, 29-годишният крадец я скрива в дома си, в дървен сандък с фалшиво дъно. Като бивш служител на Лувъра, той е разпитан за кражбата два пъти, но полицията никога не го смята за заподозрян. Перуджа държи Мона Лиза скрита две години, докато чака нещата да се уталожат. „Усмивката й ме плени и наблюдавах моето съкровище всяка вечер. Влюбих се в нея.“ – казва по-късно той.

Перуджа най-после прави опит да продаде своето „съкровище“ през декември 1913г. Използвайки името Леонард, той изпраща писмо до флорентински търговец на изкуство на име Алфредо Гери и го информира, че е откраднал Мона Лиза и иска да я изнесе в Италия. След като споделя на Джовани Поджи, директор на галерия Уфици, Гери кани Перуджа във Флоренция и се съгласява да погледне картината.

Няколко дни по-късно, тримата се срещат в хотелската стая на Перуджа, където той изважда тайнствен предмет, завит в червена коприна. „Поставихме го на леглото и за наша изненада пред очите ни се разкри Мона Лиза, цяла и невредима.“ – пише по-късно Гери. Флорентинците веднага уреждат картината да бъде отнесена в Уфици. Също така се съгласяват на цената от 500 000 лири, определена от Перуджа, но нямат никакво намерение да купуват Мона Лиза. Вместо това, след като потвърждават автентичността на портрета, те докладват кражбата на властите. Следобеда на 11 декември 1913г, полицията арестува Перуджа в хотела му.

След кратка обиколка на родната земя на Да Винчи, Мона Лиза най-после е върната в Лувъра през януари 1914г. Перуджа междувременно е обвинен в кражба и изправен през съда в Италия. Той твърди, че задигнал картината от национална гордост, тъй като смятал, че тя е открадната от Италия по времето на Наполеон. Перуджа обаче греши. Да Винчи донася Мона Лиза във Франция през 1516г, а крал Франсоа I я купува законно. Патриотичната защита обаче печели на Паруджа много поддръжници. Дори след като обвинението предоставя доказателства, че той е щял да продаде картината за печалба, много италианци все още го считат за национален герой. Накрая е осъден на 1 година и 15 дни затвор, но излежава само седем месеца, преди да спечели обжалване. След това постъпва в италианската армия през Първата световна война, след което се връща в Париж и умира там през 1947г.

Перуджа е позабравен, но неговият дързък обир прави Мона Лиза много по-известна. Поне 120 00 са хората, които отиват да видят картината през първите два дни след връщането й в Лувъра. Любители на изкуството и критици започват нови спекулации за мистериозната усмивка на жената и тя е изобразена в безброй анимации, реклами, пародии, пощенски картички и песни.

Днес най-разпознаваемата картина в света остава в Лувъра, където лежи в кутия от бронирано стъкло с контролиран климат и е посещавана от 8 милиона души годишно.

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title