В средата на ІV век конфронтацията между Рим и Сасанидски Иран (Персия по време на династията на Сасанидите) се засилила. През лятото на 359 г. главните сили на персите, водени от шахиншаха („шах“ – цар, „шах-ин-шах“ – цар на царете) Шапур II, настъпили към град Амида . Персийският владетел се стремял да завладее обширните територии на римския диоцез Изток, докато основните сили на римляните били заети на Дунав и Рейн.
Преговорите със защитниците на Амида не довели до нищо и персите нападнали града, но били отблъснати с големи загуби. Ала Шапур нямал намерение да отстъпи и активно подготвял нов щурм. На разсъмване започнала мощна атака. Към стените се приближили обсадни кули – балистите, монтирани върху тях, причинявали сериозни загуби сред гарнизона. Персите настъпили към стените, но римските стрелци притъпявали атаката. Спешените сасандиски тежки бронирани конници-катафракти, повечето от които нямали щитове, били принудени да отстъпят извън обсега на римските метателни машини. Този ден решителната атака била провалена, но персите дори не мислели за отстъпление.
Вторият ден от нападението заплашвал да стане и последен, но командирът на гарнизона, комитът Елиан, намерил изход: римляните преместили метателни машини, от които обстрелвали обсадните кули с камъни. Камъните късали свързващите въжета и скоро всички кули се срутили.
Друга заплаха за крепостта били слоновете, които се приближили до стените на града – гледката и ревът на животните изплашили защитниците, но те бързо намерили ефикасно средство срещу тях. Върху слоновете хвърляли запалени гърнета с нефт и гигантите се втурнали безпорядъчно назад, като мачкали нападателите и разбивали редиците им. Дори тези провали обаче не обезкуражили Шапур.
Шахиншахът лично повел войниците си в атака – нечувано събитие в историята на Сасанидите. И все пак, въпреки цялата ярост, с която персите връхлитали стените на Амида, градът оставал непревземаем…
Така изминали 73 дни. С настъпването на нощта Шапур изтеглял войските на първоначалните им позиции – но само, за да продължи атаката на следващата сутрин.
Седемдесет и третият ден донесъл на римския гарнизон сериозен проблем, който се оказал фатален. Персите обсипвали защитниците със стрели из-зад валовете около крепостта, тук-там имало сблъсъци, но битката била равностойна. Скоро обаче се случило нещо неочаквано: участък от стената с издигнат върху нея насип, който компенсира височината на вражеските валове, не издържал тежестта на земните маси и рухнал, погребвайки мнозина защитници под себе си.
Историкът Амиан Марцелин пише:„Пространството, което представляваше дълбока падина между стената и насипите, издигнати от врага, се изравниха; образува се нещо като насипен път или мост над пропастта. По този начин се отвори проход за врага, не преграден от никакво препятствие, и повечето войници или бяха смазани по време на срутването, или в изтощение прекратиха битката“.
Дори в тази трудна ситуация защитниците се втурнали към пробива, опитвайки се да отблъснат нападението. Но напразно – насърчени от случилото се и изпълнени с жажда да отмъстят за падналите си съратници, персите се втурнали в града и започнали клане. „… персите колеха като добитък всички въоръжени и невъоръжени без разлика на пола“.
Само неколцина късметлии успели да избягат, включително и самият Амиан Марцелин – под прикритието на мрака той и няколко негови спътници се възползвали от бъркотията (битките в града продължили до късно през нощта) и се измъкнали от града през странична порта. Оцелелите и пленени защитници на Амида, включително комитът Елиан и няколко трибуна, били разпънати на кръстове, останалите избити.
Така приключила една от най-забележителните защити на градове в историята. Но наистина ли всичко било нахалост?
При повърхностен поглед може да решим, че цялата смелост и героизъм на защитниците били напразни – нали, така или иначе, градът бил превзет от персите? Но това не е съвсем така.
Обсадата на Амида завършила едва през септември 359 г., когато било безсмислено да се развиват мащабни действия в дълбочина на римските територии – още няколко крепости препречвали пътя на персите, а армията им била изтощена и деморализирана от сраженията по време на обсадата.
Настъплението в римските земи трябвало да бъде отложено за следващата година. 73-те дни от обсадата на Амида стрували скъпо на войските на Шапур II – според Амиан Марцелин, персите загубили над 30 000 войници под стените на крепостта. Дори ако това е преувеличено, загубите на сасанидската армия били сравними с тези при голямо полево сражение или по време на цяла военна кампания – като същевременно персийските войски не отбелязали значителни успехи.
Войната с Иран продължила. През 361 г. император Юлиан Отстъпник, който бил талантлив пълководец и се ползвал с обичта и уважението на войниците, с цялата си армия настъпил към персийската столица Ктесифон. Само неговата нелепа смърт прекратила този поход.
А непосредствено след обсадата на Амида императорът издигнал позлатени статуи в памет на нейните храбри защитници. Амиан Марцелин пък запазил за нас подробностите за техния подвиг, извършен преди 1600 години.
–
