В средата на ІV век конфронтацията между Рим и Сасанидски Иран (Персия по време на династията на Сасанидите) се засилила. През лятото на 359 г. главните сили на персите, водени от шахиншаха („шах“ – цар, „шах-ин-шах“ – цар на царете) Шапур II, настъпили към град Амида . Персийският владетел се стремял да завладее обширните територии на римския диоцез Изток, докато основните сили на римляните били заети на Дунав и Рейн.
Преговорите със защитниците на Амида не довели до нищо и персите нападнали града, но били отблъснати с големи загуби. Ала Шапур нямал намерение да отстъпи и активно подготвял нов щурм. На разсъмване започнала мощна атака. Към стените се приближили обсадни кули – балистите, монтирани върху тях, причинявали сериозни загуби сред гарнизона.
Персите настъпили към стените, но римските стрелци притъпявали атаката. Спешените сасандиски тежки бронирани конници-катафракти, повечето от които нямали щитове, били принудени да отстъпят извън обсега на римските метателни машини. Този ден решителната атака била провалена, но персите дори не мислели за отстъпление.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
