В средата на ІV век конфронтацията между Рим и Сасанидски Иран (Персия по време на династията на Сасанидите) се засилила. През лятото на 359 г. главните сили на персите, водени от шахиншаха („шах“ – цар, „шах-ин-шах“ – цар на царете) Шапур II, настъпили към град Амида . Персийският владетел се стремял да завладее обширните територии на римския диоцез Изток, докато основните сили на римляните били заети на Дунав и Рейн.
Преговорите със защитниците на Амида не довели до нищо и персите нападнали града, но били отблъснати с големи загуби. Ала Шапур нямал намерение да отстъпи и активно подготвял нов щурм. На разсъмване започнала мощна атака. Към стените се приближили обсадни кули – балистите, монтирани върху тях, причинявали сериозни загуби сред гарнизона. Персите настъпили към стените, но римските стрелци притъпявали атаката. Спешените сасандиски тежки бронирани конници-катафракти, повечето от които нямали щитове, били принудени да отстъпят извън обсега на римските метателни машини. Този ден решителната атака била провалена, но персите дори не мислели за отстъпление.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Diyarbakirwalls2-710x458-1.jpg)
Вторият ден от нападението заплашвал да стане и последен, но командирът на гарнизона, комитът Елиан, намерил изход: римляните преместили метателни машини, от които обстрелвали обсадните кули с камъни. Камъните късали свързващите въжета и скоро всички кули се срутили.
Друга заплаха за крепостта били слоновете, които се приближили до стените на града – гледката и ревът на животните изплашили защитниците, но те бързо намерили ефикасно средство срещу тях. Върху слоновете хвърляли запалени гърнета с нефт и гигантите се втурнали безпорядъчно назад, като мачкали нападателите и разбивали редиците им. Дори тези провали обаче не обезкуражили Шапур.
Шахиншахът лично повел войниците си в атака – нечувано събитие в историята на Сасанидите. И все пак, въпреки цялата ярост, с която персите връхлитали стените на Амида, градът оставал непревземаем…
Така изминали 73 дни. С настъпването на нощта Шапур изтеглял войските на първоначалните им позиции – но само, за да продължи атаката на следващата сутрин.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/718px-Head_of_king_Met_65.126-710x1069-1.jpg)
Седемдесет и третият ден донесъл на римския гарнизон сериозен проблем, който се оказал фатален. Персите обсипвали защитниците със стрели из-зад валовете около крепостта, тук-там имало сблъсъци, но битката била равностойна. Скоро обаче се случило нещо неочаквано: участък от стената с издигнат върху нея насип, който компенсира височината на вражеските валове, не издържал тежестта на земните маси и рухнал, погребвайки мнозина защитници под себе си.
Историкът Амиан Марцелин пише:„Пространството, което представляваше дълбока падина между стената и насипите, издигнати от врага, се изравниха; образува се нещо като насипен път или мост над пропастта. По този начин се отвори проход за врага, не преграден от никакво препятствие, и повечето войници или бяха смазани по време на срутването, или в изтощение прекратиха битката“.
Дори в тази трудна ситуация защитниците се втурнали към пробива, опитвайки се да отблъснат нападението. Но напразно – насърчени от случилото се и изпълнени с жажда да отмъстят за падналите си съратници, персите се втурнали в града и започнали клане. „… персите колеха като добитък всички въоръжени и невъоръжени без разлика на пола“.
Само неколцина късметлии успели да избягат, включително и самият Амиан Марцелин – под прикритието на мрака той и няколко негови спътници се възползвали от бъркотията (битките в града продължили до късно през нощта) и се измъкнали от града през странична порта. Оцелелите и пленени защитници на Амида, включително комитът Елиан и няколко трибуна, били разпънати на кръстове, останалите избити.
Така приключила една от най-забележителните защити на градове в историята. Но наистина ли всичко било нахалост?
При повърхностен поглед може да решим, че цялата смелост и героизъм на защитниците били напразни – нали, така или иначе, градът бил превзет от персите? Но това не е съвсем така.
Обсадата на Амида завършила едва през септември 359 г., когато било безсмислено да се развиват мащабни действия в дълбочина на римските територии – още няколко крепости препречвали пътя на персите, а армията им била изтощена и деморализирана от сраженията по време на обсадата.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/960px-Walls_of_Diyarbakir_-_panoramio-710x533-1.jpg)
Настъплението в римските земи трябвало да бъде отложено за следващата година. 73-те дни от обсадата на Амида стрували скъпо на войските на Шапур II – според Амиан Марцелин, персите загубили над 30 000 войници под стените на крепостта. Дори ако това е преувеличено, загубите на сасанидската армия били сравними с тези при голямо полево сражение или по време на цяла военна кампания – като същевременно персийските войски не отбелязали значителни успехи.
Войната с Иран продължила. През 361 г. император Юлиан Отстъпник, който бил талантлив пълководец и се ползвал с обичта и уважението на войниците, с цялата си армия настъпил към персийската столица Ктесифон. Само неговата нелепа смърт прекратила този поход.
А непосредствено след обсадата на Амида императорът издигнал позлатени статуи в памет на нейните храбри защитници. Амиан Марцелин пък запазил за нас подробностите за техния подвиг, извършен преди 1600 години.
–