476 година е краят на Античността и началото на Средновековието. Историците условно са избрали тази дата като водораздел между две велики епохи. По същество обаче събитията от тази година само символично сложили край на Западната Римска империя – която се разпадала няколко десетилетия преди и доста дълго време след това. През 476 г. един варварски узурпатор заменил друг, за да управлява една обедняла страна, която дори сега си оставала мечта за варварите. В Италия се възцарил Одоакър.
Не е известно от кое племе е той – хуни, скири, руги или готи. Знае се само, че по-късно основната му военна сила са били воините на племето герули. През 470 г. постъпил на римска служба, а в 476 г. бил приет в редовете на императорската охрана. Самите римляни в армията ставали все по-малко. А военното положение било безнадеждно и неизбежно се превръщало в катастрофа.
Към средата на V век под натиска на германските племена Западната империя загубила почти всички провинции – Великобритания, Югозападна и Югоизточна Галия, богатата Северна Африка, почти цяла Испания. Без пари наемниците не се подчинявали и римските им „работодатели“ просто се превърнали в техни заложници.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
