С края на Ренесанса в Европа бързо настъпвали зашеметяващи промени. И, естествено, най-енергично се променяла модата.
От ХVІ до началото на ХVІІІ век в Европа се формирали правила за красота, много от които са актуални и до днес: стройна висока фигура, руса коса, високо чело и тънка талия.
Италианците и испанците силно повлияли на европейската мода. Дамите предпочитали пищни рокли върху рамка „пание“ (фр. рanier – панер, кошница), направена от метал или китови кости; твърда изправена яка, завършваща при брадичката с волан „рюш“, който повдигал главата нагоре. По-късно този малък елемент от костюма се превърнал в кръгла дантелена или гофрирана яка. Гладката или орнаментирана тъкан на роклята била украсена с перли, златисти или сребристи шарки.
В мъжкият гардероб влизали бродирани ризи от бял лен, разтворен камзол, тесни, плътно прилепнали панталони и панталони „брич“.
През втората половина на ХVІІ век френският двор, оглавяван от „краля-слънце“ Людовик XIV, се превърнал в законодател на европейската мода. Костюмът от този период се характеризира с прекомерен блясък и тържественост, неудобно носене и театрален вид. Бродерия със скъпоценни камъни, плисета, панделки, каскади от ленти, тъмни и ярки цветове на тъканите – всичко това преобладавало в европейския костюм.
Към основните предмети на мъжкия тоалет спадали ризи с дълги дантелени маншети, камзол без ръкави с бродиран пояс-шарф и „жюстокор“ – дълъг кафтан с ръкави.
Жените се обличали в рокли с двойни обемни поли (горната по-тъмна, а долната светла, която „надничала“ отдолу) върху твърда рамка „пание“. За мъжете се изисквала пухкава напудрена перука, а за дамите – високи прически. Контетата и сред жените, и сред мъжете нанасяли на лицата си изкуствени бенки от черно кадифе, цели слоеве белила, пудра и руж.
След смъртта на краля-слънце на престола седнал правнукът му Людовик XV. По това време кралският двор вече бил отегчен от прекаления разкош, тежките нюанси и модата на зрялата възраст. Започнал да преобладава нов, романтичен стил.
В дрехите предимство получили светлите цветове, които създавали свежи, ефирни образи. В прическите се вплитали живи цветя, костюмите се декорирали с растителни орнаменти.
Мъжете започнали да носят триъгълни шапки. Кръглата и овална форма на дамската рокля се увеличила до невероятни размери.
С началото на Френската революция и идването на власт на Наполеон Бонапарт, модните тенденции отново претърпели трансформация. Жозефин дьо Богарне, като поклонничка на Античността, направила популярни роклите с висока талия по „гръцки“ маниер. С корсетите и фустите „пание“ било приключено. Дамският костюм от този период е изработен от лека, прозрачна тъкан (обикновено муселин) и се състои от изрязан корсаж с дълбоко деколте и ръкави с форма на топка при маншетите. Високата талия на нежния пол по правило се подчертавала с атлазен колан.
В началото на ХІХ век е разцветът на дендизма в Англия. „Денди“ са светски контета с изискан вкус и спазване на определени правила на поведение – те били смели и последователни в избора на тоалети.
Предишните мъжки костюми се отличавали с прекомерна цветност и причудливост. Английските франтове от ХVІІІ век заради имитацията си на италиански и френски стилове – червени токове, високи парфюмирани перуки, шпаги на кръста, получили прякора „макарони“.
Стилът „денди“, напротив, прославял принципите на минимализма, бил строг и сдържан. Така например, Джордж Брамел – признатият „премиер на елегантността“, носел добре скроен фрак (между другото, английският денди трябвало да има поне 3 фрака: зелен за дневни визити и черни за балове и погребения). Към костюма, естествено, имало подходящи аксесоари (шал, ръкавици) и цилиндър. Оттогава облеклото на мъжете практически не се е променило.
Що се отнася до дамската мода, откритията в нея ставали със завидно постоянство. 1830-те години са свързани с бързото развитие на индустриалното производство. Това позволило да се обличат стилно не само аристократите, но и обикновените хора.
На мода отново излезли корсети, обемни шапки, обувки с тесни носове, които вече се виждали изпод скъсената широка пола. Ръкавите на женската рокля се разширили толкова много, че, както пише Гогол, „дамата щеше да се издигне във въздуха, ако не я държеше един мъж.“ Дълбоко разголвайки раменете, деколтето също се увеличило. Корсажът на дамския тоалет започна да приляга по фигурата, талията се спуснала надолу.
Следващият етап в историята на съвременната мода е свързан с името на кралица Виктория. Тази „баба на Европа“ направила модерна бялата сватбена рокля, а също така станала основателка на култа към траура. По време на нейното управление кринолинът бил заменен от турнюр – своеобразна възглавничка, поставена отзад под роклята, измислена от френския моделиер Чарлз Фредерик Уърт. През 1858 г. той отваря първата къща за висша мода в Париж и поставя началото на традицията на сезонните колекции.
През 1870-те и 1880-те години развитието на спорта оказва значително влияние върху модата. В женския английски костюм се появили блузи с бели колосани яки от мъжки тип и гладки жакети.
През последното десетилетие на ХІХ век възникващият стил „модерн“ прониква и в дамското облекло. Костюмът се носел с буйни, бухнали коси и огромни шапки, украсени с цветя, пера и панделки. Също така необходими допълнения били ръкавици, маншети и чанти. За еталон на женската красота по това време се смятал разкошният бюст и заоблени форми с плавни извивки.
Тази „Belle Epoque“, „Прекрасната епоха“, била последният етап в модата за подобни обеми на дамската фигура. Наближавал ХХ век, чиито модни тенденции вече познаваме значително по-добре.
–
