Император Тиберий поел управлението на Рим през 14 г. след смъртта на своя втори баща Октавиан Август. Преди всичко новият владетел побързал с помощта на придворната преторианска гвардия да се избави от друг претендент за престола – Агрипа Постум. Така преторианците още от самото начало се превърнали в негова най-важна опора. Техен командир – префект, бил Луций Сей Страбон.
Скоро след възцаряването си новият владетел направил сина на Страбон, Луций Елий Сеян, втори префект на преторията. Сетне Страбон получил поста префект на Египет, а синът му останал единствен командир на гвардията.
Новият преториански префект бързо спечелил доверието на Тиберий. Малко след назначението си той получил своята първа задача. Дунавските легиони се разбунтували и префектът съпровождал Друз, синът на Тиберий, в преговорите с метежниците.
През 22 г. преторианският префект спасил Рим от пожар. Запалил се театърът на Помпей, но Сеян организирал работата за потушаване на огъня и не му позволил да се прехвърли върху други сгради. Императорът похвалил работата на фаворита и Сенатът гласувал да се постави статуя на Сеян в спасения от него театър.
Но колкото повече нараствало влиянието на Сеян, толкова повече се дразнел Друз, синът на Тиберий. Наследникът на императора бил недоволен, че Сеян имал повече власт от него. Друз въобще не криел чувствата си и веднъж дори ударил Сеян по лицето.
Тацит пише, че Сеян станал любовник на Ливила, съпругата на Друз, и я убеждавал да се избави от мъжа си.
Тиберий ясно показвал, че Друз ще е негов наследник. (Монархията в Рим и след това във Византия не била наследствена, а изборна; нещо като днешните президенти, само, че пожизнено). Тази възможност би била катастрофа за плановете на Сеян. Същата година преторианският префект се развел с жена си Апиката, за да докаже на Лиила намерението си да се ожени за нея. Чрез доверен човек Сеян отровил наследника на Тиберий. Не всички изследователи обаче смятат тази информация за вярна. Допуска се и естествена смърт на Друз.
Следващата цел на Сеян били Агрипина, вдовица на Германик – племенник и осиновен син на Тиберий, и нейните деца. През 24 г. жреците в молитвата за благополучието на императора споменали и децата на Германик. Тиберий се разгневил и поискал в бъдеще да не им се отдават такива почести – опасявал се от техни възможни амбиции за трона.
Веднага след това преторианският префект нанесъл удар срещу привържениците на Агрипина. По негова заповед били арестувани съратника на Германик и талантлив военачалник Гай Силий, както и съпругата му, близка приятелка на Агрипина. В резултат на това Силий се самоубил, а жена му отишла в изгнание. По заповед на Тиберий преторианците на Сеян провели демонстрационни учения пред сенаторите. С това императорът показал, че гвардейците и техният командир са негова опора, а всеки враг на Сеян ще стане и негов враг.
През 27 г. Тиберий напуснал столицата и заминал за остров Капри. Преторианският префект придружавал императора при обиколката му из Кампания. Когато Тиберий и обкръжението му обядвали в една пещера, попаднали под каменно свлачище. Сеян закрил императора със себе си и останал в това положение, докато пристигнала помощ. Тиберий високо оценил самоотвержеността му.
Преторианският префект останал в Рим и получил нови правомощия – сега той одобрявал кандидатите за консули. През 28 г. дори се появил олтар, украсен със статуите на Тиберий и Сеян. Рожденият ден на Сеян бил обявен за държавен празник. Из целия град били поставени негови статуи. На практика, в империята възникнали два центъра на властта – Капри и Рим.
По-късно Тиберий в писмо до Сената повдигнал обвинение срещу Нерон, сина на Германик и Агрипина. Императорът не посочил наказанието и сенаторите се поколебали. На улицата се събрала тълпа, която крещяла, че писмото е фалшификат. Сеян представил случая на Тиберий така, сякаш сенаторите отхвърлили предложението на императора. Все пак Нерон бил обявен за враг на народа, след което той и Агрипина били заточени на отдалечени острови. Сеян на свой ред наклеветил брата на Нерон, Друз, когото хвърлили в тъмница.
Сега вече командирът на преторианците бил на върха на своята власт. Той се отървал от опасния си враг Агрипина. През 31 г. Тиберий станал консул за 5-ти път, а Сеян – негов колега. И тогава…
Тиберий пише, че е екзекутирал Сеян за заговор срещу децата на „моя син Германик“. Официалното обвинение било в заговор срещу императора и Гай Калигула.
Но едва ли Сеян е искал да убие Тиберий. Въпреки че Тацит му приписва желание за престола, преторианският префект бил реалист. Цялата му власт се основавала на доверието на Тиберий. Самият Сеян не бил обичан от Сената, народа и армията. Дори преторианците не подкрепили своя командир в решаващия момент.
Най-вероятно Сеян се опитал да премахне последния син на Германик – Гай Калигула. Императорът получил писмо от Антония, бабата на Калигула, насочено срещу Сеян. След това писмо Тиберий се разочаровал от своя фаворит и изпратил дълго послание до Сената, в което заповядвал преторианският префект да бъде арестуван. Поради страх от бунт на преторианците, за тази цел били използвани други войски.
Сеян бил арестуван и изпратен в затвора. Жителите на Рим започнали да унищожават многобройните му статуи. Същия ден, на повторно заседание на Сената, бившият префект на преторията бил осъден на смърт и присъдата била изпълнена незабавно.
В продължение на три дни римляните осакатявали тялото на Сеян, а след това го хвърлили в Тибър. Бил издаден указ на Форума да бъдат издигнати статуи в чест на Свободата. А денят на смъртта на Сеян бил обявен за официален празник.
–
