Всеки, който е чел романа на Проспер Мериме „Хроника за царуването на Шарл ІХ“, си спомня сцената със смъртта на краля – той чете ръководство по соколи, чийто страници са намазани и слепени с отрова. За да го разлиства, трябва да плюнчи пръстите си – така отровата прониква в тялото и върши пагубното си дело. До ден-днешен не се знае кой точно му е подарил книгата. Но повечето историци смятат, че това е извършено по нареждане на майка му Екатерина Медичи, за бъде предаден трона на брат му Анри – който за целта се отказва от кралската корона на Полша.
Шарл IX
Съдбата на Шарл ІХ е характерна за нестабилната епоха, в която се озовава Франция, навлизайки в последната четвърт на ХVІ-ти век. Безспорно най-впечатляващото и трагично събитие в неговото царуване (1563-1574 г.) е Вартоломеевата нощ. Тя е предшествана от дълги противоборства между протестанти и католици през 1560-те години. Протестантите организират няколко заговора, убиват коварно с изстрели в гръб един от лидерите на католиците – Франсоа дьо Гиз. В отговор католическата партия си отмъщава с кланета на протестанти. През 1566 г. хугенотите (протестантите) обсаждат католическите църкви в град Памие. Католици отговарят с истински терор – 300 хугеноти биват избити във Фоа.
Вартоломеевата нощ
През август 1567 г. протестантите разработват план за отвличане на краля и майка му Екатерина Медичи. На 24 септември се налага те да бягат. На 29-ти протестантите организират масово клане на католици в град Ним, а после и в цялата южна област Лангедок – където открай време процъфтявали антихристиянски ереси, конспиративни движения и съзаклятия. Възползвайки се от своето надмощие, протестантските войски, начело с хугенотските лидери Конде и Колини, достигнали Париж, като навсякъде устройвали масови кланета, оставяйки подире си реки от кръв и планини от трупове на католици.
Въпреки това, католическата партия успяла да им нанесе поражения в три поредни битки – при Сен-Дени, Жарнак и Монконтур. Накрая Екатерина Медичи, която се опитвала с всички сили да примири двете противостоящи си сили в държавата, успяла да ги накара да подпишат мирен договор през 1570 г. в Сен-Жермен. Върхът на нейната политика по умиротворяване на Франция трябвало да стане сватбата на Маргарита Валоа – сестрата на Шарл ІХ, с младия протестантски принц Анри Наварски. По случай тържественото събитие, в Париж се събрали мнозина вождове на хугенотите. Това предизвикало недоволство сред населението на столицата, което било предимно католическо и вече изпитвало огромна ненавист към протестантите заради кланетата, извършени от тях над католиците в Южна Франция.
„Една сутрин пред вратата на Лувъра“, платно от 19 в., автор Едуар Деба-Понсан. Фигурата в черно е на Катерина Медичи.
Няколко дни след сватбата, на 22 август 1572 година, било извършено покушение срещу един от видните лидери на протестантите – адмирал Колини. Страхувайки се от нови бунтове на хугенотите, Шарл IX по съвет на майка си и приближените си велможи, решава да ликвидира вождовете на хугенотите с някои изключения, сред които били братовчедите Анри Наварски и Анри Конде. Замисълът бил реализиран през нощта срещу 24 август 1572г. – деня на свети Вартоломей.
Независимо, че целта била да се ликвидират само потенциално опасните лидери, били избити около 30 хиляди души в Париж и други големи френски градове. Кралят още сутринта на 24 август наредил да бъдат прекратени кланетата, но католиците навсякъде били настроени отмъстително заради предишните зверства на хугенотите в Лангедок и затова убийствата продължили още няколко дни.
Вартоломеевата нощ разрешила окончателно религиозния проблем във Франция. Католицизмът в нея окончателно се утвърдил като държавна религия. Кралят обаче бил с влошено здраве и управлението на страната се изплъзвало от ръцете му. За да не допусне безвластие и нови междуособици в изтерзаната държава, Екатерина Медичи по всяка вероятност организирала отравянето му чрез прословутото ръководство по лов със соколи. Короната била поета от Анри ІІІ, който по това време бил в Полша с цел да седне на вакантния тогава полски трон. Така жестоката и трагична епоха на религиозните войни във Франция отнесла една от своите ключови фигури. Оттогава останала и известната фраза, означаваща предупреждение за възможна опасност: „Недей да ходиш на лов със соколи!“
