Първите прототипи на духови музикални инструменти се появяват в Древна Месопотамия. Прототипи на органоподобни инструменти се срещат в културите на Древен Египет, Гърция и Рим, но органът придобива модерната си форма през Средновековието.
Изкуството на изграждането на органи в тези времена бързо се развива в Италия, Франция и Германия. Музикалният инструмент става все по-голям, така че започват да го вграждат в църкви, а обслужването му по време на изпълнение трябвало да се прави от екип от няколко човека.
Можем да предположим какво впечатление е предизвиквало изпълнението на орган върху средновековния слушател: от величествената звук на тръбите тялото му потрепервало и мислите му се отнасяли някъде далеч … Дори и малкият орган в параклисите предизвиквал възхищение с широкия си звуков диапазон, но най-голям интерес сред музикалните инструменти предизвикват истинските гиганти, инсталирани в концертни зали.
Най-големият орган в света е този в концертната зала „Бордоук” в Атлантик Сити, Ню Джърси. Този орган, построен през 1932 г., има 33 112 тръби и е рекордьор в няколко категории: „най-голям орган“, „най-голям музикален инструмент в света“ и „най-силен музикален инструмент в света“. И тези определения са съвсем справедливи: на разстояние от един метър от тръбите му звукът може да достигне 120 децибела – достатъчно, за да се усети болка в ушите. За да изпомпва въздух в тръбите със скорост 1050 кубични метра в минута, органът използва електрическа система с мощност от 600 конски сили. Такъв голям обем е разрешен за концертна зала, в която могат да се съберат до 42 000 души.
За съжаление, най-големият орган в света не се използва толкова често, колкото желае публиката. Активният период на концерти с негово участие продължава до 1944 г., когато опустошителният ураган, който поразил Атлантик Сити, причинил значителни щети на концертната зала и на самия орган. Оттогава музикалният инструмент на концертната зала „Бордуок“ е реконструиран и изнася няколко концерта годишно. След 1973 г. органът не е използван дълго време.
През 1988 г. специалистите проверили инструмента и признали лошото му техническо състояние, след което започнал дълъг период на възстановяване. Едва през 2013 г., след дълго мълчание, тръбите на органа зазвучали пред публика. Възстановяването на някои от тръбите на най-големия музикален инструмент в света продължава и до днес.
Най-старият орган в България се намира в католическата катедрала на Русе „Св. Павел от Кръста“. Монтиран е през далечната 1907 г. Първият концерт с него е през юли 1908 г. По време на голямото земетресение през пролетта на 1977 г. органът бил повреден и не е използван следващите двайсет и седем години. Реставриран е едва през 2004 г. Вековният инструмент е изработен от германската фирма Voit.
