Новата година обикновено се свързва с новото начало, нови цели и постижения. Но защо хората празнуват новата година точно в този момент? Защо точно на първи януари?
Оказва се, че нова година невинаги е била на 1.01 и днес в някои култури също не е. Древните месопотамци празнували дългия 12 дни новогодишен фестивал „Акиту“ при пролетното равноденствие, докато гърците празнували по време на зимното слънцестоене на 20.12. От друга страна, римският историк Марк Порций Катон Стари пише, че египтяните празнували новата година около 20 юли.
По времето на Римската империя, месец март отбелязвал началото на новата година. След това, през 46 година пр.н.е. Юлий Цезар създава Юлианския календар, при който новата година се празнува тогава, когато я празнуваме ниае днес. Но дори той не можел да стандартизира тази дата. Празненствата по случай новата година продължавали да бъдат в различни дни от календара, като понякога дори се отбелязвали в деня на Коледа. През 1582 година в съответствие с була на папа Григорий XIII е въведен в употреба Григорианския календар (този, който е международно признат днес). Това се наложило заради „празнините“, които имал Юлианския календар.
Днес 1.01 е почти универсално признат ден, в който се отбелязва началото на новата година, макар че има някои изключения – страни като Афганистан, Етиопия, Иран, Непал и Саудитска арабия разчитат на собствените си календари. В различните религии новата година също се празнува в различно време. Еврейският календар например е лунен и те празнуват така наречения „Рош Хашана“ или „Рошашана“, което се превежда като „глава на годината“, между септември и октомври.
Ислямският календар също е лунен и дните, в които се отбелязва новата година могат да се променят значително. През 2008 година например, ислямската нова година бе отбелязана на 29.12. Макар че китайският календар също е лунен, за разлика от останалите лунни календари, той показва, че новата година се пада между 21.01 и 20.02.
Източник: livescience.com
