Замисляли ли сте се някога откъде идва чувството за хумор? И защо всеки има свое собствено. Някой импровизира с лекота, а друг трябва да мисли дълго, за да даде смешен отговор. Някои с хумор приемат дори негативни ситуации. А други невинаги могат да се шегуват дори в спокойна атмосфера. Някой не разбира шегите на други хора, независимо, че умее да се шегува. Защо се случва това?
Дали чувството за хумор е вродено качество или може да бъде придобито, като уменията за четене и писане? Може би това качество може да бъде и вродено, и придобито, като интелигентността?
Предразположение към него е налице при всички. И няма хора, при които тази „функция“ изобщо да не съществува. Но наличието на самото чувство за хумор и качеството му зависят от няколко фактора. Преди всичко, както твърдят учените, то зависи от нивото на интелигентност.
Факт е, че „отговорност“ за чувство за хумор носят долните части на фронталните лобове на мозъка, които също се считат за „център на интелекта“. Тези области на мозъка са отговорни за вниманието, организацията на мислите и действията, способността да се идентифицират несъответствията и да се елиминират. По този начин интелектуалното развитие допринася за развитието на чувство за хумор. Колкото по-високо е нивото на интелигентност, толкова по-развито е чувството за хумор на човека.
Всъщност, много интелигентни и образовани хора се шегуват и се отнасят към живота с хумор. Според изследователските резултати на учения Зива, повечето професионални комедианти имат много висок коефициент на интелигентност. Но френските психолози отричат „теорията за интелекта и хумора“, като твърдят, че тези два показателя не са свързани. И примери от реалния живот показват, че не всички интелигентни хора имат добро чувство за хумор. Може би това се дължи на факта, че чувството за хумор е индикатор за непоклатимо психично здраве. Например, учените Тейлър и Браун провеждат проучване, чрез което искат да разберат коя функция обединява психично здравите хора и ги отличава от тези с по-малко стабилна психика. Оказа се, че това е чувството за хумор!
Смята се също така, че за развитието на чувството за хумор до голяма степен отговаря средата, в която човек расте. Например, ако родителите на бебето са весели, обичат да се шегуват, да гледат комедии, то чувството за хумор се развива от ранна възраст у детето. Ако цялото семейство е сериозно и строго, в детската градина и в училището също цари такава атмосфера, тогава малкият човек ще израсне немного податлив на шеги. Тези хипотези обаче невинаги действат. Мрачно дете може да израсне и в щастливо семейство, и обратно – в сериозна среда – велик хуморист.
Обобщавайки всичко по-горе, можем да направим следното заключение: чувството за хумор е по-скоро придобито качество, отколкото вродено. Ето защо, при желание, на всеки етап от живота, човек може да го развие.
