Думата „маг“, както и нейните синоними – „магьосник“, „вълшебник“, „чародей“ придобила съвременния си смисъл (човек, притежаващ магически способности) около средата на ХVІ-ти век. Преди това линията между магия, алхимия и философия била доста размита и замъглена: неслучайно един от най-прочутите алхимически артефакти (макар и никога ненамерен) бил „философският камък“.
Магове са описани в легендите на различни народи. Въпреки, че всички те са снабдени със свръхестествени способности, характерите им са различни. В някои митове вълшебниците са положителни герои, а в други – злодеи.
Древноегипетските магове са описани в папирус от епохата на Средното царство (2040-1783 г. пр. Хр.). Тези легенди са разказани в двора на фараона Хуфу (Хеопс). В една от историите магьосник създал крокодил от восък, за да хване любовника на съпругата си. В друг разказ главният писар на фараона Снофру с помощта на заклинание накарал водите на езеро да се разделят, за да може една девойка да намери зеления скъпоценен камък, който била изпуснала. В трета легенда се разказва за вълшебника Деди, който живял в епохата на Хеопс. Той умеел да присажда обратно отрязаните глави на животни.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
