Още
    Начало Блог Страница 205

    Обирът, който направи Мона Лиза известна

    Сутринта на 21 август 1911г, бивш музеен служител задига Мона Лиза на Леонардо да Винчи от Лувъра в Париж. Френските власти провеждат щателно разследване и разпитват десетки заподозрени – включително художника Пабло Пикасо – но ренесансовото произведение на изкуството остава в неизвестност две години, докато през 1913г най-после е открито в Италия. Медийният цирк около обира помага на Мона Лиза да се превърне в една от най-известните картини в историята.

    Кражбата на Мона Лиза е наречена „обирът на века“, но на практика е доста елементарна. Неделя вечерта на 20 август 1911г, дребен мъж с мустаци влиза в Лувъра и отива в залата, където е окачена картината на Да Винчи, заедно с няколко други произведения на изкуството. Охраната в музея не е особено строга, затова мъжът лесно се скрива в един килер. Остава там до сутринта, когато музеят още е затворен и в него почти няма хора. В 7:15ч той излиза от килера, облечен с бяла престилка – същата като на служителите в музея. След като проверява дали е чисто, крадецът грабва Мона Лиза от стената и тръгва към близкото сервизно стълбище, където маха защитната стъклена рамка.

    Единственият проблем за крадеца се появява, когато се опитва да излезе от стълбището на двора. Вратата се оказва заключена, затова той оставя Мона Лиза – вече завита в бял чаршаф – на пода и се опитва да разбие ключалката. Няма особен успех, но тогава един от водопроводчиците на музея се появява по стълбите. Вместо да се осъмни обаче, той решава, че човекът е негов колега и му помага да излезе. След като благодари, крадецът успява да се измъкне с една от най-ценните картини на света под престилката си.

    Повече от ден никой не разбира, че Мона Лиза е била открадната. Картините в музея често са сваляни от стените, за да бъдат почиствани или снимани, затова посетителите и служителите не забелязват празното място, където е стоял портретът. Най-накрая, по обяд във вторник, един художник посетител кара охраната да открие картината. Когато не успяват, те се обаждат в полицията и издирването започва. Тогава е открита стъклената рамка на Мона Лиза на стълбите. Същата вечер говорител на музея съобщава за кражбата пред света. „Мона Лиза я няма. Засега нямаме представа кой може да е извършил престъплението.“

    Новини за кражбата предизвикват силен обществен отзвук във Франция. „Що за дързък престъпник, какъв мистификатор, какъв луд колекционер, какъв откачен любовник е извършил подобно покушение?“ – пита парижкото списание L’Illustration. Армия от детективи са изпратени в Лувъра, за да търсят отпечатъци и разпитват свидетели. Коли, пасажери от парахода и пешеходци са претърсвани на пропускателни пунктове, а полицията лепи плакати „издирва се“ с енигматичната загатната усмивка на Мона Лиза. Когато Лувърът най-после отваря врати отново седмица по-късно, хиляди се стичат, за да видят празната стена, където някога е висяла картината.

    Въпреки медийния цирк, полицията успява да направи няколко пробива в случая. Един от основните заподозрени е Гийом Аполинер, авангарден поет, който в миналото призовавал Лувърът да бъде опожарен. Аполинер е арестуван през септември 1911г, след като полицията го свързва с по-ранната кражба на два древни статуетки, задигнати от Лувъра от секретарката му. По време на разпита му, той уличава своя близък приятел Пабло Пикасо, 29-годишен испански художник, който поръчал статуетките и ги използвал като модели за свои картини. Макар властите усилено да разпитват Аполинер и Пикасо във връзка с изчезването на Мона Лиза, двете бъдещи легенди по-късно отпадат като заподозрени поради липса на доказателства.

    Дните се превръщат в месеци и спекулациите за местонахождението на Мона Лиза се вихрят сред обществото. The York Times пише, че „много граждани са влезли в ролята на Шерлок Холмс и продължават да развиват най-екстравагантните теории“. Някои твърдят, че американският банкер Джей Пи Морган е поръчал обира, за да разшири личната си колекция от картини; други пък вярват, че зад обира стоят германците, за да опозорят французите. Новини, че картината е видяна, идват от далечни места като Бразилия, Русия и Япония, но минават повече от две години без напредък по случая. Мнозина приемат, че 400-годишното произведение на изкуството на Да Винчи е изгубено завинаги.

    Неизвестно за полицията обаче, Мона Лиза все още е във Франция. Всъщност, още от деня, когато е задигната, картината седи в едностаен апартамент в покрайнините на Париж. Крадецът е Винченцо Перуджа, италиански имигрант, който някога работел в Лувърта като момче за всичко. Той дори е помогнал за направата на предпазната рамка на Мона Лиза. След като се измъква с картината през август 1911г, 29-годишният крадец я скрива в дома си, в дървен сандък с фалшиво дъно. Като бивш служител на Лувъра, той е разпитан за кражбата два пъти, но полицията никога не го смята за заподозрян. Перуджа държи Мона Лиза скрита две години, докато чака нещата да се уталожат. „Усмивката й ме плени и наблюдавах моето съкровище всяка вечер. Влюбих се в нея.“ – казва по-късно той.

    Перуджа най-после прави опит да продаде своето „съкровище“ през декември 1913г. Използвайки името Леонард, той изпраща писмо до флорентински търговец на изкуство на име Алфредо Гери и го информира, че е откраднал Мона Лиза и иска да я изнесе в Италия. След като споделя на Джовани Поджи, директор на галерия Уфици, Гери кани Перуджа във Флоренция и се съгласява да погледне картината.

    Няколко дни по-късно, тримата се срещат в хотелската стая на Перуджа, където той изважда тайнствен предмет, завит в червена коприна. „Поставихме го на леглото и за наша изненада пред очите ни се разкри Мона Лиза, цяла и невредима.“ – пише по-късно Гери. Флорентинците веднага уреждат картината да бъде отнесена в Уфици. Също така се съгласяват на цената от 500 000 лири, определена от Перуджа, но нямат никакво намерение да купуват Мона Лиза. Вместо това, след като потвърждават автентичността на портрета, те докладват кражбата на властите. Следобеда на 11 декември 1913г, полицията арестува Перуджа в хотела му.

    След кратка обиколка на родната земя на Да Винчи, Мона Лиза най-после е върната в Лувъра през януари 1914г. Перуджа междувременно е обвинен в кражба и изправен през съда в Италия. Той твърди, че задигнал картината от национална гордост, тъй като смятал, че тя е открадната от Италия по времето на Наполеон. Перуджа обаче греши. Да Винчи донася Мона Лиза във Франция през 1516г, а крал Франсоа I я купува законно. Патриотичната защита обаче печели на Паруджа много поддръжници. Дори след като обвинението предоставя доказателства, че той е щял да продаде картината за печалба, много италианци все още го считат за национален герой. Накрая е осъден на 1 година и 15 дни затвор, но излежава само седем месеца, преди да спечели обжалване. След това постъпва в италианската армия през Първата световна война, след което се връща в Париж и умира там през 1947г.

    Перуджа е позабравен, но неговият дързък обир прави Мона Лиза много по-известна. Поне 120 00 са хората, които отиват да видят картината през първите два дни след връщането й в Лувъра. Любители на изкуството и критици започват нови спекулации за мистериозната усмивка на жената и тя е изобразена в безброй анимации, реклами, пародии, пощенски картички и песни.

    Днес най-разпознаваемата картина в света остава в Лувъра, където лежи в кутия от бронирано стъкло с контролиран климат и е посещавана от 8 милиона души годишно.

    Половината от световният резерв на литий се намира в Боливия

    Половината от световният резерв на литий се намира в Боливия. Изчислено е, че по света има около 13 милиона тона литий, като Чили и Аржентина са водещи производители. Литият е основна съставка при батериите, а търсенето на метала нараства с повече от 12% годишно. Останалият литий би бил достатъчен за производството на 1 милиард 40kWh литиеви батерии за електрически автомобили.

    Салмонела ли е унищожила великите ацтеки?

    След като испанските завоеватели пристигат в Мексико през 1519г, една от най-лошите епидемии в човешката история разтърсва великата ацтецка цивилизация. Само век след пристигането на испанците, населението на ацтеките е сведено от 25 милиона до 1 милион. Макар отдавна да има спекулации за причината за епидемията, никой не знае със сигурност каква е била тя. Днес, учени са предоставили първите ДНК доказателства за бактерия, открита в телата на загиналите при една от най-опустошителните епидемии. Според тях, виновникът е вид салмонелна бактерия, вече редкия щам Paratyphi C.

    В днешно време, когато човек има нещастието да се зарази със салмонела (или технически салмонелоза), обикновено това става след консумиране на недобре сготвено месо или яйца. Разболява се за около седмица, а симптомите включват стомашни болки, гадене, повръщане, диария и треска. Гаден бацил, но не кой знае колко опасен.

    Някои щамове на салмонелата обаче могат да са доста сериозни, да предизвикат коремен тиф и дори смърт. Един определен щам, известен като Paratyphi C, предизвиква коремен тиф или треска на червата. Ако не бъде третирана, бактерията убива между 10 и 15% от заразените. Paratyphi C вече е изключително рядка и поразява хора предимно в развиващите се страни, където санитарните условия са лоши. Според ново ДНК изследване обаче, епидемия от тази смъртоносна форма на салмонела може да е допринесла за падането на ацтеките през 16-и век.

    В десетилетията след пристигането на испанските конкистадори през 1519г, ацтеките са поразени от няколко унищожителни вълни от заболяването. На техния местен език, нахуатл, ацтеките наричат тези епидемии коколизтлли, от думата за „заразна болест“. Една голяма епидемия между 1545 и 1550г е отнела живота на повече от 80% от популацията на ацтеките. Друга епидемия удря през 1576г, убивайки между 7 и 18 милиона души.

    Търсейки улики за причината за тези епидемии, учени, водени от Йохан Краус, еволюционарен генетик в германския институт Макс Планк, решават да изследват гробове в Оахака в южно Мексико. Според техните открития, публикувани по-рано този месец, учените са извлекли и секвентирали ДНК фрагменти от зъбите на 29 тела, погребани тям, 24 от които са били жертви на епидемията от 1545г.

    След като са отделили бактериалната ДНК от човешката, учените са сравнили резултатите с повече от 2700 модерни бактериални генома. Открили са, че бактериалната ДНК от няколко човека съвпада със салмонелната бактерия, след което са успели да реконструират два генома на щама Paratyphi C.

    Според предишни теории, тиф, едра шарка и дребна шарка са сред вероятните причини за изчезването на ацтеките. През 2002г, учени от Националния автономен университет на Мексико (UNAM) в Мексико Сити излизат с теорията, че вирусна хеморагична треска, в комбинация със сушата, е избила милиони ацтеки. Сравняват мащаба на събитието с Черната смърт, която убива около 20 милиона души в Европа през 14-и век. Никоя от предишните хипотези обаче не е подкрепена от ДНК доказателства, което прави новото изследване особено интригуващо.

    Изследването все още не е проверено и други учени ще трябва да възпроизведат резултатите и да излязат със заключение по въпроса. Поне един учен – Мария Авила-Аркос, генетик от UNAM, която не е участвала в изследването – остава скептична, че салмонела би могла да убие толкова хора. Тя твърди, че епидемията може да е била вирусна, тъй като методът, използван от учените, не би могъл да засече вирус.

     

    Северното сияние може да се превърне в рядък феномен

    Малко са гледките по-впечатляващи от северното сияние в нощното небе, но блестящата завеса от светлина може да стане рядък феномен.

    Учени са проучили активността на слънчевите петна и слънчевия вятър за последните 400 години и на базата на тази информация са направили прогноза, че Слънцето ще навлезе в период на много ограничена активност, каквато не сме виждали от началото на 18-и век.

    По-спокойното Слънце може да има значителен ефект не само върху северното сияние, но и върху цялата слънчева система.

    Какво представлява северното сияние?

    Северното (и южното) сияние се наблюдава, когато частици от земната атмосфера и заредени частици от слънчевия вятър се сблъскат. Различните газове създават различни цветове, а тези газове се намират на различна височина в атмосферата. Най-честият зелен цвят се получава от кислородните частици на около 100км над Земята, докато червените светлини също се дължат на кислорода, но на 320км височина. Ако виждате сини светлини, това всъщност е азот, а не кислород.

    И тук в уравнението се намесва Земята. Ролята на Слънцето е да предоставя електрони и протони, които се откъсват от атмосферата му при въртене. Тези частици пътуват заедно със слънчевия вятър и пристигат на Земята. Повечето биват отблъснати от магнитното поле на планетата, но на полюсите то е по-слаби и резултатът е северното сияние.

    Можем да предвиждаме активността на слънчевия вятър на базата на това колко често се образуват слънчеви петна, а колкото повече са те, толкова по-активно е самото Слънце. Без особена активност на слънчевия вятър, северното сияние ще се превърне в доста ограничено събитие.

    По-спокойното Слънце не е проблем само за Земята. То засяга цялата слънчева система. Слънчевият вятър изхвърля плазма от Слънцето чак отвъд Плутон, а тази плазма създава балон, наречен хелиосфера, който е като бариера срещу различни междугалактически космически лъчи, идващи от неща като свръхнови. Без хелиосферата, в слънчевата система ще има много повече космическа радиация.

    10 прости въпроса, на които все още не знаем отговорите

    Постоянно намираме отговори на много сложни и трудни за обяснение въпроси. Има обаче привидно простички неща, които все още никой не може да обясни.

    Как действа турбуленцията?

    Проблемът при турбуленцията е, че когато тя трябва да бъде изучавана на практика – като по време на полет – обикновено в същото време се случват химични реакции в самолетните двигатели, което в комбинация с високото атмосферно налягане и екстремните условия правят трудно за учените да открият точните условия, при които се получава.

    Ричард Файнман, един от най-бележитите американски физици на миналия век и най-великият ум след Айнщайн, нарича турбуленцията „най-важният неразрешен проблем на класическата физика“.

    Защо котките мъркат?

    Смята се, че го правят като свиват и отварят ларинкса, но тази теория все още не е доказана. Учените обаче са открили, че честотата на котешкото мъркане попада в границите, които стимулират ускореното регенериране на костите, така че може би е просто суперсила, за която не сме знаели, че съществува в животинското царство.

    Това може би обяснява и защо го смятаме за положителен звук, тъй като честотата е благоприятна не само за котката – прави и нас по-щастливи.

    Какво причинява сънните тикове?

    Със сигурност ви се е случвало както спите и изведнъж да се събудите от усещане сякаш пропадате. Според една хипотеза, човешкото тяло е развило този механизъм, когато сме спели върху клоните на дърветата или на високо, като целта му е била да предотвратява падане.

    Няма обаче доказателства, които да подкрепят теорията, а хората рядко са спели по дърветата или на високи скали. Други теории предполагат, че се случва заради забавянето на телесните процеси по време на сън, но и за това няма научни доказателства.

    Как работят магнитите?

    Обясненията варират от „това е просто едно от онези неща“ до движения на частиците на квантово ниво, а Масачузетският технологичен институт дори разполага с цяла лаборатория, посветена единствено на магнитите.

    Знаем, че се случва и имаме добра представа какво точно се случва – частиците се подравняват по начин, който насочва заряда им в една посока, но не е ясно защо по начало излъчват магнитно поле. Фактът, че и земното магнитно поле не е добре разбрано, допълнително ограничава познанията ни за магнитите.

    Защо жирафите имат дълги вратове?

    Според една теория, това е черта, която им помага при чифтосването – иначе казано, дългият врат им помага с мадамите. Само че няма особено доказателства в подкрепа на тази хипотеза. Дори обратното – големият, тежък врат, независимо колко готино изглежда, е сериозен недостатък в дивата природа.

    Друга теория обяснява, че жирафите е трябвало да развият дълги вратове, заради дългите си крака, но отново няма доказателства за това.

    Как птиците мигрират?

    Имайте предвид това: кукувиците мигрират и снасят яйцата си в чужди гнезда, след което отлитат да си вършат работата. Когато малките пораснат, те откриват земите на роднините си без никаква помощ. Учените смятат, че се ориентират по звездите и земното магнитно поле, но компасът все пак може само да ти окаже посоката – не може да ти даде точни координати за определено място, за което никога не си чувал.

    Какво предизвиква гравитацията?

    Едно от много интересни неща при гравитацията е, че тя е най-слабата от четирите фундаментални сили, но като се огледаме, съвсем не ни се струва така. Гравитацията поддържа галактиките, но въпреки това е 10 на степен 40 по-слаба от електромагнитната сила. Фактът, че е толкова слаба, прави още по-трудно изучаването й в лаборатория.

    Как съхраняваме и извличаме спомени?

    Това, което знаем със сигурност е, че има нещо общо с невроните и връзките между тях. Когато видим нещо, което извика спомен в съзнанието ни, много части на мозъка си взаимодействат едновременно, за да си спомним. Отвъд това, всичко е една голяма мистерия.

    Защо жените навлизат в менопауза?

    Едно обяснение е особено популярно. Според него, след даден момент, жените трябва да прекарват повече време в грижи за внуците, вместо за децата си, но ползите от това са много по-малки от ползите да родиш собствени деца. Освен това не е нещо, което се среща често в животинското царство.

    Освен хората, само два вида китове спират напълно да се размножават след определена възраст и след това продължават да живеят още дълги години. Други животни, които изпитват спад на сексуалните способности, често умират много скоро след това.

    Какво са сънищата?

    Някои смятат, че сънищата са прояви на неща, за които не искаме да мислим през деня, като сексуални фантазии, макар много днешни учени да не са съгласни с това. Съгласни са обаче, че сънищата вероятно са символика на нещо дълбоко в психиката ни, но никой не може да каже какво точно. Води се спор по въпроса дали изобщо имат някакво предназначение и изглежда не се очертава скоро да разгадаем тази загадка.

    Германските власти откриват в апартамент крадени от нацистите картини за €1 милиард

    През 2012г, по време на данъчно разследване на Корнелиус Гурлит, германските власти получават заповед за обиск на апартамента му в Мюнхен, където откриват 1406 произведения на изкуството, оценени на около €1 милиард. Колекцията включва творби на Реноар, Матис, Ото Дикс, Пикасо и други. Картините са били откраднати от нацистите и по-късно са предадени на Хилдебранд Гурлит. След това са наследени от сина му Корнелиус.

    Не е известно дали семейството е знаело за произхода на безценните вещи, но разследването разкрива, че Гурлит е живял като отшелник и е отказвал достъп до апартамента си дори на най-близките си роднини.

    Гурлит умира през 2014г на 81 години. В завещанието си той дава на малък швейцарски музей колекцията. Решението му даде картините на чужда институция е мотивирано от чувството, че Германия се е отнесла зле с него и баща му. Някои от творбите са върнати на техните законни собственици, други са приети от музея.

    Айфеловата кула е била жълта

    В модната столица на света, дори Айфеловата кула трябва да е в крак с тенденциите. През десетилетията, „Желязната лейди“ е била пременяна с различни цветове бои. Когато е отворена официално през 1889г, Айфеловата кула е била в червеникаво-кафяв цвят. Десетилетия по-късно, тя е пребоядисана в жълто. Била е също жълто-кафява и кестенява, преди да придобие сегашния си вид в специалното „айфелово кафяво“ през 1968г.

    На всеки седем години бояджии нанасят 60 тона боя по кулата, за да я поддържат в добро състояние. Тя се боядисва в три нюанса, прогресивно по-светли с изкачването, за да се подчертае силуета на конструкцията на фона на парижкото небе.

    Хюго Бос преуспява заради връзките си с нацистите през ВСВ

    Фабриката на Хюго Бос е използвала 140 поляци и 40 французи, предимно жени, принуждавани да работят през Втората световна война. Първата голяма поръчка на компанията е да шие кафяви ризи за членовете на ранната нацистка партия. През 1938г произвежда военни униформи и дори шие униформите на СС.

    След войната, Бос, който умира през 1948г, се опитва да се оправдае, че се е присъединил към партията, за да спаси компанията си. В действителност обаче е бил лоялен нацист и не се е включил в партията само заради изгодните сделки, но и защото е вярвал в националния социализъм.

    Компанията официално се извинява на онези, чиито права е погазила по времето на Хюго Фердинанд Бос. След войната Бос е съден и глобен за участието си в нацистките структури.

    Лувърът е бил крепост

    Лувърът води началото си от края на 12-и век, когато Филип II (Филип Август), първият човек, официално известен като крал на Франция и един от най-успешните средновековни водачи в Европа, започва да гради защитна крепост край днешната западна граница на Париж, край брега на река Сена.

    Проектирано да предотвратява инвазии от север, укреплението е разполагало с бастиони на всеки ъгъл, обкръжаващ го ров и огромна, 30-метрова кула в центъра. През 14-и век градът вече излиза далеч извън границите от времето на Филип и нови защитни линии са издигнати в покрайнините на Париж, а крепостта вече не служи за защита. Днес посетителите на Лувъра могат да видят останките от старата крепост.

    Шакунтала Деви е можела да умножи на ум две 13-цифрени числа за по-малко от 30 секунди

    Индийката Шакунтала Деви е била известна като „човешкият калкулатор“. Тя е можела да изчисли кубичен корен от 61 629 875 и седми корен от 170 895 375 за секунди. През 1977г дава 23-и корен от 201-цифрено число за 50 секунди. През 1980г демонстрира умножение на 13-цифрени числа – 7 686 369 774 870 х 2 465 099 745 779 – избрани произволно от компютър. Отговаря правилно 18 947 668 177 995 426 462 773 730 за 28 секунди. Две години по-късно Деви е вписана в Рекордите на Гинес.

    В САЩ има повече музеи, отколкото ресторанти McDonald’s и Starbucks

    В САЩ има повече музеи, отколкото ресторанти McDonald’s и Starbucks. В страната има около 14 000 ресторанта McDonald’s и 11 000 кафенета Starbucks. Общият им брой обаче е далеч под този на музеите – цели 35 000.

    10 мръсни малки тайни на NASA

    За почитателите на конспирациите, НАСА винаги е била любим обект на спекулации. За своята 60-годишна история, скандално секретната правителствена агенция е обвинявана във всичко, от инсцениране на кацането на Луната до прикриване на доказателства за извънземен живот и дори харченето на милиони долари за разработване на „космическа писалка“.

    NASA може и да разполага с куп експерти и PR специалисти, готови да развенчават подобни митове, но през годините няколко малки мръсни тайни са успели да изплуват. Докато някои изглеждат неоспорими, други все още предизвикват спекулации.

    Презаписват оригиналните записи на Аполо 11

    Твърденията, че кацането на Луната е инсценирано витае в публичното пространство още от излъчването на първите кадри по телевизията. Когато през 2006г от NASA признаха, че не могат да открият оригиналните записи от кацането, подозренията, че всичко е било един театър, гръмнаха отново. Някои личности дори настояха за официално разследване.

    Историята на агенцията обаче остава непроменена. Според Ройтерс, през 2004г, архив в Сидни е потвърдил на NASA, че липсващите записи са открити. Това се оказва фалшива информация, но задвижва глобално търсене на лентите. С откриването им, NASA се надява да получи по-чисти образи на кацането от тези, предадени по телевизията, които са били заснети с камера, насочена към монитор.

    Днес повечето експерти в NASA смятат, че записите отдавна са изчезнали. Защо? Заради бюджетни съкращения. През 60-те и 70-те години е стандартна процедура след няколко години съхранение видеокасетите да се използват отново. Оригиналите вероятно са били част от партида с 200 000 касети, които са били магнитно изтрити.

    Тайно са приютили бивши нацистки учени след Втората световна война

    Всеки, учил история, може да потвърди, че международните афери след Втората световна война стават малко съмнителни. Сред целия хаос, ЦРУ работи усърдно върху операция Кламер – таен проект за вкарване на нацистки учени в космическите, военните и технологичните програми на САЩ.

    Официалната цел на операцията е да попречи на нацистките учени да отидат в Съветския съюз. Докладът разкрива, че в Германия е намерен документ, наречен списъкът на Осенберг – каталог с имената на учени и инженери, които са работили за нацистите. САЩ вкарва повече от 1600 от тези германски учени и техните семейства да работят в страната. Там те работят по всичко, от свръхзвукови ракети то нервнопаралитичен газ и балистични ракети.

    Когато детайли от операцията стават обществено достояние, реакциите са противоположни. Някои твърдят, че светът е щял да бъде различно място, ако нацистките технологии са били попаднали в ръцете на руснаците. Други обаче посочват лицемерието, личащо си между тайната операция Кламер и доста публичните нацистки процеси, както и това, че учените са се измъкнали, без да платят за своите престъпления.

    Стажант е откраднал лунни камъни и метеорит от Марс и е правил секс върху тях

    През 2002г Тад Робъртс, стажант в NASA, е просто поредното момче, опитващо се да впечатли приятелката си. Двамата, заедно с техен приятел, проникват в космическия център Джонсън и задигат 300кг лунни камъни. Робъртс и съучастниците му се опитват да продадат камъните на черния пазар, където са оценени на $21 милиона, но не преди двойката да ги положи върху спалнята си и да прави секс отгоре им.

    Тримата са заловени и се признават за виновни, като Робъртс е осъден на 8 години затвор. Присъдата е толкова строга отчасти заради замърсяването на камъните, което ги е направило негодни за изследване, както и заради унищожаването на ръчно написани записки от десетки години по време на обира.

    Отказали са да застраховат астронавтите от Аполо

    Имайки предвид, че астронавтите са инженери, биолози, математици, физици, учени, механици, пилоти и каквото друго налага мисията им, не е изненадващо, че разбират и малкото нещо, наречено търсене и предлагане.

    В месеците преди легендарната мисия Аполо 11, Нийл Армстронг и екипажът му подписват стотици автографи, но най-важните от тях са онези върху пликове, подписани и отбелязани на важни дати.

    Когато NASA не прави застраховки живот на астронавтите си, мъжете изпращат автографи на своите приятели и роднини, за да могат те да ги продадат в случай на най-страшното. Тази тяхна постъпка е напълно оправдана – оказва се, че NASA са имали план да прекъснат комуникацията с Аполо 11, ако астронавтите останат на Луната. Никсън дори е имал предварително написана реч.

    Астронавтите им не винаги се завръщат щастливо

    Програмата за астронавти на НАСА е невероятно тежка. След десетилетия академична и професионална подготовка, кандидатите трябва да притежават и специфични физически характеристики. Да не говорим и за откачената конкуренция. От зората на програмата е имало общо 257 астронавта. Ако притежавате всичко необходимо, шансът ви да ви изберат е едва 0.8%. И накрая, дори да станете астронавт, завръщането се оказва не толкова лесно.

    След успеха на Аполо 11, Бъз Олдрин изпитва проблеми със завръщането към ежедневния живот. Той напуска NASA, развежда се, жени се отново, развежда се отново, изпада в депресия и се пропива, проваля се във военновъздушните сили и започва работа като продавач на коли (и то дори не особено добър; шест месеца не успява да продаде нито една кола). За щастие днес Олдрин не пие, пак е женен и живее щастливо.

    Други негови колеги са минали по подобен път. Лиса Новак е обвинена в опит за убийство заради ревност след завръщането си към цивилни живот, а Джим Ървин посвещава живота си на търсенето на Ноевия ковчег. Един инженер дори е написал множество книги между 1988г и 1996г, предсказващи Въздигането.

    Но някои преуспяват

    Не всеки, видял звездите, се проваля обаче.

    Джон Глен става щатски сенатор в Охайо за четвърт век и дори се кандидатира за президент през 1984г. Стори Мъсгроув работи като художник за Дисни и притежава компания за скулптури в Калифорния, а Скот Паразински изкачва Еверест.

    Астронавтите пият урината си

    Учените са измислили начин астронавтите да рециклират и кондензират отпадъчните води, потта и урината от животни, превръщайки ги в питейна вода.

    Системата рециклира по 6000 тона вода за станцията всяка година и произвежда повече от руската система със сребърни йони. Руските космонавти отказват да пият урина, но американските им колеги явно нямат против. Дори използват и тяхната урина.

    Астронавтите преминават и специално обучение как да се изхождат по голяма нужда в нулева гравитация. Заради безтегловността, тоалетните на космическата станция разполагат с вентилатори, създаващи всмукателна сила.

    Астронавтите са обучавани да се облепят с тиксо

    Всички сме изпитвали онова тегнещо чувство, когато сме затворени на тясно вкъщи в много лошо време. Сега си представете месеци да търпите най-досадните навици на съквартиранта си. Винаги подготвени, NASA имат официална процедура в случай, че астронавт откачи по време на мисия. Според документите, „колегите му трябва да облепят китките и глезените му в тиксо, да го завършат с парашутно въже и да му бият инжекция успокоително, ако е необходимо“.

    Обвинявани са, че използват китова мас при сателитите си

    Този мит привлече вниманието, когато The History Channel излъчи документален филм, в който се твърди, че „дори днес, китовата мас се използва от NASA. Телескопът Хъбъл работи с нея.“

    NASA отговаря на обвиненията веднага, посочвайки, че в никакъв случай агенцията не използва китова мас при Хъбъл. Спекулациите обаче продължават и я има вероятността китовата мас да е била използвана в даден момент от изследването на космоса. Тя не замръзва при минусови температури, запазва плътността си при изключително високо налягане и никое друго познато вещество не може да я замести.

    Не знаят нищо за жените

    NASA все още е преобладаващ момчешки клуб, но участието на жените в космическата програма бележи голям напредък през годините. Агенцията спонсорира програми, насочени към жени и момичета и през 2016г новият випуск е съставен от 50% жени – рекорд за програмата. Номинираният за Оскар филм „Скрити числа“ през 2016г дори популяризира историята на три истински афроамерикански жени, които са били част от екипа човешки компютри на NASA при първите мисии.

    Имайки предвид, че научни сфери като инженерството и физиката все още са доминирани от мъжете, това свидетелства, че жените все още са загадка за много от хората в NASA. Вероятно нищо не е толкова показателно за това, колкото когато група инженери се запасяват аз Сали Райд, първата американска астронавтка.

    Те попитали Райд дали 100 тампона ще й стигнат за седемдневната мисия в космоса. Като допълнителен жест, те дори опаковали тампоните, като завързали кончетата им, за да не отлетят в безтегловност.

    В днешно време инженерите няма защо да се тревожат. NASA окуражава своите жени астронавти да вземат хапчета, за да потискат менструацията си, тъй като отходните системи на борда не са проектирани да се справят с менструалната кръв.