Още откакто страната се появява в древните китайски хроники, малко места могат да се похвалят с толкова цветуща и интересна история като Япония. Докато мнозина са чували за това как монголската инвазия е спряна от цунамита или как през периода Едо страната е откъсната от света, има още много странни моменти от японската история.

Било е незаконно да се яде месо

В средата на 7-и век японското правителство забранява консумацията на месо. Тази забрана продължава повече от 1200 години. Вероятно вдъхновен от будисткото правило, забраняващо отнемането на живот, през 675г император Тенму издава декрет, забраняващ консумирането на маймуни и домашни животни.

Първоначалният закон се отнася само за периода между април и септември, но по-късно законите и религиозните практики забраняват изцяло консумацията на месо, особено на телешко. Контактът с християнски мисионери започва популяризирането на месоядството отново през 16-и век. Макар друга забрана да влиза в сила през 1678г, японците продължават да ядат месо.

През 1872г властите официално премахват забраната и дори императорът преминава на месо.

Кабуки е създаден от жена в мъжки дрехи

Една от най-известните културни забележителности на Япония е Кабуки – цветуща форма на танцов театър, в който мъжки и женски персонажи се играят от мъже. В ранните години на Кабуки обаче е било точно обратното: персонажите са играни от жени.

Танцовата драма е създадена от жрицата Идзумо-но Окуни, която става известна с танци и скечове, които изпълнява облечена като мъж. Енергичните и чувствени постановки на Окуни стават хит и други куртизанки решават да натрупат пари от стила й.

Това „женско Кабуки“ е толкова популярно, че танцьорките дори са канени от дайми (влиятелни личности) за частни представления в дворците им. Колкото и да се харесва на народа това ново изкуство обаче, правителството не е очаровано.

През 1629г, след избухването на бунт по време на Кабуки представление в Киото, на жените е забранено да се качват на сцената. Мъже поемат женските роли и Кабуки се превръща в това, което познаваме днес.

Капитулацията на Япония през Втората световна война за малко да не се случи

На 15 август 1945г, император Хирохито обявява по радиото безусловната капитулация на Япония. Предаването не е на живо, а е запис от предишната нощ. Освен това не излиза от имперския дворец.

Същата вечер, когато императорът прави записа, група японски военни, които отказват да се предадат, правят преврат. Майо Кенджи Хатакана, водачът на преврата, окупира двореца с хората си в продължение на няколко часа. Хатакана иска записа да бъде унищожен. Макар войниците му щателно да претърсват целия дворец, те не го откриват никъде.

Като по чудо, въпреки претърсването на всеки напускащ двореца, записът е изнесен от двореца в един кош за пране. Хатанака обаче не се предава. Той си тръгва и препуска до близката радио станция с колелото си.

Хатанака иска да направи изявление по радиото, но му казват, че не е възможно заради технически проблем. Победен, бунтовникът се връща в двореца и се застрелва пред сградата.

Самураите са изпробвали мечовете си върху случайни граждани

В средновековна Япония се е считало за срамно мечът на самурая да не може да разреже тялото на врага с един замах. Следователно било важно самураят да е наясно с качеството на оръжието си и всеки нов меч трябвало да бъде изпробван преди битка.

Самураите обикновено правели пробни разрези по телата на престъпници и трупове. Но имало и друг метод, наречен цужигири (кръстовищно убийство), при който мишените били случайни минувачи, пресичащи кръстовищата вечер.

Такива инциденти имало рядко, но все пак проблемът се задълбочава до толкова, че властите забраняват практиката през 1602г.

Японски войници са събирали уши и носове като военни трофеи

Под командването на легендарния военачалник Тойотоми Хидейоши, Япония нахлува в Корея два пъти между 1592 и 1598г. Макар японците да се оттеглят, инвазиите са доста брутални и около милион корейци губят живота си.

В този период не било рядкост японските войници да вземат главите на своите врагове за трофеи. Изпращането на толкова много глави до Япония обаче се оказва трудно, затова войниците започват да режат уши и носове.

В Япония тези трофеи се съхранявали в специални гробници. В една такава гробница в Киото има десетки хиляди трофеи. Друга в Окаяма е съдържала 20 000 носове, които са върнати на Корея през 1992г.

Бащата на камикадзетата си прави сепуко като изкупление за пилотите, които са загинали заради него

През октомври 1944г вицеадмирал Такиджиро Ониши смята, че единственият начин Япония да спечели Втората световна война е чрез камикадзе операция – самоубийствени атаки, при които японски пилоти разбиват самолетите си в съюзнически кораби. Ониши се надява, че шокът от нападенията ще предизвика хаос сред американците и ще ги накара да се предадат. Той е толкова отчаян, че е готов да пожертва 20 милиона японски живота, за да спечели.

След като през август 1945г чува, че императорът се е предал, Ониши се побърква заради хилядите камикадзе пилоти, които е пожертвал. Той смята, че единственият му начин за изкупление е чрез самоубийство и си прави сепуко. В предсмъртната си бележка той се извинява на „душите на онези загубили живота си и на опечалените им близки“ и моли младите японци да се стремят към световен мир.

Първият покръстен японец е бил издирван убиец

През 1546г 35-годишният самурай Анджиро бяга от закона. Издирван за убийството на мъж при двубой, той се крие в търговско пристанище в Кагошима. Докато е там, Анджиро влиза във връзка с португалци, които го съжаляват и го изпращат в Малака.

Там той учи португалски и е покръстен, приемайки името Пауло де Санта Фе, превръщайки се в първия японски християнин. Освен това се среща с Франциск Ксаверий, йезуитски свещеник, който пътува с Анджиро на християнска мисия в Япония през лятото на 1549г. Мисията е неуспешна и двамата се разделят, като Ксаверий решава да си опита късмета в Китай.

Макар мисията на Ксаверий в Япония да не дава очаквания резултат, все пак той е обявен за светец и покровител на християнските мисионери. Смята се, че Анджиро умира като пират и отдавна е забравен.

Японците забраняват робството заради португалците

Не много след като Запада установява контакт с Япония през 1540-те, между Португалия и Япония започва търговия с роби. Продавани на португалците от други японци, тези роби са изпращани в Португалия и други части на Азия. Търговията придобива такива мащаби, че дори португалски роби в Макао притежавали японски роби.

На йезуитски мисионери това не се понравило. През 1571г те убеждават краля на Португалия да сложи край на японското поробителство, макар португалските колонисти да игнорират забраната.

Тютоми Хидейоши, японски военачалник и лидер, има твърда позиция относно търговията с роби. Макар иронично да няма проблем с поробването на корейци по време на корейските инвазии, които прави през 1590-те, Хидейоши настоява да се сложи край на търговията с японски роби.

През 1587г той издава забрана, макар продажбата на роби да продължава още малко след това.

Повече от 200 японски ученички служат като медицински сестри в Битката за Окинава

През април 1945г Съюзниците нападат Окинава. Тримесечната кървава баня причинява смъртта на над 200 000 души, 94 000 от които са цивилни граждани. Сред цивилните жертви е корпуса на сестрите от Химеюри – група от 200 ученички на възраст между 15 и 19 години, които японците са принудили да работят като медицински сестри по време на битката.

Първоначално момичетата са във военна болница, но след това са преместени в пещери. Те хранят ранени японски войници, помагат при ампутации и погребват мъртвите. С напредването на американците, на момичетата им е забранено да се предават. Вместо това им е казано да се самоубият с ръчна граната.

Макар някои от тях да се самоубиват, други умират по време на нападенията. 51 от момичетата са убити при бомбардирането на пещерата, в която се укриват.

Япония има своя ядрена програма по време на Втората световна война

Атомните бомбардировки на Хирошима Нагазаки шокират Япония и света през август 1945г, но един японски учен не е бил особено изненадан. Физикът Йошио Нишина се опасявал от възможността за такова нападение още от 1939г. Той оглавявал също първата японска програма за ядрено оръжие, която води началото си от април 1941г.

През 1943г комитет заключава, че създаването на ядрено оръжие е възможно, но твърде трудно, дори за САЩ. Японците все пак продължават да разглеждат възможността, като създават програмата F-Go, ръководена от физика Бунсаку Аракатсу.

Макар никоя от програмите да не е успешна, кой знае колко различно е щяла да се развие войната, ако Япония е имала първа ядрено оръжие… Според автора Робърт Уилкокс, Япония е имала познанието да създаде атомна бомба, но не и ресурсите за това. През май 1945г, една нацистка подводница, превозваща 540 килограма ураниев оксид е заловена от американците на път за Токио.

Приказките за лека нощ обикновено са за принцеси и принцове, забавни вещици и очарователни горски създания. Но какво се случва, когато проследим произхода им?

От „Малката русалка“ до „Червената шапчица“, захаросаните версии, които познаваме и обичаме, идват от много по-мрачни истории.

Хензел и Гретел

Кошмарът на Хензел и Гретел е останал почти непроменен, в сравнение с другите приказки. Жестока мащеха убеждава съпруга си, че единственият начин да не умрат от глад, е като изоставят децата си. Хензел и Гретел научават за плана и бягат в гората. Скоро след това, лоша вещица ги отвлича и угоява, за да ги изяде.

Шокиращото е, че „Хензел и Гретел“ не се разграничава особено от реалността на Великият глад от 1315-1317г, на фона на който се развива действието в канибалската приказка. Глад и болести опустошават Европа, а това води до престъпност, масова смърт и канибализъм. Освен това много родители са принудени да изоставят децата си, за да избегнат гладна смърт.

Червената шапчица

Изненадващо, но Братя Грим са тези, които смекчават „Червената шапчица“ през 19-и век, като вкарват ловеца, който спасява деня. В по-ранните версии, както и в тази на Шарл Перо от 1697г, Червената шапчица изяжда баба си, след като вълкът разкъсва старицата и я сервира на момичето. В друга ужасяваща версия, вълкът кара Червената шапчица да се съблече гола. Тя се подчинява, хвърля дрехите си в огъня и ляга при вълка в леглото. След това вълкът я изяжда жива и историята свършва.

Малката русалка

Във версията на Дисни, Ариел дава красивия си глас в замяна на крака; в оригинала на Ханс Кристиян Андерсън от 1837г, тя дава езика си. Още по-лошо, всяка стъпка, която прави русалката, е болезнена, сякаш ножове се впиват в новите й крака. Тя има само един ден да се омъжи за принца, иначе ще се превърна в морска пяна.

Вземайки интересно решение, русалката танцува, за да очарова принца – знаейки много добре, че всяка танцова стъпка ще й донесе болка. Накрая, страданието й се оказва напразно; принцът избира друга жена. Когато сестрите й дават нож, с който да убие принца и да спаси кожата си, русалката не се решава да го направи. Вместо това, както й е обещано, тя се превръща в морска пяна.

Спящата красавица

Никакви кръстници няма в „Слънцето, Луната и Талия“, ужасяващата народна приказка, на която е базирана „Спящата красавица“. Италианският поет Джамбатиста Базиле първи публикува историята през 1634г, като в нея Талия е главната героиня. Вместо да се убоде на вретено, ленено влакно влиза под нокътя на младата жена, от което тя припада като умряла. Баща й, който не понася мисълта да погребе дъщеря си, вместо това я оставя в едно от много легла в имота си. Тогава един крал преследва ловния си сокол до дома на лорда, където открива спящата красавица. Когато не успява да я събуди, той я изнасилва и след това се връща в родната си земя.

Все още в безсъзнание, Талия ражда две деца. Едното бебе изсмуква лененото влакно от пръста й, което я събужда. Кралят, който я е изнасилил, вече е женен. Когато съпругата му научава за Талия, тя крои планове да убие децата, да ги сготви и да ги сервира на краля. Готвачът с нежелание се съгласява, след което заменя децата с ярешко месо. Когато кралят разбира за стореното от жена му, той я изгаря жива, за да бъде с Талия.

Жабокът принц

Забравете за вълшебната целувка. Във версията на Братя Грим на „Жабокът принц“, краят е много по-жесток. Въпреки очевидната липса на интерес от страна на принцесата, принцът жабок продължава да я ухажва, докато не се озовава върху нея в леглото й. Тогава отвратената принцеса хвърля земноводното към стената. Именно тази агресия превръща жабока в принц – а не жалката целувка от анимацията. В алтернативната версия, принцесата откъсва главата на жабока и го оставя да умре. Това също е достатъчно, за да го трансформира в принц.

Пепеляшка

Злите сестри Анастасия и Дризела са ужасни – държат се арогантно, надути са и имат непоносими гласове. Определено печелят наградата за най-неприятни персонажи на Дисни. Но те се превръщат от досадни в откачени във версията на Братя Грим от 19-и век.

Може би помните как Анастасия и Дризела се мъчат да вкарат подутите си крака в пантофа на Пепеляшка. Във версията на Грим, двете отрязват парчета от краката си, за да се наврат в обувката.

Но принцът разкрива измамата. Щом пантофът се напълва с тъмно червена кръв, той бързо бие шута на сестрите и взема Пепеляшка. На всичкото отгоре, после ято птици избождат очите на сестрите.

Снежанка

Според германския историк Екхард Сандер, Снежанка може да е базирана на истинската благородничка на име Маргарет фон Валдек, живяла в Бавария през 16-и век. Младата Маргарет се влюбва в принц, който по-късно става Филип II, крал на Испания. Баща й и мащехата й не одобряват връзката им, намирайки я за политически неудобна. На 21 години Маргарет е намерена мъртва, привидно отровена. Що се отнася до джуджетата, семейство Валдек притежавало медна мина, в която работели деца, мнозина от които получавали ужасяващи деформации заради тежките условия. Подигравателно ги наричали джуджета.

Самата приказка е пълна с мрачни подробности, които по-късно са премахнати. След като научава за Снежанка от вълшебното си огледало, Кралицата нарежда на ловец да изкорми Снежанка и вътрешностите й да бъдат сготвени. След като яде от отровната ябълка и изпада в кома, Снежанка е отведена от принца. Когато ковчегът й е изтърван от несръчен слуга, парченцето ябълка в гърлото й се размества. Снежанка все пак се омъжва за принца и когато Кралицата се появява на сватбата им, тя е принудена да носи нажежени метални обувки и да танцува до смърт.

Невъзможно е да отдадем заслуженото внимание на историята и сблъсъците, довели до всяко от едно от тези събития на гражданско неподчинение в една статия, така че силно ви препоръчваме да се поинтересувате за всеки един от случаите. Сами преценете дали тези действия са били оправдани и бихте ли постъпили по същия начин.

Бостънското чаено парти

На 16 декември 1773г група колонисти, преоблечени като индианци, се промъкват на кораби в пристанището на Бостън, натоварени с чай от Англия. Това се случва след като британският парламент дава на Британската източно-индийска компания пълен контрол на доставките на всичкия чай за колониите, отрязвайки всеки друг доставчик. Гледайки на това като на облагане с данък, колонистите изхвърлят чая в пристанището. Това става известно като Среднощния погром или Бостънското чаено парти.

Като последствие, през 1774г се приема закон, който установява британска власт в Масачузетс, затваря пристанището в Бостън и дава имунитет на британските власти в Америка. Колонистите отговарят, като свикват първия Континентален конгрес срещу британската власт в Америка. Следва началото на Войната за независимост на Съединените американски щати. 60 души, три кораба и малко чай. Това е било необходимо.

Роза Паркс

През декември 1955г в Монтгомъри, Алабама, жена на име Роза Паркс отказва да освободи мястото си в автобуса на бял мъж. Това е против законите за сегрегация в града и Паркс е арестувана. Местният клон на Националната асоциация за прогрес на цветнокожите планира да бойкотира градския транспорт в понеделник, което води до 26-годишен мъж на име Мартин Лутър Кинг Младши да се изправи в църквата същата вечер и да каже: „Красотата на американската демокрация е правото да протестираш за правата си.“

Емили Дейвисън

През 1913г суфражетка, която е арестувана девет пъти и хранена насила, докато прави гладна стачка, излиза на хиподрума по време на Дербито и е сгазена от коня на крал Джордж. Умира от нараняванията си четири дни по-късно, но в резултат на това мъжете се включват в каузата й и основават мъжка федерация за правото на глас на жените. На погребението на Дейвисън присъстват хиляди, а десетки хиляди излизат по улиците на Лондон.

Походът във Вашингтон

През 1963г повече от 250 000 души тръгват към Вашингтон, за да накарат политиците да се занимаят с расовите неравенства. На 28 август Мартин Лутър Кинг се изправя пред тълпата и произнася своята реч „Имам една мечта“, в която призовава за край на расизма. Маршът във Вашингтон остава един от най-големите в историята на САЩ и допринася за приемането на Закона за гражданските права от 1964г.

Походът от Клеркенуел до Хайд Парк

На 6 май 1867г работническата класа тръгва от Клеркенуел към Хайд Парк в Лондон, изисквайки право да гласува. Правителството забранява този поход с оправданието, че ще попречи на хората да си почиват в парка и ще застраши обществения мир. Въпреки това хората тръгват и две седмици по-късно минава закон, който увеличава четирикратно броя на хората от работническата класа, които могат да гласуват.

Тич Куанг Дук

През 1963г монах във Виетнам се опитва да привлече внимание към преследването на будисти в Южен Виетнам и за целта се самозапалва и изгаря до смърт. Снимките на горящия Тич Куанг Дук – по време на които той стои спокойно – са видени от целия свят и карат съюзниците на режима да преосмислят подкрепата си.

Хлебните бунтове и падането на Бастилията

Имало е много хлебни бунтове, които освен всичко останало, подклаждат огъня на неподчинението и водят до падането на Бастилията на 14 юли 1789г. Това бележи началото на Френската революция. Селската/работническа класа преживява предимно на хляб, правен от грубо зърно, а заради недостиг на зърно и инфлацията, цената на хляба скача до една надница и хората започват да гладуват. Разгневените граждани започват да се събират и да се бунтуват на опашките за хляб и пред Версай.

Мирният марш в Кейптаун

По време на расовата сегрегация в Южна Африка, гражданското неподчинение е основно оръжие срещу правителството. През март 1989г религиозни и политически лидери организират мирен марш, на който не присъства полиция и не избухва насилие, поради което се счита за успешен. Това окуражава организатори за други маршове в страната и месеци по-късно Нелсън Мандела е освободен от затвора.

Февруарската революция

През февруари 1917г в Санкт Петербург протест започва вълна от недоволство, станала известна като Февруарската революция. Протестът е организиран и проведен от жени, повечето от които работещи във фабриките. За какво стачкуват? За хляб. Три дни след началото на протеста, царят е принуден да абдикира. Така започва Руската революция, довела до унищожаването на Руската империя и началото на Руската гражданска война.

Мирните протести в Рур, Германия

Между 1923 и 1925г (след Първата световна война), Франция и Белгия окупират Рурската област в Германия, защото страната не успява да плаща репарации след войната. Французите са посрещнати от пасивна съпротива, включително мирни протести като маршове и гражданско неподчинение. С годините симпатията към германците в Рур се увеличава, репарациите са значително понижени и французите и белгийците се оттеглят.

Оранжевата революция

Между ноември 2004 и януари 2005г поредица от протести избухват в Украйна след изборите през 2004г. Изборите са белязани от мащабна измама, включително корупция, заплахи и фалшификации. Нови избори се провеждат на 26 декември, които са обявени за честни и свободни.

Данъчните бунтове

Гражданско недоволство избухва във Великобритания през 1990г, след като Маргарет Тачър въвежда данък на глава на населението. Най-големите протести са в Лондон на  31 март. Мнозина твърдят, че до голяма степен тези протести са причината за оставката на Тачър през ноември. Две години по-късно данъкът е заменен от друга такса.

Селското въстание на Уот Тайлър

Още един бунт заради данък. През 1381г Англия е в доста лошо състояние след като Черната смърт заличава голяма част от населението и има недостиг на работна ръка, а вдигането на данъците на преработения народ се оказва лош ход. Всичко започва в Есекс през Май, а когато бунтът достига Лондон през юни, нещата загрубяват. Бунтовници убиват фламандски търговци и опожаряват двореца на дука на Ланкастър. Като социална и политическа революция, въстанието се проваля, но успява да предотврати допълнителни данъци за бедните и работещите. Селското въстание е едно най-масовите в английската история и най-добре описаният бунт от Средновековието. Бележи края на крепостничеството и кара висшата класа да осъзнае, че феодалната система трябва да се реформира.

Падането на Берлинската стена

През 1961г е изградена голяма стена в Берлин. Тя разделя Източен Берлин (контролиран от комунистите) от Западен Берлин и е издигната, за да попречи на хората от Източна Германия да избягат на Запад. На 9 ноември 1989г погрешно е съобщено, че вече е позволено на източногерманците да преминат стената. Германския лейтенант Харалд Йегер се опитва да успокои бурната тълпа, като пуска няколко човека през пункта, но щом хората осъзнават, че някои са минали, стават още по-настоятелни. Малко преди полунощ, лейтенантът нарушава заповедите си и отваря пункта, като пропуска 20 000 човека. Гражданите на Берлин започват да събарят стената тухла по тухла с голи ръце, а скоро пристигат и машини.

Хосе Бове

Протестите не винаги са срещу правителството. Макар McDonalds да е добре дошъл в повечето части на света, когато веригата решава да отвори ресторант в Мийо, Франция през 1999г, среща сериозна опозиция. Хосе Бове, член на земеделския съюз и активен фермер, води поддръжниците си да съборят сградата тухла по тухла още преди да е напълно построена. Бове води няколко протеста срещу ГМО и бързите храни, които наводняват френския пазар и насочва светлината на прожекторите към много други активисти. В последствие тези активисти стават важна част от антикапиталистичното движение.

Битката на Мичиган авеню

На 28 август 1968г в Чикаго хиляди протестиращи се събират пред Демократичната национална конвенция заради Виетнамската война. Бунтът става известен като Битката на Мичиган авеню и е заснет от камерите. Щом кадрите са излъчени по телевизията, хора от цялата страна излизат по улиците в знак на протест срещу войната, обръщайки общественото мнение.

Пеещата революция

Музиката е могъща. Естония, Литва и Латва организират поредици протести, изразяващи се в пеене: пеене в определено време и на протести, пеене след вечерния час, пеене за независимост на официални музикални фестивали. 50 години след като влиза в Съветския съюз, Литва става първата република, обявила независимостта си от СССР през 1990г.

Хуан Мануел Санчес Гордило

През 2012г в град Мариналеда кмета Хуан Гордило повежда местните фермери към супермаркетите, които плячкосва за храна, за да нахранят семейства, гладуващи заради финансовата криза в Испания. Той има политически имунитет и не е арестуван. Най-важното тук е, че гладуващите са нахранени. Той и малката комунистическа утопия, която управлява и която няма полиция, продължават да окуражават други да се противопоставят на големи правителства като се застъпват за хората.

Мартенски иди (44г.пр.Хр.)

Това е 15 март според римския календар. На този ден през 44г.пр.Хр. Юлий Цезар е намушкан от група римски сенатори, включително своя близък приятел Брут. Това събитие дава началото на гражданска война, в която наследникът на Цезар, Октавиан (по-късно известен като Цезар Август), се издига на власт. На 4-тата годишнина от смъртта на Цезар, Октавиан екзекутира като отмъщение 300 рицари и сенатори, които са се борили срещу него. Това бележи краят на Римската република и началото на Римската империя.

Размириците в Лос Анджелис

През 1992г няколко големи бунта унищожават повечето от корейския квартал. Размириците започват след рутинна проверка на автомобил, в който са Родни Кинг и още двама пасажери. Те правят опит за бягство и след преследване от полицията Кинг е арестуван и му е приложена сила. Полицаите са оправдани по всички обвинения и хиляди хора излизат по улиците през следващите 6 дни. 55 души са убити, сгради са подпалени, магазини са обрани. Нанесени са щети за над $1 милиард

Тогава се случва нещо неочаквано – корейските американци тръгват по улиците на Лос Анджелис, мирно, в най-големия азиатско-американски протест, провеждан в града. Културно движение се сформира около защитата на корейските американци и започва борба за правата им; нови лидери се издигат в общностите и днес корейско-американската култура е важна част не само от Калифорния, но от цялата страна.

Либерия

През 2003г Либерия не е безопасно място. Мирно основана в Западна Африка от освободени американски роби, страната става гореща точка за бунтовници и нарко милиции, които редовно изнасилват и убиват цивилни граждани. За една група жени чашата прелива и те решават да привлекат вниманието на бунтовника, превърнал се в президент, Чарлз Тейлър. За целта седят край пътя, по който той минава всеки ден, облечени в бяло. В дъжд и слънце, стотици жени седят, молят се, танцуват и пеят. В крайна сметка са забелязани от нацията и критикуван от всички страни, президентът е принуден да покани жените на преговори, които за съжаление не стигат до никъде.

Най-после решили, че е достатъчно, жените барикадират делегатите в стаята и не позволяват на никой да излезе, докато не бъде подписан мир. Президентът се укрива, а международните миротворци пристигат и са посрещнати радостно. Либерия получава първия си мирно избран президент, който се оказва и първата жена лидер на Африка: Елън Джонсън Сърлийф.

Боксерското въстание

През 1900г, група, известна като Орденът на праведните и хармонични юмруци (наричани боксери от западняците, заради името „юмрук“ – на английски „бокс“) започва да избива всички християни, на които попада и унищожава църкви в и около Пекин. Боксерите смятат, че християните и чужденците се опитват да превземат Китай, след като династията Цин губи няколко войни със Запада и Япония в средата на 19-и век.

След големи кръвопролития, финалният резултат от Боксерското въстание е, че Китай е принудена да плати репарации на западните сили за убитите и получава забрана да внася оръжие за няколко години. Макар и не съвсем промяната, която искат боксерите, това се оказва падението на династията Цин, последната императорска династия на Китай.

Солните походи

На 12 март 1930г Махатма Ганди и 78 от последователите му тръгват на 320-километров поход от Сабармати до Данди. Те маршируват срещу британските солни закони, които забраняват на местните индианци да събират или продават сол и ги принуждават да плащат високи данъци за нея. Хиляди хора се присъединяват към похода и когато Ганди отива на плажа на Арабско море, за да събере сол, всички го последват, а по-късно са проведени още солни походи.

Солният поход до Данди и насилието, което британската полиция прилага върху стотици мирни протестиращи са отразени от медиите и показват ефективната употреба на гражданското неподчинение като техника за борба със социалната и политическа несправедливост.

Площад Тиенанмън

Инцидентът от 4 юни се случва през 1989г в Пекин. Студенти, искащи по-демократично и либерално правителство след смъртта на лидера на комунистическата партия, окупират площад Тиенанмън в продължение на седем седмици, докато накрая на 4 юни китайското правителство ги разстрелва, убивайки стотици. Вероятно най-известната снимка от студентските вълнения е на сам студент, стоящ пред редица танкове. Макар да е спорно дали инцидентът е довел до по-свободни пазари и повече народна власт, и до днес Китай осъжда протестите и забранява всяка форма на обсъждането или споменаването им.