Още
    Начало Блог Страница 215

    На какъв език мислят глухите?

    Ние мислим на български, тъй като това е родния ни език. Но след като глухите хора не чуват, те не могат да се научат да говорят. И все пак трябва да мислят на някакъв език. Но как, ако никога не са чували думите, които четат или жестикулират? Или може би просто виждат думите в ума си?

    Тези въпроси пораждат един, по-голям въпрос: Можем ли да мислим без език? Не. Поне не на нивото, на което сме свикнали. Затова глухотата може да имат много по-сериозни последствия от слепотата, когато говорим за умствено развитие.

    Незрящите са изправени пред много трудности, включително неспособността да четат като останалите. Но дори слепите по рождение научават безпроблемно езици и могат да комуникират и водят сравнително нормален живот. При едно глухо дете нещата не стоят така: освен, ако някой не осъзнае много рано, че то не говори, понеже не чува, уменията му да комуникира може да останат недоразвити.

    На какъв език мислят глухите?

    Езикът на глухите е обширна тема, напълнила много книги – една от известните такива е „Да виждаш гласове: Пътешествие в света на глухите“ от Оливър Сакс (1989г). Ще разгледаме няколко от основните идеи в нея.

    Ако човек не оглушее напълно преди да е научил даден език, проблемите му са… не малки, но поносими. Той ще мисли на какъвто език е успял да научи и ще се развива нормално интелектуално. В зависимост от обстоятелствата, може дори да се научи да говори или да чете по устните.

    1 на 1000 деца обаче се ражда неспособно да чува. В миналото такива хора са били наричани глухонеми и често са били считани за бавно развиващи се… и в известен смисъл е така: те никога не са научавали език – нещо, което е от особена важност за по-нататъшно развитие. Критическата възраст за това е между 21 и 36 месеца. В този период децата научават основите на езика лесно и така установяват съществена познавателна инфраструктура. По-късно това е много по-трудно. Ако такова дете не бъде диагностицирано преди да тръгне на училище, то може да има сериозни проблеми с развитието и ученето до края на живота си, дори в други аспекти да е напълно нормално.

    Глухите могат да научат език, само че той е жестомимичен, а не вербален. Жестомимичният език е независим, естествен език, който в много отношения прилича на китайския – един жест може да означава цяла дума или фраза.

    Жестовете могат да се научат лесно от дете – и дори от всеки, не само от глухите. Човек може да използва жестомимичния език толкова гладко и лесно, колкото и някой, говорещ чист български. Има около 140 жестомимични езика и множество диалекти.

    И така, на какъв език мислят глухите? Ако човек с увреден слух е успял да научи жестомимичния език, той мисли на него. Дори когато си представя говорещ човек, той може да го вижда в ума си как жестикулира, вместо да говори. Има и хора, които мислят на писмен език. Тоест човек вижда в главата си писмените думи.

    Германия иска да забрани бензиновите и дизеловите автомобили през 2030г

    Продажбите на дизел падат в цяла Европа (с 5% в Германия, 5.8% във Франция, 5.5% в Белгия и Люксембург и 12.9% в Холандия само през август), което показва, че континентът се насочва към други варианти.

    Електрическите автомобили навлязоха ударни през последните 2 години и цялата индустрия го усети. Истината обаче е, че това не е достатъчно, за да промени нещата из основи.

    Правителството на Германия предприема огромна стъпка към спирането на двигателите с вътрешно горене и преминаване към електрически.

    Германия иска да забрани бензиновите и дизеловите автомобили през 2030г

    Страната подписа решение, с което да окуражи Европейската комисия в Брюксел да определи през 2030г да се продават единствено автомобили с нулеви емисии на въглероден диоксид.

    Никой няма да взема колите на хората. Всеки със стар автомобил ще може да го ползва, просто няма да може да си купи нов бензинов или дизелов.

    Невероятни снимки на изолирано амазонско племе, което не знае за съществуването на цивилизацията ни

    Бразилският фотограф Рикардо Стукерт и пилотът на хеликоптера му се отклоняват заради буря, но това му дава възможност да направи забележителни снимки на изолирано племе в джунглата.

    Кадрите са заснети близо до границата на Бразилия с Перу. Горите и местните обитатели са стриктно защитени. Снимките показват малка група хора с оскъдно облекло, оръжия и боя по телата. При контакта, един от мъжете дори хвърля копието си към хеликоптера.

    Експерти твърдят, че това е същото племе, което стана известно през 2008г, когато мъже боядисани в червено стреляха със стрели по нископрелитащ самолет. Смята се, че племето се мести на всеки 4 години.

    uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-10 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-1 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-2 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-4 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-9 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-3 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-6 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-11 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-8 uncontacted-tribe-amazon-photography-ricardo-stuckert-5

    В Тексас Сити избухва една от най-големите неядрени експлозии в историята

    В Тексас Сити избухва една от най-големите неядрени експлозии в историятаНа 16 април 1947г в пристанището на Тексас Сити избухва една от най-големите неядрени експлозии в историята. Френски товарен кораб в пристанището се запалва и товарът му от 2300 тона амониев нитрат избухва, причинявайки най-големият индустриален инцидент в историята на САЩ. Взривът стартира верижна реакция от пожари и експлозии на други кораби и близко намиращите се петролни хранилища, убивайки 581 души, включително всички пожарникари, освен един.

    Експлозията причинява 4.5-метрова вълна, заличава 1000 сгради на сушата и откъсва крилата на два летящи наблизо самолета. Хора на 16 километра от мястото на взрива са съборени, а шокът от взрива е усетен на 400км в Луизиана. Около 6000 тона от стоманения кораб излитат във въздуха със свръхзвукова скорост.

    Причината за пожара на борда на кораба остава неизвестна, но вероятно е била цигара, хвърлена предишния ден.

    Злите планове на Съюзниците през Втората световна война

    Когато стане въпрос за Втората световна война и откачени работи, обикновено се очаква, че се говори за нацистите и японците. И обикновено е така. Само че изглежда малко нечестно. Съюзниците са били не по-малко ненормални в опитите си да спечелят войната, но за това рядко се говори.

    6. Имало е планове да се използва цунами бомба срещу Япония

    Лесно е да забравим, че Нова Зеландия е участвала във ВСВ, но това е факт. Новозеландците се сражават смело като част от британската армия и дори проектират свой нелеп танк, в случай, че японците са успеели да стигнат до тях. Ако трактор с картечници на борда не е бил достатъчен, за да спре Антантата, Нова Зеландия и САЩ са започнали да работят по друго супероръжие – цунами бомба. Което е точно това, което си представяте.

    Злите планове на Съюзниците през Втората световна война

    След като един американски моряк забелязва, че опитите на Съюзниците да взривят кораловите рифове (за да направя път на корабите) понякога създават вълни, професор от Нова Зеландия е потърсен, за да открие начин да се създават цунамита по поръчка. Макар опитите с единични експлозии близо до столицата Окланд да са впечатляващо неуспешни, те продължават да пробват. Повече от 4000 експлозии с различна големина и дълбочина са проведени между 1944 и 1945г. Накрая новозеландците изчисляват, че верига от 10 подводни експлозии близо до брега би могла да създаде вълна с височина 10 метра.

    Каква била уловката? Нужното количество експлозиви за такова нещо било 2200 тона. Ако така нареченият проект Тюлен се беше оказал успешен, способността за генериране на цунамита е щяла да бъде идеално приложима за планираната инвазия на Япония. Проектът обаче е изоставен, когато се оказва, че САЩ са измислили нещо малко по-ефективно: атомната бомба.

    5. Планът на Чърчил да убие кравите на Германия с антракс

    Ако ви попитат каква е била английската операция Вегетарианец, вероятно ще предположите, че е била някаква правителствена програма, насочена към здравословното хранене при децата. Всъщност обаче е била план за избиването на германските крави с антракс, принуждавайки жителите на страната да преминат към друга диета. Или да умрат доста мъчително… По-скоро второто.

    Злите планове на Съюзниците през Втората световна война

    Планът първоначално е създаден, защото Великобритания се тревожи, че нацистите ще разработят биологични оръжия, така че решава, че трябва да ги изпревари. Дават на бактериолога Пол Филдес за задача да създаде био-оръжия, способни да опустошат Германия за кратко време, ако се стигне до там. Какво измисля Филдес? Над германските ферми да се пуснат захранки от ленено семе, заразено с антракс, които да бъдат изядени от добитъка. Антраксът несъмнено щял да се разпространи и сред човешкото население. Оцелелите са щели да се изправят пред сериозни проблеми в лицето на замърсена почва и недостиг на храна. Когато Уинстън Чърчил чува за план, способен да причини милиони човешки жертви, вдига високо двата палеца.

    Операция Вегетарианец спира да бъде хипотетичен сценарий през 1943г, когато Великобритания инжектира 5 милиона захранки от ленено семе с антракс в една преустроена фабрика за сапун. Съюзниците обаче акостират във Франция, преди да бъде пуснат антракса. Това вероятно е било правилното решение, имайки предвид, че когато Англия прави изпитания със заразени с антракс овце на шотландския остров Груинард, мястото става негодно за живот за следващите 50 години.

    4. Предшественикът на ЦРУ е искал да пусне торна чума над нацистите

    През 1942г, докато Ромел коли съюзнически войници в Северна Африка, нацистите решават, че може да ползват войските си в Мароко, за да прецакат снабдителните канали на врага. Искаме да кажем, че са били отчаяни времена. Тогава Управлението на стратегическите служби (дядото на ЦРУ) стига до също толкова отчаяна мярка: Да изгони нацистите от Мароко с носещи зарази мухи.

    Злите планове на Съюзниците през Втората световна война

    Идеята е родена от д-р Станли Ловел, директор на изследователския отдел на УСС, който много приличал на Кю от „Джеймс Бонд“, само че с бостънски акцент.

    Кръстен операция Своенравен, тайният план е подготвен от д-р Ловел без знанието на шефа на службата Уилям Донован, понеже Донован бил с разсъдъка си и вероятно нямало да се съгласи. Въпреки това УСС сериозно обмисля схемата, до толкова, че измисля начин да заразят мухите със смъртоносни патогени. Как? Чрез изпражнения. По-точно, кози изпражнения, заразени с коктейл от болести и химически аромати, които да привлекат милиони северноафрикански мухи. Съюзнически самолет щял да разпръсне вонящата тор над нацистките войници.

    Един проблем УСС така и не успява да разреши – как да избегнат любопитството на местните африканци – не всеки ден намираш купчини козя тор не около къщата си, а върху нея.

    За щастие на нацистите и мароканците, Хитлер нарежда оттеглянето на войските от този регион, за да ги насочи към Съветския съюз и УСС не успява да пусне торната чума над тях.

    3. Британците са използвали астрологията, за да повлияят на мнението на обществото за Хитлер

    Луис Де Вол бил германски астролог, наричащ себе си „Модерният Нострадамус“. Агентите от британското разузнаване обаче го наричали „шарлатанин“, „пълна отрепка“ и „евтин търговец на трикове“. И въпреки това му дават британско гражданство и почетно капитанско звание, задето помага за победата над Хитлер със силата на измишльотините.

    Де Вол е вербуван от британската Секретна разузнавателна служба през 1940г, когато твърди, че може да предрече какво астролозите на Хитлер са му предричали на него. Не знаехте, че Хитлер е вярвал в тези глупости? Ами не е. Де Вол просто успява да убеди някои хора в MI5 в противното, затова те го наемат всеки ден да чете хороскопи, за да са една крачка пред бъдещите планове на нацистите.

    Злите планове на Съюзниците през Втората световна война

    Разбира се, броят на предсказанията на Де Вол, които се оказват истина, е „едно“ (той казва, че Италия ще се включи във войната, също като всеки друг по онова време). Де Вол обаче помага на британците с друг проблем: неохотата на американците да се включат във войната. През 1941г, вероятно за да се отърват от него, британците изпращат Де Вол в Америка като част от секретна операция, целяща с помощта на астрологията да се настрои американското общество против Хитлер. Освен всичко друго, Де Вол твърдял, че Хитлер щял да умре „в рамките на година“ и нацистите щели да нападнат Америка през Бразилия – и хората се връзват.

    Големи американски вестници печатат историите на първа страница. Британците считат пропагандата му за много успешна… и в крайна сметка безсмислена, тъй като Пърл Харбър е нападнат няколко месеца по-късно и САЩ така или иначе влиза във войната.

    2. Британците изпращат на Германия огромни балони, за да им спрат тока

    Всеки ден да сипят бомби над града ти омръзва бързо, както можете да си представите. До края на 1940г на британците вече им е дошло до гуша от нацистките бомбардировачи, които грубо затриват сградите им, за това решават действат брутално като врага и започват да изпращат свои смъртоносни летящи крепости. И под „летящи крепости“, имаме предвид „големи балони“.

    Злите планове на Съюзниците през Втората световна война

    Всичко започва случайно. Една ветровита нощ, силният вятър отнася няколко големи балона от английския бряг, а откъснатите им въжета докосват високоволтови проводници и причиняват масово спиране на електричеството в Европа. След като се извиняват за грешката, британците осъзнават, че могат да използват тази тактика в своя полза. Те започват умишлено да пращат балони по посока на Германия, като за тях връзват по-дълги жици и възпламенителни устройства, причиняващи пожари и прекъсване на електрозахранването. Един от балоните докосва 110 000-волтов проводник и прави късо, което напълно разрушава германска електроцентрала.

    Балоните имали и друго преимущество – трудно се сваляли и били много, много дразнещи. Нацистите изпращат стотици бойни самолети, само за да свалят проклетите балони и да предотвратят допълнителни щети. Почти 100 000 балона са пуснати над Германия, често декорирани с обиди и съобщения, нарисувани от тийнейджърите, които ги надували.

    1. Планът на папата за убийството на Хитлер

    Папа Пий XII, човекът имал нещастието да носи голямата шапка по време на Втората световна война, е спорна фигура. Известен е като „папата на Хитлер“, защото заема неутрална позиция във войната и дори легитимизира нацисткия режим. Неоткрито обаче, той бил критично настроен към Хитлер и дори е искал да го убие.

    Когато Хитлер тайно нарежда католическото духовенство на Полша да бъде елиминирано, Вилхелм Канарис, началникът на нацисткото разузнаване, решава, че чашата е преляла. Той се свързва с папа Пий XII и му предлага да организират убийството на Хитлер. Връзката между Канарис и папата е Йосиф Мюлър, германски адвокат, герой от войната и католик с топки от стомана. Това е човекът, казал на Хайнрих Химлер в лицето му, че го иска мъртъв и му се разминава, защото Химлер е впечатлен от смелостта му.

    Злите планове на Съюзниците през Втората световна война

    Планът изисквал впечатляващ брой предателства – като лазаня от заблуда, съставена от много пластове. Нацистите, наясно с контактите на Мюлър във Ватикана, го изпращат в Италия, като му дават тайна мисия да шпионира италианците и да докладва онези, които желаят мир със Съюзниците. В действителност, разбира се, Мюлър действа като троен (или четворен?!) агент, сближавайки се с италианците, които е трябвало да шпионира, докато планира падението на Хитлер с папа Пий XII.

    Иронично, фактът, че всеки по това време се опитва да убие Хитлер, обрича плана на папата. СС стават по-параноични, Мюлър е разкрит и хвърлен в затвора, а Хитлер се заема да планира убийството на папата като отмъщение. Затова следващият път, когато наречете папа Франциск „готиният папа“, задайте си този въпрос: Дали се опитва да убие Ким Чен Ун?

    Шест мрачни филма с откачен произход

    В човешката природа е заложено да се увличаме по ужаса, смъртта и отчаянието. Как иначе ще разнообразяваме деня си? Но чудили ли сте се откъде идват всички тези истории от филмите, книгите и сериалите? Лесно бихме могли да предположим, че се раждат в умовете на истински дегенерати, дори садисти.

    Изненадващото е, че докато използваме тези истории за най-мрачните човешки импулси, за да избягаме от ежедневието, много от тези ужаси са измислени от сценаристи, редящи се на опашка, за да си купят нов матрак – или нещо друго, също толкова обикновено и скучно.

    6. „Игра на тронове“ е вдъхновена от костенурките на Джордж Мартин

    Много преди HBO да примами милиони зрители към “Игра на тронове“ с обещание за истински цици и фалшиви дракони, Джордж Мартин е прекарал години – дори десетилетия – внимателно описвайки всяка неочаквана смърт в „Песен за огън и лед“. Но отвъд очевидното вдъхновение в лицето на Толкин и Шекспир, Мартин е имал и друго влияние: костенурки.

    Шест мрачни филма с откачен произход

    Когато бил малък, Мартин можел да си купува попови лъжички толкова лесно, колкото децата днес могат да се сдобият с бонбони или пистолет. Затова младият Мартин направил каквото всеки на негово място би: купувал безброй костенурки, преди някой да се усети, че да даваш на деца толкова животни е като да направиш Годзила почетен кмет на картонен град. След това той пъхал костенурките в замък играчка и понеже децата през 50-те години все още не били чували за земноводни нинджи, той се преструвал, че били „рицари, лордове и крале“. Не след дълго Мартин започнал да пише цяла фантастична поредица за царството на костенурките.

    Проблемът с отглеждането на жаби от разсеяно хлапе е, че повечето не живеят дълго. Мартин, измисляйки отличен начин да заобиколи това травмиращо преживяване, вплита смъртта на костенурките във фантастичния свят, като ги замесва в коварни схеми в борбата за трона.

    В крайна сметка Мартин приключва с костенурките, но запомня важния житейски урок, който научава за живота и смъртта.

    5. Авторът на „Боен клуб“ се е вдъхновил, след като е пребит от шумни купонджии

    „Боен клуб“ беше смело изявление за борбата срещу хомогенността, корпоративна Америка и хората, превръщащи се в безмозъчни роботи – предимно насочено към хора, твърде млади, за да приемат, че мебелите на IKEA са по-скоро удобни. Още по-готиното е, че авторът, Чък Паланюк, се е вдъхновил да напише историята на Тайлър Дърдън, след като самият той е участвал в сбиване. За жалост, този определящ кариерата му бой не се е случил в някое мръсно мазе, пълно с потни мъжаги и техно музика. Всъщност, дори не е било точно сбиване, тъй като Паланюк е пребит в един къмпинг, задето бил задръстен.

    Шест мрачни филма с откачен произход

    Според самия автор, докато бил на къмпинг, някои от съседните къмпингуващи искали да пият и да купонясват цяла нощ. След няколко безсънни нощи, той решил, че му е писнало и събрал смелост да ги предупреди да бъдат по-тихи. Шумните купонджии отговорили, като го спукали от бой. Лицето му изглеждало така, сякаш цял уикенд се е бил с бесни тираджии за пари за метамфетамини. Цялото това преживяване му дава идеята за „Боен клуб“.

    4. „Седем“ е вдъхновен от реакцията на хлапе от предградията, което се мести в големия град

    Ако документалният филм „Мълчанието на агнетата“ ни е научил на нещо, то е че ви е нужен сериен убиец, за да заловите друг сериен убиец. Логиката определено трябва да важи и за който е написал мрачната, изпълнена с насилие и много детайлна класика „Седем“. Странно, но това не е бил някой отнесен странник, бродещ по ръба на обществото или полуначетен социопат. Всъщност е бил служител на Tower Records от предградията на Пенсилвания.

    Шест мрачни филма с откачен произход

    Сценаристът Андрю Кевин Уокър се мести от предградията в Ню Йорк Сити в края на 80-те години и лесно може да видим как този културен шок се е отразил на филмовия му дебют. Действието във филма се развива в неназован град, който винаги е прогизнал и мръсен. Вкарвайки DVD диска в плеъра, човек почти може да усети миризмата на попилата урина автобусна седалка.

    Според Уокър, идеята за Джон Доу му е дошла като реакция към живота в Ню Йорк. Той си представял какво би било да си в главата на Джон Доу, докато върви по улицата и вижда „смъртен грях“ на всеки ъгъл.

    Желанието да наказва грешните обаче си има своя история. Невероятно, но повечето брутални сцени са били вдъхновени от пътуване с градския транспорт от и до магазина Tower Records. Уокър толкова ненавиждал тази рутина, че намразил всички около себе си.

    3. Най-откаченият японски ужас е написан от 10-годишната дъщеря на режисьора

    Когато в японските ужаси има деца, те обикновено са мъртви и пълзят по тавана. Но някои умни режисьори знаят, че за истинския ужас живото дете е много по-ценно. Култовата класика „Хаусу“ започва с група ученички, които отиват в къщата на стара жена и се превръщат в 90 минути видео доказателство за нервния срив на режисьора.

    Шест мрачни филма с откачен произход

    Отрязани глави хапят задници… Картини на котки повръщат кръв… Сякаш четете непубликуваната поезия на Сатаната. Но откъде е дошло вдъхновението? Отговорът е изненадващо очарователен. Когато режисьорът Нобухико Обаяши споменал на семейството си, че иска да направи страшен филм, като „Челюсти“, неговата малка дъщеря Чигуми казала, че щяло да бъде супер страшно, ако отражението й изскочи от огледалото и я сграбчи. Не, очевидно никога не била гледала „Челюсти“.

    Вместо да игнорира детето си като всеки отговорен родител, Обаяши я взел да пише  сценария. Тя дала на баща си цял списък с откачени детски страхове и въображаеми сцени, след което истинският сценарист трябвало да дели позицията си с едно 10-годишно дете.

    2. Най-страшният епизод от „Досиетата Х“ е вдъхновен от автобиографията на Чарли Чаплин

    „Досиетата Х“ може да се похвали с много откачени епизоди, като онзи, в който един ядеше човешки дроб. Или пък с инвазията от хлебарки роботи. Ами когато Мълдър седем години беше под прикритие като пристрастен към секса писател? Но най-ужасяващия момент в историята на сериала беше един малък епизод, наречен „Home”.

    Шест мрачни филма с откачен произход

    В “Home” имаше труп на бебе мутант, трио изроди и тяхната майка без крайници, която изскача изпод леглото. Имаше и други неща, но тях трудно ще си спомним, защото всичко беше много откачено. Освен това Fox отказва да излъчи повторение на епизода.

    Откъде са дошли всички тези образи? Чии ум може да е толкова сбъркан, че да му хрумнат подобни сцени? Според сценаристите на епизода, Глен Морган и Джеймс Уонг, те са почерпили вдъхновение от автобиографията на Чарли Чаплин.

    В своята книга Чаплин разказва история от края на кариерата си, когато е прекарал една нощ в дома на миньор. След вечеря, миньорът го поканил да види нещо в кухнята. Чаплин вероятно очаквал да му предложат торта или нещо такова. Вместо това, той се запознал с мъж без крака, спящ в долапа. Мъжът изпълзял от скривалището/спалнята си и започнал да изпълнява номера за „ужасеният“ Чаплин.

    Откачената случка останала в съзнанието на Морган, който поукрасил някои детайли от историята и вкарал в нея Мълдър и Скъли.

    1. „Тексаско клане“ – идеята за резачката е дошла от коледен шопинг

    Оригиналният „Тексаско клане“ е кървава, нискобюджетна класика, която даде на света убиеца Коженото лице – толкова зъл, че убива тийнейджъри, с които храни семейството си, но и толкова чувствителен, че приключва клането си с танц при особено красив залез.

    Шест мрачни филма с откачен произход

    Ужасът във филма се дължи до голяма степен на избора на оръжие на Коженото лице: резачка. На сценаристът и режисьор Тобе Хупър за първи път му хрумва идеята за филм с развяващ резачка маниак, докато чака на опашка за коледни подаръци. Докато обикаля сектора с инструменти, Хупър е принуден да понесе лудостта на хиляди агресивни пазаруващи за Коледа. Тогава погледът му попада върху чисто нова резачка на промоция.

    Хупър весело се замечтал как, ако запали резачката, всички ще се разбягат. Тогава, на път за вкъщи, той осъзнава, че една въртяща се, пушеща и ревяща резачка притежава всичко необходимо за перфектното оръжие. Така всички нужни елементи за „Тексаско клане“ бързо изплували.

    Най-загадъчните неразкрити убийства

    Разпускате след (или по време на) тежък работен ден и решавате да прочетете нещо интересно в интернет? Спирате се точно на този статия… Но защо? Необяснимото винаги ни е привличало, а криминалната литература не случайно е сред най-популярните жанрове. От всички загадъчни и необясними неща, неразрешените убийства винаги ни карат да измисляме собствени теории за случилото се, но тези случаи са съвсем шантави и десетки години остават неразрешени.

    5. Последното пътуване на Джонатан Луна

    Всичко в живота на Джонатан Луна било подредено. 38-годишният баща и успешен прокурор бил в пика на професионалната си кариера и личностно развитие. Затова е много изненадващо, когато на 3 декември 2003г той напуска съда на Балтимор, но вместо да се насочи към вкъщи, поема на странна обиколка на щатите посред нощ. Луна напуска сградата в 11:30ч вечерта и шофира четири часа до Ланкастър, Пенсилвания. На следващата сутрин е открит удавен в плитък поток, а баджа му още е на врата му.

    Макар това да звучи като типичния случай на човек, изкарал лош ден, който кара четири часа до друг щат посред нощ и по някакъв начин успява да се удави в локва… около смъртта на Луна има много особености.

    Най-загадъчните неразрешени убийства

    Той не е казал на никого къде отива. Не е отишъл директно в Ланкастър, а първо се е насочил на север и е карал на зигзаг. Направил е привидно произволни тегления на малки суми пари. Плащал е пътните такси по различни начини, макар със себе си да е имал електронен чип. Дори изглежда се е наранил в даден момент, защото по последния билет от пътните такси е открита кръв. Колата му е открита до реката, с все още запален двигател. И макар причината за смъртта да е удавяне, той е намушкан 36 пъти със собственото си джобно ножче и е получил  сериозна травма на главата.

    Първоначално полицията мисли точно това, което и вие в момента. Луна е бил адвокат. Няма как да не е имал врагове. Дори е трябвало да завърши дело срещу двама наркодилъри на следващия ден. Не е изненадващо някой да е го е отвлякъл на излизане от съда, да го е принудил да кара хаотично и да плаща по различни начини, за да обърка властите, след което е намерил тихичко местенце и го е убил. Звучи логично.

    Разследването обаче разкрива, че Луна, неизвестно за семейството му, е бил изпаднал в сериозни дългове и е имал регистрации в много сайтове за запознанства. Освен това е видян по време на пътуването си. Служителят от бензиностанцията, където е заредил и пазарувал храна, не е видял никой друг в колата му и свидетелства, че се е държал напълно нормално. Каквото и да е правил човекът, изглежда е било доброволно. Може би вината от тайния му живот му е натежала и той е излязъл да си прочисти мислите? Или се е опитал да инсценира самоубийство или отвличане и е стигнал твърде далеч?

    По всяка вероятност обаче Луна е бил убит. Погребалният агент, обработил тялото му, описва прободните рани като най-лошите, които е виждал в кариерата си. Никой не може да си нанесе толкова много и жестоки рани, самоубивайки се. Да не говорим, че е бил намушкан и в гърба.

    Луна е оставил мобилния телефон и очилата си, които са му трябвали, за да шофира, върху бюрото си, преди да тръгне. На задната седалка на колата му е открито кърваво петно, което показва, че вероятно е лежал там… а някой друг е карал. Вероятно на бензиностанцията са видели не Луна, а убиецът му… който може би е приличал на него. Кой знае? ФБР и до днес дава противоречива информация за случая. Има и обявена награда от $100 000 за информация, водеща до разрешаване на случая.

    4. Загадъчната смърт на победителя в Обиколката на Франция

    Представете си, ако открият най-добрият атлет в категорията си край отдалечен селски път, с разбит череп и никакви подсказки за това какво се е случило. Медиите полудяват, валят теории, а самотен детектив се опитва да разреши случая на време, докато в същото време се бори с личните си демони. Звучи много като филм на Стивън Сегал.

    Ами, ако ченгетата просто си тръгнат и повече никой не спомене за случая?

    Най-загадъчните неразрешени убийства

    Ако живеехте в Италия през 1924г, нещата щяха да са точно така. Понеже през онази година Отавио Ботечиа, победител от Обиколката на Франция и световноизвестен колоездач, е открит близо до родния си град Пеонис. Тялото му е свлечено край пътя, а черепът му е счупен, както и много кости. Така и не идва в съзнание и умира от раните си 12 дни по-късно.

    Колелото на Ботечиа е открито близо до него, без нито драскотина по него, така че не е паднал. Не са забелязани следи от гуми по пътя, така че не го е блъснала кола. И понеже на всичкото отгоре италианецът бил герой от Първата световна война, медиите пощуряват и навлизат в таблоиден режим, а всички полицаи от региона запретват ръкави да разрешат случая.

    Или пък не. Фашистката полиция въобще не дава и пет пари за случая, нито пък се опитва да изкара някой от множеството заподозрени виновен, за да задоволи обществото. Вместо това властите решават да му теглят една майна и пишат като причина за смъртта… слънчев удар.

    О, също така по случайност, въпреки известността и героизма си, Ботечиа бил заклет социалист и гласен критик на режима на Мусолини. Но случаят е решен, нали така?

    Кой знае… може пък Ботечиа просто да е спрял да си откъсне малко грозде, а някой бесен винар го е спипал и е метнал камък по него, а след това е завлякъл тялото му встрани от пътя, счупвайки му десетина кости в паниката. Но това разбира се звучи абсолютно неправдоподобно, за да е истина.

    Само че фермерът, който уж го е намерил до пътя (и на когото никой не е повярвал, понеже теорията за Мусолини си е доста по-яка) всъщност на смъртния си одър признава, че е сторил точно това.

    3. Убийството на момичетата скаути в Оклахома

    В края на април 1977г някой влиза в палатката на ръководителите в лагера за момичета скаути Камп Скот в Оклахома и задига всичките им понички. На тяхно място оставя зловеща бележка с ръкописен почерк, която обещава следното: „Скоро три момичета ще бъдат убити.“ Ръководителите дават бележката на директора на лагера, който я отхвърля като кофти шега. Познайте какво се случва после.

    Най-загадъчните неразрешени убийства

    Два месеца по-късно новият сезон в лагера започва с чудовищна гръмотевична буря. Новите момичета се скриват в палатките си. Една от по-големите палатки обаче е по-далеч от тази на ръководителите и останалите, които са сравнително централно разположени. Трите момичета от палатката повече не са видени живи.

    Ръководител открива една от жертвите в гората, близо до душовете. Другите две момичета са открити в палатката, със залепени с тиксо усти. И трите са удряни, душени и насилвани.

    След неизбежната паника, затварянето на лагера и бързо разследване се появява заподозрян: Джийн Лирой Харт – опетнен местен спортен герой и избягал затворник с присъди за взлом и насилие срещу жени. Той вече е бягал от закона 4 години, но вниманието на полицията към него след убийствата се оказва твърде много за него. След по-малко от година от убийствата, Харт е заловен в местна къща на доктор… и е оневинен, понеже освен всичко друго, кракът му се оказва по-голям от този, оставил отпечатъци на местопрестъплението. За щастие на правосъдната система, Харт вече бил натрупал 308 години присъда от други престъпления. Взема обаче, че пуква от сърдечен удар в двора на затвора на крехката възраст от 36 години, оставяйки след себе си само въпроси без отговор… и писмо, в което твърди, че не е убил момичетата скаути.

    2. Невъзможност случай с Уолъс

    Ливърпул, Англия. Нашият герой/злодей (ще разберете след минутка) е Уилям Хърбърт Уолъс – 50-годишен застрахователен агент. На 19 януари 1931г, той се отправя към близкото кафене за планувана среща на шахматния клуб, но получава загадъчно съобщение: Непознат човек, идентифицирал се само като „Р.М. Куолтру“ иска да се срещне с него на следващия ден в Менлав Гардънс. Доста зловещо и дори невъзпитано. Но Уолъс усеща потенциална комисионна и решава да захапе въдицата. На следващия ден скача на влака, тръгва към уречения адрес, но открива, че е фалшив. След като обикаля района 45 минути, решава да се прибере вкъщи. Само че нещо не е наред. Всички врати са заключени. Съпругата му не отваря. Щом най-после успява да отвори вратата – Ах! – скъпата му Джулия е брутално убита.

    Най-загадъчните неразрешени убийства

    Това е историята на Уолъс. Ето алтернативната версия. Съобщението от Куолтру определено е истинско. Всъщност Уолъс изглеждал силно заинтригуван от него и от посочения час на срещата. Щом пристига в Менлав Гардънс, той прави всичко възможно да бъде забелязан и разпитва за посоките местните, включително и един полицай. Сякаш е искал всеки потенциален свидетел да запомни точно къде го е видял и по кое време. По-късно, съседите му го намират в задния двор, разстроен и твърдящ, че като се прибрал всички врати на къщата били заключени. Когато се опитал отново обаче, изненадващо предната врата се оказала отключена и вътре заварил Джулия Уолъс брутално пребита до смърт.

    Коя история е истина? Никой не е успял да разгадае случая, дори Реймънд Чандлър.

    Дългата ръка на закона веднага се задейства. Уолъс първоначално получава смъртна присъда след само час в съда, но тя е отхвърлена на следващо заседание и човекът е освободен, след като е посочено, че всички доказателства са косвени. Освен това ченгетата били „доказали“, че е възможно Уолъс да е убил жена си и да успее да стигне навреме до Менлав Гардънс, пренебрегвайки възрастта му и използвайки млад и здрав офицер, който тичал през цялото време. Свободата носи малко утеха на Уолъс. Макар да успява да запази работата си, здравето му се влошава и той умира две години по-късно, изживявайки последните си дни засипан със заплахи, омраза и подозрение от обществото. Не е идентифициран или разследван нито един друг заподозрян.

    Проблемът тук е, че всяко едно доказателство от случая може да се използва, за да се докаже както вината, така и невинността на Уолъс. Първо, и двете истории звучат логично, в зависимост от това на коя бихте избрали да повярвате. Второ, ако Уолъс първоначално наистина не е могъл да влезе в къщата си, вероятно убиецът все още е бил вътре.

    1. Фантомът от Тексаркана

    В продължение на 10 седмици през 1946г град Тексаркана попада в нещо като филм на ужасите. Неизвестен психопат напада три млади двойки, паркирали колите си на популярно любовно място, както и по-зряла двойка в собствения им дом. Пет от жертвите са убити, а три едва успяват да се измъкнат.

    Първото нападение се случва на 22 февруари, когато убиецът попада на 25-годишния Джими Холис и 19-годишната Джийни Лари в колата им. Той ги облещва с фенерче и нарежда на Холис да слезе от колата. Казва му да си събуе панталоните и след това го пребива и стъпква толкова брутално, че прекарва известно време в кома. С Джийни нещата са още по-груби. Нападателят й нарежда да бяга, след което тръгва след нея, пребива я и я удря с пистолет. Тя успява да се измъкне от играта на котка и мишка и се озовава на вратата на къща на половин миля.

    Най-загадъчните неразрешени убийства

    Няколко седмици по-късно, друга млада двойка е нападната в колата им. Този път, след неизвестен развой на събитията, Фантомът застрелва и двете си жертви в стил екзекуция. След две седмици още двама младежи са открити мъртви. Те са успели да излязат от колата (или са били принудени), опитали са се да се борят и вероятно са се измъкнали на убиеца, но са застреляни няколко пъти. Последните жертви са Върджил и Кейти Старкс, при които убиецът променя стила си и директно застрелва през прозореца на фермата им. Въпреки че получава два куршума в главата, г-жа Старкс не умира. След ужасяващо преследване във фермата, тя успява да избяга на убиеца и стига до съседите, след което припада.

    Цялото население на Тексаркана се побърква и изпада в паника. 47 полицаи работят денонощно по случая, без да разполагат с почти никакви улики, освен теорията, че извършителят е някакъв секс маниак. Тълпи се изсипват в района да търсят убиеца. Банди тийнейджъри се опитват да устроят капани, за да заловят Фантома в действие, използвайки себе си за примамки. Хората залавят клопки в домовете си. Въведен е вечерен час, а местният ключар прави състояние. Тексаркана се превръща в град, страхуващ се от залеза.

    А споменахме ли, че според някои оцелели, убиецът бил едър мъж с бяла маска като от филмите на ужасите?

    Единственият заподозрян за убийствата е Юел Суини, който никога не е официално обвинен. Той бил известен престъпник, занимаващ се с фалшификати и автокражби. Свързан е с убийствата от съпругата си, която отказва да свидетелства срещу него в съда. Случаят остава неразрешен, а физически доказателства на практика не са останали до днес.

    Леонид Рогозов извършва апендектомия върху себе си

    Леонид Рогозов се оперира сам, когато развива апендицит по време на антарктическа експедиция. На 29 април 1961г Рогозов се разболява и получава болки в долната дясна част на корема. На следващия ден са на лице всички симптоми на локален перитонит и състоянието му се влошава значително до вечерта. Най-близката съветска станция е на 1600км, а чуждестранните научни станции не разполагат със самолет. Лошите метеорологични условия така или иначе не позволяват кацането на самолет. Рогозов няма друг избор, освен сам да се оперира.

    Леонид Рогозов извършва апендектомия върху себе си

    В 2:00ч на 1 май той започва операцията с помощта на шофьор и метеоролог, които му подават инструментите и държат огледало, за да може да вижда. Рогозов прави 12-сантиметров разрез и по невнимание срязва сляпото черво, което се налага да зашие. Той успява да изреже апендикса и до 4:00ч приключва операцията. Докторът се подобрява бързо и две седмици по-късно се връща към редовните си ангажименти.

     

    Жената, която отглежда 500 растения в апартамента си

    „Мисля, че оцелявам в Ню Йорк единствено, защото съм обградена от растения.“ – казва Самър Рейн Оукс, която живее в може би най-зеленият апартамент в Ню Йорк Сити.

    Бившата моделка оглавява маркетинг отдела на Foodstand, чиято цел е да „свързва хората, които се хранят добре“, но също така има собствен сайт за отказване от захарта. Преди да се захване с тези неща, Оукс е завършила природни науки, работела е като модел, написала е книга и е създала услуга за дизайнери, търсещи екологични материи.

    От 11 години Оукс живее в 110кв.м. апартамент в Уилямсбърг, който е напълнила с 500 растения, включително жива стена, вертикална градина от буркани и ядливи растения, от познати билки и чайове до екзотични ананаси, къри и други.

    mg_1774 mg_1830 mg_1708 mg_1911 mg_1903 mg_1901 mg_1968 mg_1729 mg_1741 mg_8515

    Омо, белият жираф

    Този жираф е напълно истински. Омо, чиято кожа сякаш е избелена, страда от лейкизъм – заболяване, при което се наблюдава частична загуба на пигментацията.

    Тя е забелязана в национален парк Тарангире от д-р Дерек Ли, основател на института Wild Nature. „Омо изглежда се разбира добре с другите жирафи и винаги е в компанията на голяма група жирафи с нормален цвят – те нямат нищо против, че е различна.“

    white-giraffe-leucism-albino-rare-animals-omo-tanzania-8 white-giraffe-leucism-albino-rare-animals-omo-tanzania-12 white-giraffe-leucism-albino-rare-animals-omo-tanzania-11 white-giraffe-leucism-albino-rare-animals-omo-tanzania-7

    Спиращата дъха красота на Розовият град

    Джайпур, известен като „Розовият град на Инди“ е столица на индийския щат Раджастан. Красивият и исторически град е дом на една от най-елегантните архитектури под формата на крепости, дворци, храмове и градини.

    Това видео от The Creaticity Studio представя спиращата дъха красота на Джайпур в целия й блясък. Преходът от ден към нощ е впечатляващ, но съвсем не е постигнат лесно. Били са нужни 47 000 снимки и 35 снимачни дни за заснемането му.

    Том и Джери се самоубиват във финалния епизод

    „Том и Джери“ е една от най-обичаните анимационни поредици. Трудно ще се намери някой, който да не я е гледал. Освен това е и една от най-старите, но и днес има милиони фенове по света.

    Знаехте ли, че епизод „Blue Cat Blues” е считан от мнозина за финала на поредицата, защото показва края на Том и Джери?

    Преди да тръгнете да правите сметки, ще ви кажем, че това е 103-ият епизод от оригиналната поредица и не е последният. Нека обясним и защо има такова объркване и дебат.

    Всеки епизод си има своя история и действието в него се развива независимо от това в останалите епизоди. Така, макар технически да не е последният епизод, „Blue Cat Blues” се счита за финал. Това е и един от последните епизоди, произведени в студиата на MGM.

    Том и Джери се самоубиват във финалния епизод

    Смята се, че създателите на поредицата са знаели, че тя няма да продължи още дълго, затова са искали да направят заключителен епизод за Том и Джери. Той се отличава по много причини, но най-вече с това, че е един от най-мрачните и депресиращи епизоди в историята на детските анимации.

    Епизодът започва с Том, който стои депресиран върху ЖП релсите. Това е един от редките случаи, когато Джери всъщност говори и разказва историята.

    Джери обяснява причината да се стигне до тук. Разбираме, че той изпитва съжаление към Том, който е влюбен в бяла котка. Тя първоначално отвръща на чувствата му, но по-късно избира богатия котарак Буч.

    За да я впечатли, Том й купува подаръци и се съгласява да стане роб до края на живота си. Той остава с разбито сърце и дългове, затова решава да сложи край на живота си. Джери не се опитва да го спаси, защото смята, че това е единственото, което би го направило щастлив.

    Скоро Джери започва да си спомня за своето момиче и се успокоява, че поне тя му е останала вярна. Тогава обаче я вижда с друг мишок и думите „щастливо женени“, написани на колата им. Това разбива сърцето му и той решава, че няма за какво да живее.

    След като в края на епизода Джери преживява същото като Том, той решава да се присъедини към приятеля си на релсите. Сцената притъмнява, докато чуваме звука от идващия влак. Смята се, че тази сцена бележи края на живота на обичаните Том и Джери.

    Том и Джери се самоубиват във финалния епизод

    Това е единственият трагичен епизод. За да избегнат скандал, Cartoon Network и Boomerang забраняват излъчването на епизода, заради темите за алкохол и самоубийство.

    Макар Том всъщност да пие мляко, за да притъпи болката, ясно е, че млякото в случая е заместител на алкохола. Това е и един от малкото епизоди, в който Джери се опитва да спаси Том, като го умолява да не пие.

    Технически последният епизод от оригиналната поредица е номер 114 и е излъчен през 1956г. Той не се отличава с нищо особено, което да го направи финален. Всъщност е напълно обикновен епизод, което е още една причина „Blue Cat Blues” да е считан за финал на поредицата.