Винаги сме имали странен двоен стандарт спрямо останалите същества. Строим сложни лабиринти и къщи за хамстерите и ги обличаме в миниатюрни костюми, но бихме отровили един плъх без да се замислим.

Често забравяме, че някои от най-мразените напасти са тези, които най-малко го заслужават.

Хлебарките

Проблемът с хлебарките не е само в това, че изглеждат отвратително и пренасят болести, но по някаква причина настояват да живеят в кухнята ни. Повечето хора предпочитат да видят бомба със закъснител в кухненския шкаф, отколкото люпило на хлебарки.

Но причината хлебарките да оцеляват толкова добре в кутиите с корнфлейкса ни е, че от векове наред те са нашите миниатюрни и трудолюбиви съквартиранти. Хлебарките са се адаптирали да споделят гнездата си с по-големи животни, за да имат постоянен достъп до храна, мухъл, плесен и дори вкусните яйца на по-опасни насекоми като бълхи, дървеници и въшки. В замяна на това ние, по-големите гръбначни, би трябвало да се наслаждаваме на безплатните санитарни услуги и да похапваме онези, които не бягат достатъчно бързо.

За животинското царство това си е много изгодна сделка, но преди няколко века хората са решили, че трябва да се избавят от армията гладни буболечки и бившите ни приятели са се превърнали в нарицателно за мръсотия. Колко мръсни са обаче хлебарките?

Това зависи. Ако живеете директно над някоя помийна яма или държите разлагащи се трупове под леглото си, напълно възможно е хлебарките ви да разнасят някой патоген, но те са като котките и постоянно се чистят, така че се отървават от замърсителите много преди да ги разнесат по сандвича ви с шунка.

При по-задълбочени изследвания дори се оказало, че микробите изобщо не полепват толкова лесно по тях, така че колко са мръсни зависи от това, върху което стъпват.

Осите

Огромна оса нахълтала в пълния с хора офис има същият ефект като луд с картечница – „Аааа! Оса! Ето я! Бягайте! Разберете какво иска и й го дайте!”

Когато осите не ни инжектират с болезнена отрова, те обричат други насекоми на една от най-бавната и мъчителна смърт в природата. Паразит, който изяжда приемника си отвътре навън се нарича паразитоид и по някаква случайност по-голямата част от паразитоиди в природата са оси. Смята се дори, че са успели да асимилират специален вирус, за да бъде ужилването дори още по-ужасно.

Хлебарки, гъсеници и дори паяци падат жертва на осите, превръщайки се в зомбита – химически поробени инкубатори на ларвите на осата.

Работата е там обаче, че именно поради това светът би бил по-лошо място без малките садисти. Хищните антроподи като паяците, водните кончета и калинките поддържат деликатния баланс в природата, но никой от тях не е толкова способен, колкото паразитоидната оса, която не само е еволюирала да открива и разчленява ядящи растенията насекоми, но и останалата природа около тях е еволюирала, за да им помага.

Да разгледаме например обикновената царевица. Когато тя бъде нападната от определен вид гъсеници, изпуска специален химикал, който привлича  определен вид оси, които да се справят с унищожителите на посевите. Ако пък се окаже, че гъсениците са от друг вид, царевицата отделя друг химикал, който привлича съответния вид оси. Но не само растенията се облагодетелстват от това. Някои оси се навъртат край големите бозайници и преследват досадните конски мухи.

Плъховете

Най-широко разпространените бозайници, които не ходят на два крака и не карат автомобили (все още) са гризачите, които наричаме плъхове и от филмите са най-известни като съществата, които живеят в канализацията, гризат трупове, пренасят купища болести и си проправят път до домовете ни, където използват кутията от корнфлейкс за тоалетна.

За да бъдем честни, част от ужасяващата реалност на този гризач е истина. Освен, че ни костват милиарди долари всяка година, плъховете са един от най-разпространените вредители по света, хранещи се с беззащитните диви животни където и да са, дори докарвайки някои видове до ръба на изчезването.

От друга страна същото можем да кажем и за доста по-големи и опасни видове, които в този момент четат тази статия. И докато повечето хора намират плъховете за ужасяващи, то едва ли е защото се хранят с яйцата на застрашените от изчезване птици киви. В поп културата плъховете са най-известни с мръсотията, чумата и другите заразни болести, като всеки изтребител на вредители ще ви каже, че плъховете са сериозна опасност за вас и вашето семейство.

Но, ако плъховете са толкова опасни гризачи, защо тогава не чуваме повече за това? Истината е, че освен, ако не хванете плъх от улицата и да го сложите в устата си, няма научни доказателства, които да потвърждават, че плъховете са такива преносители на болести. Тази лоша слава им се носи от не безисвестната Черна смърт, която е убила около 75 милиона души през 14-ти век. Чумата обаче била пренасяна от бълхите на всякакви топлокръвни бозайници. Плъховете се оказали отговорни само защото били най-разпространени.

Комарите

3500 вида комари бродят всяка нощ в търсене на свежа, топла кръв, оставяйки след себе си досадни сърбящи пъпки и разпространявайки болести като мръсна спринцовка с крила.

Несъзнателно пренасяйки микроби от една жертва на друга, комарите допринасят за милиони повече смъртни случаи всяка година от което и да е друго животно в природата. Започвайки живота си като водна ларва, комарът оцелява дори в най-малките и мръсни водни басейни докато е готов да разпери крила. Но може ли кръвопийците да имат и хубава страна?

Работата е там, че комарите са едно от най-големите изобилия на хранителни вещества за многобройни видове по целия свят и това се дължи до голяма степен на това, че пият кръв.

Мъжките присъстват в диетата на всякакви птици, прилепи, жаби, паяци и хищни насекоми, докато ларвите са най-важната храна за множество сладководни риби, които пък от своя страна стават храна за по-големи хищници (например нас). Изкачвайки се така по хранителната верига, може да се окаже, че комарите са най-нужните насекоми на планетата.

Може би си мислите, че всяко животно е храна за друго животно и, ако тези досадници изчезнат, може би нещо по-готино ще заеме мястото им. Но комарите се хранят с пълната с протеини кръв от гръбначните животни и това ги прави толкова плодовити и така подходяща вечеря.

Така благодарение на комарите милиони животни се хранят с нашите телесни течности всеки ден и нощ. Не е тяхна вината, че в слюнката им се развиват смъртоносни микроорганизми.

Не ви караме да ги харесвате, но в случай, че сте се питали защо майката Природа ги е създала, то не е защото е кучка.

Бактерията Е. коли

Да си го признаем, ако някой ви каже, че храната ви е покрита с бактерии, ще я изхвърлите моментално. А ако някой ви каже, че тялото ви е пълно с Е. коли бактерия, ще потърсите лекар преди да започне рядкото щастие.

Вярно е, че технически не са животни, но безброй бактерии чакат всеки удобен момент, за да завладеят телата ни. Диария, проказа, антракс, салмонела, сифилис, гангрена, пневмония  и стрептококи са само частица от болестите, които някои бактерии ни носят и харчим милиарди всяка година в нестихващата война за прогонването им от нашите тела, храна и домове.

Това обаче е война, която не искаме да спечелим.

Човешкото тяло се състои от около 10 трилиона клетки. Това е много. Знаете ли кое също е много? 100 трилиона – броят на бактериите, които живеят спокойно в чревния ви тракт в този момент.

Някои от тях са паразитни, а други са незначими, но повечето живеят в симбиоза – партньорство, при което две форми на живот се облагодетелстват от присъствието си. Щом стомахът разбие храната на пихтия, всичко, което консумираме се преработва от нашите чревни гости, чиито остатъчни продукти съставляват голяма част от хранителните вещества за тялото ни.

Голяма част от нишестето, захарите, протеини и фибрите не могат да бъдат преработени от нашите ензими, но са лесна работа за бактериите. Тази чревна флора изпълнява толкова голяма метаболична функция, колкото цял орган и макар в човешкото тяло да има стотици хиляди различни видове бактерии, най-доминиращият е Ешерихия коли.

Да, това е същата бактерия, която ни кара да хвърляме напълно здрави зеленчуци и да готвим месото. Един или повече щамове на Е. коли започва да колонизира тялото ви само дни след раждането ви и моментално програмира имунната ви система да разпознава бактерията като приятел. Това е причината много от по-редките щамове да ни разболяват – първите пристигнали в тялото карат организма ви да държи останалите настрана.

Ако се изправим пред лъв, който ни гледа сякаш сме газела и се облизва гладно, мозъкът ни изпраща моментален сигнал „свободно“ директно към пикочния мехур. Но има малцина избрани, които вместо това получават обсебващо желание да прегърнат лъва и да го помачкат. Още по-важното обаче – лъвът им позволява.

5. Оушън Рамзи – плуващата с акулите

Явно 27-годишната инструкторка по гмуркане, сърфистка и морски супергерой Оушън Рамзи никога не е гледала „Челюсти“ (Jaws).

За повечето хора гмуркането в клетка сред големите бели акули е достатъчно тръпка. Наистина смелите (откачените) стигат по-далеч, като изоставят клетката и се гмуркат свободно сред най-големите и смъртоносни риби. За Рамзи обаче това не е достатъчно – тя се вози на тях.

Тук е добре да отбележим, че големите бели акули са любопитни животни и често изпробват нещата като ги хапят. Не го правят само когато са гладни, те просто си взаимодействат със света като хапят. Рамзи обаче безстрашно се хваща за перките на белите акули, за да привлече вниманието към статуса им на застрашени видове. Освен това все още не е била хапана. Сякаш акулите знаят, че е на тяхна страна.

4. Вернер Фройнд – алфа вълкът

Когато остареят, повечето хора решават да се пенсионират и прекарват времето си в размисли дали пижамата е приемливо облекло за през деня. Други водят собствена глутница вълци.

Преди години, бившият парашутист Вернер Фройнд напуснал армията и започнал работа като градинар в зоопарка. След известно време обстоятелствата се подредили така, че той се оказал главният отговорник за зъбатите хищници в зоопарка. Станал доста близък с вълците – толкова, че помолил кмета на града за финансови средства, с които да създаде резерват за тях. Бил е или достатъчно луд, или достатъчно убедителен, защото кметът се съгласил и така през 1972г бил създаден парка за вълци Вернер Фройнд.

Фройнд вярвал, че имало само един начин наистина да установи контакт с животните, които вече били негова отговорност: „Трябваше да се превърна във вълк, за да се сближа с вълците. Това е единственият начин да спечелиш доверието им.“ И наистина станал вълк, но не само живеел сред тях и се държал като водача им, но също така започнал да комуникира с тях на езика на виещата луна.

3. Марлис ван Вуурен – предизвикващата леопардите

На този клип можете да видите млада, привлекателна блондинка, която навлиза право в центъра на кръг от диви леопарди, което за нормалните хора е нещо като кръга на ужасяващата смърт, но за Марлис ван Вуурен е просто „петък“.

Понякога изглежда сякаш я е страх и всеки момент ще побегне, но Марлис само се занася с природните инстинкти на леопардите – тя знае точно какво ще направят. Просто ги дразни и се опитва да ги накара да тръгнат към нея. Когато го направят, тя започва да се смее. След като спре да се гаври с котешките им мозъци, тя ги храни със свежи мръвки директно от ръка, защото иначе не би било интересно.

2. Марк Дюмас – най-добрият приятел на полярната мечка

Марк Дюмас е единственият човек в света, който може да плува редом до полярна мечка и да оживее, за да разкаже за това. Поне в Канада, защото въпреки факта, че притежава мечка гризли, глутница вълци и няколко големи котки в Калифорния, американското правителство не му позволява да доведе Ейджи – неговата 360-килограмова полярна мечка.

Марк отгледал Ейджи още от малко мече, но тя не е питомна, защото мечките не могат да се опитомят наистина. Той признава, че Ейджи вероятно би изяла всеки друг, който влезе в басейна с нея. Освен това мечката е доста властна. Ейджи ревнува всеки, който не е съпругата на Марк. Жените не могат да говорят директно на Марк – първо трябва да говорят с жена му, която предава съобщението. Оказва се, че Марк не само се наслаждава на компанията на най-големия звяр в света, но освен това има ексклузивна връзка с него.

1. Типи Дегре – дивото дете

Някои деца израстват с фантастични въображаеми приятели. Други имат родители, които им позволяват да излязат от джипа, за да си поиграят с напълно реален леопард.

Това е Типи Дегре, родена в Намибия през 1990г и отгледана като Маугли: единствената й детска площадка бил африканския пущинак, пълен с всички класически животни от джунглата. Там се запознала й с най-добрия си приятел, който бил леопард.

Не твърдим, че всички животни, с които Типи си играе на снимките, са напълно диви, но е трудно да се отрече с каква лекота тя докосва животни, които без проблем биха я изяли. Ето какво казва майка й за нея: „Тя мислеше като тези животни. Вярваше, че животните не са по-големи от нея и са й приятели. Използваше въображението си, за да живее при тези различни условия. Не изпитва никакъв страх.“

Днес Типи вече е пораснала и е автор на бестселъри в Париж. Намибия обаче още е в сърцето й и дори е имала възможността веднъж да се върне там, за да запише документален филм за Discovery Channel.