В едновагонен влак на малката гара в Готмадинген, на границата между Германия и Швейцария, един от двама германски офицери рисува линия през пода на вагона. Тази тебеширена линия придобива статуса на международна граница и ако най-важния пътник на влака я прекоси, той ще извърши държавна измяна.
Въпросният обаче съвсем не се притеснява. Това са неговите собствени условия, сделка която е сключил с германския кайзер в кратките моменти на април 1917г, когато интересите на двамата по случайност са съвпаднали… и така започва заговорът, променил историята.
Влакът, тръгнал от гарата в 15:10ч на 9 април, ще обиколи Европа, за да стигне в Русия, където ще стовари ключовата фигура в заговора: Владимир Илич Ленин.
Още предния месец в Петроград (днес Санкт Петербург) е избухнала революция, подкладена от смъртта на 3 милиона войници във война, която Русия губи. Но Ленин чете за всичко това само във вестника край бреговете на Цюрихското езеро в Швейцария. Също като много други руски заточеници, той е прекарал войната там, на неутрална територия, обграден от врагове. Но сега трябва да се върне в Русия.
Междувременно, в Париж, Лондон и Берлин се повдига спешният въпрос: ще остане ли Русия във войната?
Ленин от години шумно агитира за мир. Ако Русия се изтегли от войната, това ще доведе до закриването на Източния фронт, а милион германски войници ще помогнат на запад, накъдето внезапно са се насочили американците, включили се драматично във войната през същата седмица.
Германия иска „възможно най-голям хаос“ в Русия, по думите на тогавашният външен министър Артур Цимерман. „В наш интерес е радикалистите сред руските революционери да победят.“ – пише той.
Ленин и германците искат едно и също нещо и чрез швейцарския комунист Фриц Платен е сключена сделка – необикновена не само с мащаба си, но и с най-малките детайли – запечатаният влак. Той ще е руско посолство на колела, което ще превози Ленин и още 30 руски дисиденти през цяла Германия, после с ферибот ще се отправи към Швеция, след това ще измине дългия път през Скандинавия и накрая ще спре в Петроград.
Това е най-големият риск в живота на Ленин. Той агитира за революция в Германия, но този път се е оставил в ръцете на кайзера. По-важното обаче е, че новото правителство в Русия иска да продължи войната. Сътрудничеството с врага, за да се постигне мир е необходимото зло за Ленин.
Тайното прекарване на хора през граница е нещо често срещано по време на война; измяната също. Но е рядкост хора да бягат от неутрална държава, през военни зони, за да се върнат в страната, срещу която конспирират.
Когато се разчува новината за пътуването, общественият влак, превозващ конспираторите от Цюрих до швейцарската граница, е посрещнат от тълпа от стотина руснаци, които ги наричат „провокатори“, „шпиони“, „свине“ и „предатели“. „Ще ви обесят като германски шпиони!“ – извикал някой от тълпата.
Затова влакът трябвало да бъде „запечатан“. Пътниците трябвало да бъдат представени не като германски агенти, а просто като изгнаници, които са пуснати да се завърнат у дома.
Съществуват няколко разказа от пасажери за пътуването, включително и този на Надя Крупская, съпругата на Ленин, както и на Инеса Арманд, вероятно неговата любовница. Те разказват как Ленин накарал всички да пушат в тоалетната, защото мразел цигарите, а хората отиващи по нужда пък се ядосвали, защото трябвало да чакат доста. Освен това доста се изнервил от силното пеене и веселие, идващо от много от спътниците му.
На гарата във Франкфурт пък всички запели „Работническата Марсилеза“ – руска революционерска песен с мелодията на френския химн. Германия по това време е във война с Франция и Русия, затова френският химн, изпят с руски акцент бил доста надъхващ, така да се каже.
На гара Потсдам в Берлин пък имало прикачване с 20 часа изчакване. Според някои теории, тогава германците предали на Ленин злато на стойност 40 милиона марки за финансирането на Октомврийската революция (твърде вероятно е болшевиките да са финансирани от Германия, но по-малко вероятно е методът да е бил така директен).
Докато влакът криволичи в продължение на дни и нощи, загрижени телеграми се разменят между Лондон и Берлин; Стокхолм и Петроград. Дали пътниците ще бъдат приети от шведските власти? Дали новото правителство на Русия ще ги отпрати? Още повече усложнява нещата и ареста на Лев Троцки в Халифакс, Канада – друг водач революционер.
Либералите в новото правителство се страхуват – окозва се с основание – че Ленин идва, за да води нова революция. По тази причина започват усилия за подкопаването на авторитета му – пресата е притисната да пише предимно за германското влияние над Ленин. Това обаче не дава желаният резултат.
На последната отсечка към Петроград, на всяка гара влакът е посрещнат с овации и ръце, протягащи се към прозорците. Ленин дори няколко пъти дава кратки речи.
Неговите най-големи страхове обаче вече са минало, макар пред него да са други препятствия. Денят се пада понеделник след Великден, а влакът ще пристигне на гарата чак късно вечерта. Ще успеят ли да намерят превоз, за да ги закара до мястото, където ще отседнат? – пита се Надя Крупская.
Оказва се, че е нямало за какво да се тревожат. „Тълпата пред гара Финландска блокираше целия площад, правейки движението почти невъзможно. Край страничния изход бяха строени войници под червени флагове.“ – пише Николай Суханов, главен хроникьор на Руската революция, отразяващ събитието в онази нощ.
Следващите месеци се оказват многозначителни за Ленин и катастрофални за германския кайзер. Следват Юлските дни на 1917г, бунт при който 500 000 работници и войници въстават срещу буржоазното правителство. Болшевиките застават на чело на протестиращите, които обаче са разпръснати със сила, а стотици са разстреляни на улицата. Властта преминава изцяло в ръцете на временното правителство, а болшевиките се оттеглят в нелегалност и започват подготовка за всеобщо въоръжено въстание.
Октомврийската революция
Избягал отново, този път във Финландия, Ленин се връща в Русия няколко месеца по-късно, този път обаче решен да свали правителството на всяка цена. На 23 октомври Централният болшевишки комитет гласува за въоръжено въстание с 10 на 2 гласа. На 5 ноември 1916г, болшевишкият лидер Анвелт Ян Янович повежда своите революционери на въстание в Талин, столицата на Естония, а два дни по-късно болшевиките се надигат и в Петроград, руската столица.
В 21:45ч Владимир Ленин стреля във въздуха от кораба Аврора, сигнализирайки началото на щурма на Зимния дворец, който се оказва на практика обезлюден. До ранните часове на следващата сутрин болшевиките превземат всички ключови центрове на властта в Петроград почти без никакви жертви. През следващите месеци властта е превзета и в други части на Руската империя, макар Москва да удържа цели две седмици.
Новото правителство национализира всички руски банки, конфискува всички частни банкови сметки, конфискува собствеността на Църквата (включително банковите сметки), отрича всички външни дългове, получава контрол над фабриките, увеличава заплатите и скъсява работния ден на 8 часа.
Първоначално болшевиките отказват условията на Германия за мир, но след като германската армия преминава Украйна без да срещне никаква съпротива, новото правителство подписва Брест-Литовския мирен договор, с който се слага край на участието на Русия в Първата световна война.
