През 2005г земетресение с магнитуд 7.6 по скалата на Рихтер опустошава областта Кашмир в Пакистан. Загиват около 100 000 души, 138 000 са ранени, а 3.5 милиона остават без дом. Кашмирското земетресение е едно от най-смъртоносните в историята.
2005-10-08
Защо в Китай има само една часова зона?
Китай е огромна страна (третата по територия в света), но въпреки това има само една часова зона – Стандартно китайско време (CST). В миналото часовите зони са били пет, но комунистите ги обединяват в една в края на 40-те години, за да е по-просто. Китай е единствената голяма държава, с изключение на Индия, която използва само една часова зона.
Замисъл
Причината Китай да има само една часова зона е политическа и практическа. Комунистическата партия установява сегашната система малко след основаването на Китайската народна република през 1949г, за да опрости операциите, но и за да изглежда сякаш страната е по-обединена.
Това е бил силен политически ход, понеже страната е голяма и обхваща много региони и етнически малцинства, а в исторически план винаги е било трудно една власт да управлява всичките. Особено важно е било да се контролира цялата страна през 1949г, след като тя е била разделена от гражданска война в продължение на повече от две десетилетия, а преди това дълго време е била разединена.
Практически проблеми
Такава голяма територия само с една часова зона си има своите недостатъци. Това представлява особено голям проблем за хората от западните провинции. Реално Пекин е с 3.5 часа след далечните западни провинции, което означава, че в някои случаи официално часът е 10 сутринта, но в Тибет слънцето тъкмо изгрява.
Много от хората в тези провинции са от етнически малцинства и смятат, че налагането на една часова зона е опресивно и ненужно. Освен това много фермерски общности в страната използват свое време, защото земеделската работа започва по изгрев слънце, независимо от официалния час.
Изключения
Хонконг и Макао са приели свои часови зони, наречени Хонконгско време (HKT) и Стандартно време на Макао (MST). И двете се движат спрямо Координираното универсално време (UTC) плюс 8 часа. Много региони в Западен Китай, особено Синдзян, също вървят по собствено, неофициално време. Макар това понякога да е по политически причини, обикновено е за да е по-практично. Магазините например работят по различни часови зони, за да е по-удобно на хората да пазаруват.
Най-унизителното поражение на Наполеон – заешката армия
Сигурно сте чували, че най-голямото поражение на Наполеон е било при Ватерло. Дали наистина е така?Дали не е било осем години по-рано, когато френския император е нападнат от безмилостна заешка армия?
Има няколко версии на историята. Повечето посочват за дата на събитието юли 1807г, малко след като Наполеон подписва Тилзитския мирен договор, който слага край на войната между Френската империя и Руската империя. За да отпразнува повода, императорът предложил лов на зайци и нагърбил началник-щаба Луи Бертие с организацията на събитието.
Бертие поканил някои от най-големите имена от военния елит и подготвил доста зайци – според някои сведения вероятно около 3000. Животните били затворени в клетки по края на една поляна. Когато Наполеон и останалите дали знак, че са готови, зайците били пуснати и ловът започнал.
Или поне това очаквали всички. Случило се нещо странно – зайците не тръгнали панически дабягат за живота си. Вместо това се насочили към Наполеон.
Гостите на Наполеон първоначално добре се посмели, но след известно време започнали да се тревожат. Океанът от дългоухи твари напъплил Наполеон по-бързо, отколкото революционерите щурмували Бастилията. Зайците се покатерили по краката на императора и влезли в дрехите му. Наполеон се опитал ги прогони, а останалите мъже грабнали пръчки и също се включили.
Накрая Наполеон се предал и избягал да се скрие в каляската си. Но това не бил краят. Според историка Дейвид Чандлър, „разбираща стратегията на Наполеон по-добре от повечето му генерали, заешката хорда се разделила на две крила, заобиколила мъжете по двата фланга и нападнала каляската на императора.“ Атаката продължила и някои зайци дори успели да влязат в каляската, докато накрая тя не потеглила.
Мъжът, покорил Европа, не можел да се мери със зайците.
Вината била на Бертие. Вместо да намери диви зайци, той купил питомни от местните фермери. В резултат на това, зайците не се страхували. Те видели нисичкия мъж с шапка на главата и решили, че е време за храна. За тях, императорът бил едва ли не гигантски морков.
По залез слънце може да бъде видяна лунна дъга
По залез слънце край някои водопади може да бъде видяна лунна дъга – нощна дъга, получила се от светлината, отразена от Луната.
1925-10-02
През 1925г шотландецът Джон Логи Беърд провежда първия усепешен тест на телевизионна система. Той успява да предаде чернобяла картина с 5 кадъра в секунда
Пореден метеоритен сблъсък, човечеството не е подготвено за опасността
Правителството на Никарагуа разкри, че метеорит се е разбил близо до столицата Манагуа на 7 септември. Сблъсъкът и последвалата експлозия са били усетени в 1.2-милионния град и са образували кратер с диаметър 12м и дълбочина 5м.
Няколко човека са видели обекта да пада от небето, а мнозина са разказали за пясък, прах и експлозия във въздуха, както и за миризма на изгоряло. Метеоритът е паднал в гориста местност в покрайнините на града, близо до летището.
Учените все още изследват кратера и не могат да установят състава на метеорита, нито да открият останки от него. Убедени са обаче, че в действителност става въпрос за метеорит.
Властите в Никарагуа смятат, че метеоритът е откъснало се парче от астероида 2014RC, който е преминал близо до Земята през същия ден. НАСА са засекли астероида само седмица преди това и са очаквали отломки от него да паднат на нашата планета.
Късната реакция на НАСА и последвалият метеоритен сблъсък в Никарагуа за пореден път показват, че човечеството е неподготвено за по-сериозен сблъсък. НАСА следят движението на повече от 11 000 астероида, които се очаква да приближат Земята и да представляват риск, но не е известно колко още потенциално опасни астероиди остават незасечени.
В листата на евкалипта може да бъде открито злато
В листата на евкалипта може да бъде открито злато. Корените на евкалипта стигат на метри под земята и заедно с водата поглъщат и злато. Тъй като златото е токсично за растението, то се отлага в листата и клоните му. Златните жилки са с диаметър 1/5 от този на човешкия косъм, така че не бихте забогатели от него. Евкалипт със съдържание на злато обаче би могъл да е индикация за златно находище под него.
Къде започва космосът?
По време на своя 108-минутен полет през 1961г, Юри Гагарин, първият човек в космоса, достига височина 327км на борда на космическия апарат Восток. След силното раздрусване на капсулата му, Гагарин изпитва безтегловност и вижда извивката на земното кълбо. По всичко изглежда, че е преминал мистериозната граница между Земята и космоса. Нали? Повече от половин пек по-късно все още не можем да кажем със сигурност дали това е така, защото няма приета граница за началото на космоса.
Има общоприето схващане, че космосът започва там, където спира физическото влияние на Земята или където то е значително отслабено, но къде точно е това, не може да се каже. Може би космосът започва там, където свършва атмосферата? Звучи логично, но земната атмосфера достига на около 700км височина. Това би означавало, че Гагарин не е бил в космоса, а пък Международната космическа станция е само на 400км. Влиянието на земната гравитация може да е друг кандидат за определяне на началото на космоса, но ще трябва да изминете 21 милиона километра, за да й се изплъзнете, а това е около половината път до Венера.
Международната астронавтска федерация приема за началото на космоса, за летателни цели, височина 100км от земната повърхност, където земната атмосфера е толкова незначителна, че самолетите не могат да пътуват достатъчно бързо, за да генерират подемна сила.
През 60-те години на миналия век пък, 8 американски пилота са обявени за астронавти, след като прелитат на 80км височина с ракетния самолет X-15. В САЩ този стандарт все още важи, което означава, че всеки който лети с частния космически кораб на Върджин Галактик, официално ще бъде признат за астронавт.
Нови научни открития допълнително са размили космическата граница. През 2009г, специален инструмент наречен Супертермален йонен апарат (SII) посочва 118-ия километър като точката, където заредените частици от космоса започват да се сблъскват с относително умерения поток от частици от горната част на земната атмосфера. Това уж било точката, откъдето започвал космоса.
Всички тези числа обаче показват, че науката може би не е правилният инструмент, с който да се търси началото на космоса. Все пак, няма истинско нещо наречено „космос“. Има слоеве атмосфера, които стават все по-редки на по-голяма височина, както и гравитация, за която важи същото. Космосът е феноменологична идея. Границата му лежи там, където човек чувства, че е я е преминал.
Изпитват ли насекомите болка?
Болката е сложна емоция. Това е отговорът на мозъка при негативни стимули, като например опарване на гореща печка. Този отговор се превръща в изживяване, което ни кара да избягваме болката в бъдеще – негативните последствия от болката ни позволяват да се учим от миналото.
Болката е от полза на по-развитите животни, които имат по-голяма продължителност на живота и вероятно е допринасящ фактор за по-дългия живот. Способността да се учим от негативните изживявания ни дава по-голям шанс да избегнем същите опасни опасни ситуации в бъдеще.
Логично е тогава насекомите, които живеят много по-кратко, да нямат ноцицептори – рецепторите, директно отговорни за болката. След като не разполагат с рецептори за болка, те не могат да я изпитат (или поне не нашата версия на болката). Това се отнася и за членестоногите.
Учените, провеждали наблюдения на насекомите, изглежда подкрепят тази идея. Един скакалец например ще продължи рутината си, независимо дали бива изяждан жив или измъчван от малко дете. Насекомите с травми се опитват да продължат живота си по нормалния начин, сякаш всичко е наред.
След като повечето насекоми живеят само броени дни, те нямат нужда да се учат от болезнените преживявания. Те така или иначе скоро ще са мъртви.
Някои учени обаче не са съвсем съгласни с това и продължават да се водят спорове по въпроса. Макар да не разполагат с ноцицептори и да не реагират на болезнени стимули както бихме очаквали, членестоногите все пак може би изпитват някакъв вид болка – със сигурност не такава, каквато усещаме ние.
Един експеримент, проведен в университета Куинс в Белфаст например е изучавал реакцията на морски раци към електрически шокове. Раците демонстрирали негативно поведение спрямо шоковете. Някои учени твърдят, че тази реакция е автоматична, но според други показва, че раците – и всички ракообразни – всъщност изпитват болка.
Подобен експеримент е проведен в Станфордксия университет, само че с плодови мушици. Те били изложени на топлина и също се опитали да я избегнат. Учените открили, че за тази реакция е отговорен сензорен неврон, но не са стигнали до консенсус относно това дали мушиците са изпитвали болка или просто са реагирали на топлината с предварително програмирани рефлекси.
Тези експерименти показват, че членестоногите може и да изпитват някаква по-различна болка, но едва ли някога ще може да се каже със сигурност дали това е така. Без ноцицептори и капацитета за емоционално поведение обаче, насекомите не могат да изпитат болка по начина, по който я изпитваме ние и другите животни.
Невъзможна разходка в океана
Този клип изглежда абсолютно нереален, но Франциско и Армандо дел Розарио и Армиш Рамос казват, че не с използвани компютърни ефекти. Всичко е игра с камерата, за да изглежда сякаш океанът е обърнат и човек може да ходи по него. Във всеки случай крайният резултат е доста впечатляващ.
1918-09-24
През 1918г избухва Владайското въстание. На 29 септември Райко Даскалов отправя ултиматум да му бъде предадена властта до 6 часа. След изтичането на срока, въстаниците настъпват към София. Превземат Княжево, Горна баня и Боянския редут. На следващия ден правителствените части обаче преминават в нападение и разгромяват въстанието, разполагайки със значително превъзходство в артилерия и картечници. Убити са около 400 бунтовници, а правителствените части губят 30 човека.
До колко най-много може да живее човекът?
Най-възрастният човек в историята е била Жана Калмен, която е доживяла до 122 години и 164 дни. Рекордът за най-възрастен човек е бил 103 години през 1798г, 110 години през 1898г и 115 години през 1986г, което показва едно покачване с около 7 години на век.
Няма установен лимит на дълголетието, но засега се смята, че максимално човек би могъл да живее около 125 години. Учените са стигнали до това заключение след като са изчислили как се променя стойността VO2max (максимално консумиране на кислород) с възрастта. Тази стойност показва максималното количество кислород в милилитри, което може да се приеме и усвои за минута на килограм телесно тегло.
По този начин са открили, че максималната продължителност на живота би могла да се определи като се изчисли кога стойността VO2max на човек падне до толкова, че вече не могат да бъдат поддържани основните функции на тялото, необходими за живот – приблизително 3мл/кг за минута. На базата на тази теория, атлети с VO2max между 50 и 60 на възраст 20 години биха могли да доживеят до 100-125 години, ако продължат да поддържат физическата си форма.
Поради редица фактори обаче, малцина доживяват до повече от 100 години. Днес средната продължителност на живота е около 67 години, а в някои страни надвишава 80 години.
Защо жените живеят по-дълго от мъжете?
Жените живеят средно със 7 години по-дълго от мъжете, макар в по-развитите страни тази разлика да е доста по-малка. Рискът от смърт обаче е по-висок при мъжете, особено при младежите и мъжете над 60 години.
Първоначално се е смятало, че това се дължи на биологичните разлики и половите хормони. Учените обаче са открили, че в манастирите монасите живеят почти толкова дълго, колкото и монахините. Това подсказва, че начинът и условията на живот играят по-голяма роля, отколкото генетичните разлики между мъжете и жените.
Мъжете, освен това, обикновено се излагат на повече рискове и се поддават повече на стреса. Фактът, че мъжете внимават по-малко за здравето си също е от значение.
Има ли ген на дълголетието?
Макар максималната продължителност на живота на човека да се определя от човешкия генотип, това колко дълго може да живее човек не зависи единствено от гените. Храненето и други външни фактори оказват голямо влияние върху продължителността на живота. В комбинация с гените, тези фактори определят колко свободни радикали – които увреждат клетките – се създават в тялото, докато то произвежда енергия, и колко от тях биват обезвреждани, а щетите поправяни.
При мухите, червеите и мишките са открити различни гени, влияещи на тяхната продължителност на живота. Модифицирайки тези гени, учените са успели значително да удължат живота на животните. Подобни гени са открити при хората и в близкото бъдеще е напълно възможно те да се окажат ключа към удължаването на живота ни.
