Сигурно сте си задавали този въпрос. Някакъв човек стои пред класическия оркестър и размахва ръце, въпреки че сякаш никой не му обръща внимание и музиката си върви със или без него.

Преди няколко стотин години класическите оркестри на са имали диригенти както днес. Понякога е имало човек, отмерващ ритъма с пръчка, но в миналото класическата музика е имала доста равномерен ритъм. Оркестрите освен това са били доста малки.

След време обаче, няколко промени в стила на класическата музика са наложили присъствието на диригент. Преди всичко, ритъмът станал много по-сложен. В рамките на няколко минути темпото можело да се променя драстично. За няколко секунди оркестърът трябвало да забави темпото, след което значително да го забърза. Важно било да има човек, който да ръководи тези промени.

Тогава и оркестрите станали много по-големи, което се оказало по-голям проблем, отколкото бихте си помислили. На звуковите вълни им е нужно известно време, докато достигнат до вас, което означава, че музикантите разположени в противоположни краища на оркестъра ще се чуват със забавяне от част от секундата.

Диригентът стои в центъра на оркестъра и понеже светлината пътува по-бързо от всичко останало, музикантите могат да разчитат на визуалните му напътствия. В некласическите стилове, музикантите обикновено разчитат на „монитор“ – тонколона, която им позволява да чуват останалите от оркестъра без закъснение.

Понеже е в центъра и не свири на инструмент, диригентът също така контролира баланса. Той показва кога определени инструменти трябва да са по-силни.

Ако оркестърът изпълнява музика, написана по време когато не е имало диригенти, понякога свири без такъв. В този случай, концертмайсторът е този, който води останалите (докато свири) и изпълнява много от отговорностите на диригента.

Има много теории, опитващи се да обяснят защо някои хора имат къдрава коса, а други права. Дълги години се е смятало, че това се определя от формата на косъма: този с кръгло напречно сечение е прав, онзи с елипсовидно сечение е вълнообразен, а с плоско сечение е къдрав. Според друга теория, при къдравата коса едната страна на косъма расте по-бързо от другата и затова той се накъдря.

Днес учените смятат, че къдравата коса се дължи на формата на фоликула на косъма, която изглежда се контролира от определен ген.

Структура на косъма

Къдравата коса се различава от правата не само по формата си. Много рядко може да намерите човек с къдрава и мазна коса. Биологически, в това има логика, защото мастният секрет, произвеждан от мастните жлези във фоликула, по-лесно преминава по правия косъм, отколкото по къдравия. Всеки с къдрава коса знае, че тя лесно изсъхва, трудно се поддържа и често е неконтролируема. Е, поне цъфтящите краища са рядкост.

Къдравата коса се различава от правата и на химическо ниво. Косъмът е изграден от протеина кератин – същият, който изгражда още кожата и ноктите – и неговите молекули се комбинират и образуват фибри. Молекулата на протеина съдържа серни атоми, които понякога се сливат и образуват така наречения дисулфиден мост. Когато това се случи между атоми, които са на по-голямо разстояние, косъмът се накъдря. Колкото повече дисулфидни мостове има, толкова по-къдрава е косата.

Формата на фоликулите

Косата расте от малки отвори в кожата, наречени фоликули. При хората с къдрава коса фоликулите изглежда се стесняват в горния си край. Смята се, че тази им форма сбива по-нагъсто кератиновите молекули съдържащи серни атоми , което прави по-вероятно образуването на дисулфидни мостове.

Произход

Къдравата коса се определя генетично. Някои гени са доминантни, което означава, че когато човек наследи два различни гена за определен белег, единият е по-вероятно да бъде изразен. Например, генът за дълги мигли е доминантен над гена за къси мигли, така че наследите ли и двата от родителите си, ще имате дълги мигли. Другият ген се нарича рецесивен и ще се прояви само, ако е наследен и от двамата родители.

Смята се, че генът за къдрава коса е частично доминиращ над този за права, затова когато човек наследи по един от двата, може да има средно къдрава коса.

Не е ясно защо са еволюирали тези различни типове. Според една теория, когато първите хора са напуснали Африка и са се заселили в по-студени и облачни региони, правата коса е еволюирала, за да предоставя по-добра защита от студа за сметка на по-слабата защита от ултравиолетовата светлина. Според резултатите от някои експерименти обаче, къдравата коса всъщност предоставя по-добра защита срещу УВ светлината, докато правата коса по-добре задържа въздух близо до скалпа, намалявайки загубата на топлина. Все още няма единодушно мнение по въпроса кое е вярно.