През 1939г започва Зимната война. Два месеца след началото на ВСВ и разкъсването на Полша между СССР и Германия, Червената армия нахлува във Финландия.
2012-11-22
През 1943г. в Кайро започва среща между тримата световни лидери — президента на САЩ Франклин Рузвелт, министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския лидер Чан Кайшъ.
2012-11-22
През 1916г. американският писател Джек Лондон се самоубива.
2012-11-22
През 1497г. Вашко да Гама достига нос Добра надежда.
Планината Хуашан – най-опасният планински преход
Издигайки се високо в небесата, планината Хуашан се намира на около 120км от китайската провинция Шънси. Петте й върха, когато бъдат погледнати от определен ъгъл, наподобяват венчелистчетата на красиво цвете. Въпреки красотата си, планината се счита за една от най-стръмните на планетата, което я поставя сред най-опасните за изкачване в света.
Хуашан е една от петте велики свещени планини в Китай и е най-известната от тях, най-вече заради трудния маршрут. Планината Хуашан се смята за една от най-свещените и даоистките храмове в подножието й са били честа дестинация за поклоненията на древните владетели. Много от тези храмове са запазени до днес и са посещавани от туристи, младежи, пилигрими и монаси.
Както споменахме преди, Хуашан има пет ясно различими върха. Източният, известен като Слънчевия връх, е висок 2090м и е популярно място за посетителите, които спират там и наблюдават изгрева на слънцето.
Средният връх се нарича Невярната принцеса. Легендата разказва, че дъщерята на крал Мугонг не харесвала двореца и избягала в планината Хуашан, където заживяла със съпруга си на върха.
На височина 2086м. е западният връх или Лотоса. Той е с най-уникалната форма и е едно от най-стръмните и опасни места от планината.
Северният връх е наричан Небесната тераса и е висок 1613м. Три от страните му са прекалено опасни за катерене, а четвъртата е толкова опасна, че на някои места трябва да притискаш тялото си до скалата, за да не паднеш.
Южният връх е най-високият във всичките пет свещени планини със своите 2160м. Въпреки, че изкачването на върха е много опасно, панорамните гледки, пищната зеленина и неповторимото предизвикателство привличат туристи от цял свят.
За да разберем колко опасна е планината Хуашан, важно е да направим разлика между планинското катерене и туристическия планински преход. Катерачите обикновено са добре тренирани и с много богат опит. Те носят тежки раници с обезопасителни въжета и специално облекло, което им помага да се изкачват по скалните стени. При планинския преход нещата са различни. Обикновено това са туристи, които посещават Хуашан без нищо друго, освен дрехите на гърба си и поемат по прехода без да са наясно с опасностите, които им предстоят.
Може да се каже, че е по-безопасно да изкатериш планината, отколкото да я извървиш. По билото Черния дракон например планинарите ще открият 15 километра стъпала, които се изкачват почти вертикално. Макар да са обезопасени, човек може да се държи само за малката верига отстрани и стъпалата са толкова много и стръмни, че само физически най-издръжливите успяват да ги минат.
Ако това не ви се струва достатъчно екстремно, има места където туристите трябва да преминат край отвесна скала, вървейки по широки 30см дъски над пропастта, докато се държат само за верига пред тях. Много от тези пътеки са построени с калпави дъски, които се клатят, пукат и чупят. Препоръчва се човек да притиска тялото си възможно най-плътно до планината и да се вкопчват във веригата с цената на живота си. Ако паднеш, си обречен.
Условията са дори по-лоши през зимните месеци, когато туристическите преходи са все още разрешени. На южния връх има стъпала, които повече приличат на стълба, с 20-метрови вертикални изкачвания. През най-студеното време от годината, тези стъпала често се покриват с невидим лед, което кара много туристи да размислят дали идеята е добра.
Ужасът става пълен, когато човек стигне до местата, където няма пътеки и стъпала. Вместо това има само дупки за краката по склона на върха. Единственият начин да преминеш, е като се държиш здраво за веригите над теб, докато вървиш много бавно, по диагонал, стъпка по стъпка.
Има много слухове относно броя на смъртните случаи в планината Хуашан. Някои казват, че 100 души умират всяка година, падайки в пропастта под върховете. Въпреки че това е една от най-опасните планини в света, липсват документирани случаи на спасителни операции и смъртни случаи. Едно е сигурно обаче – хората продължават да ходят там и да рискуват живота си към върха.
Гневът на австралийското небе
Един невероятен клип, показващ величествените пейзажи на австралийския Източен бряг. От слънчевите плажове до снежните планини и бурното небе.
Active Child – Johnny Belinda
Редки снимки на известни личности 3
Предишните части вижте на:
Истинското лице на Колумб
На 11 Октомври беше Денят на Колумб. Стъпването на Колумб на американска земя през 1492г. се отбелязва неофициално в САЩ, Латинска Америка, Бахамите, Испания, Аржентина и Уругвай още от края на 18-ти век. Има ли обаче наистина повод за празнуване? Ако Христофор Колумб беше жив днес, той щеше да бъде съден за престъпления срещу човечеството. Терорът на Колумб, документиран от много историци, е бил толкова кървав, че би засрамил модерните злодеи като Садам Хюсеин.
Защо тогава се почита човек, който днес, ако беше жив, щеше да чака смъртната си присъда? За да отговорим на този въпрос, трябва да ви разкажем истинската история на Христофор Колумб, но ви предупреждаваме, че тя никак не е приятна.
Всеки втори понеделник от Октомври милиони хора по света празнуват Денят на Колумб. Те учат децата си на сладки детски песнички, разказват си приказки и имат традиции. Изненадващо обаче, истинската история на Христофор Колумб е много далеч от мита за него.
Денят на Колумб, който се празнува в САЩ, е изобретен от католическото братство Рицарите на Колумб. През 30-те години на миналия век те търсели католически герой, на който децата да подражават. През 1934г. в резултат на тяхното настояване Конгресът и президент Франклин Рузвелт вписват Денят на Колумб като официален празник в чест на този смел изследовател. Или поне така смятат някои.
Има няколко проблема в тази история. Първо, Колумб не е първият европеец, открил Америка. Повечето от нас знаят, че викингът Лейф Ериксон е основал норвежко селище в Нюфаундленд цели 500 години по-рано. Ако се замислите, цялата идея за откриването на Америка си е арогантна. Все пак местните американци са открили Северна Америка 14 000 години преди Колумб дори да се роди. Още по изненадващо е, че наскорошни изследвания на ДНК показаха, че безстрашни полинезийски приключенци са прекосили Тихия океан в канута и са се заселили в Южна Америка много преди викингите.
Второ, Колумб не е бил герой. Когато стъпил на бахамския плаж на 12 Октомври 1492г, той открил, че островите са населени от приятелски, мирни хора, наречени лукаяни, таино и араваки. Колумб записва в дневника си, че те били красиви, умни и добри хора. Той забелязал, че араваките били изключително гостоприемни. „Те искаха да споделят с всички и когато поискаш нещо, никога не ти отказват.” – пише той. Араваките нямали оръжия – в тяхното общество нямало престъпници, затвори и затворници. Те били толкова добросърдечни, че Колумб записва как в деня, когато Санта Мария потънал, араваките се опитвали с часове да спасят хората и товара. Местните били толкова честни, че от кораба не липсвало абсолютно нищо.
Колумб толкова се впечатлил от трудолюбието на тези добри островитяни, че веднага взел земята им и ги изпратил да работят в златните му мини. Само за две години 125 000 от месните били мъртви. Ако бях американец, аз бих отбелязал 12 Октомври като черен ден на календара си.
Шокиращо (или не толкова) Колумб лично надзиравал продажбата на местни момичета за сексуални робини. Тези на 9-10-годишна възраст били най-търсени от неговите мъже. През 1500г. Колумб небрежно пише за това в дневника си: „Лесно можеш да вземеш за една жена същите пари като за цяла ферма. Това сега е много често срещано и има много търговци, които търсят момичета – най-вече такива на 9-10 години.”
Той принудил мирното население да работи в златните му мини, докато не умрат от изтощение. Ако някой работник не успеел да изработи дневната си квота от злато, войниците му отрязвали ръцете и ги връзвали около врата му. Робството било толкова непоносимо за тези добри хора, че 100 от тях извършили масово самоубийство. Католическият закон забранил поробването на християни, но Колумб намерил решение на този проблем. Той просто отказал да покръсти местните хора в Испаньола.
На второто си пътуване до Новия свят, Колумб си взел оръдия и кучета. Ако някой местен се съпротивлявал, той му отрязвал носа или ухото. Ако роб се опитал да избяга, Колумб го погребвал жив или пращал кучетата си след него. Когато испанците свършвали месото и нямали с какво да хранят кучетата, те убивали бебетата на араваките и ги използвали като кучешка храна.
Бруталността на Колумб била толкова голяма и легендарна, дори по негово време, че губернатор Франсиско де Бодаболя го арестувал заедно с двамата му братя, оковал ги и изпратил обратно в Испания да отговарят за престъпленията си срещу араваките. Кралят и кралицата на Испания обаче помилвали Колумб и го освободили, защото хазната им се пълнела със злато.
Един от хората на Колумб, Бартоломе де Лас Касас, бил толкова покрусен от бруталните действия срещу местните хора, че напуснал службата си и станал католически свещеник. Той описва как испанците под командването на Колумб отрязвали краката на децата, които се опитвали да избягат, за да изпробват колко остри са мечовете им. Според Касас мъжете дори залагали кой от тях ще успее с единичен замах да разреже човек на половина. Само за един ден той станал свидетел как испанските войници разчленили, обезглавили или изнасилили 3000 местни.
Де Лас Касас прекарал остатъка от живота си опитвайки се да помогне на беззащитните хора. Не след дълго обаче не останали местни, които да защитава. Експертите са установили, че преди 1492г. населението на остров Испаньола е било малко над 3 милиона. Само 20 години след пристигането на испанците, там са останали едва 20 000 човека. След 50 години вече нямало нито един оцелял местен.
През 1516г. испанският историк Педро Мартир пише: „Кораб без компас и карта може да открие пътя от Бахамите до Испаньола само като следва труповете от мъртви индианци, които са изхвърлени в морето.”
Христофор Колумб печелил предимно от робството, отбелязва Касас. Всъщност Колумб бил първият търговец на роби в Америка. Когато местните роби умирали, те били заменяни от чернокожи. Синът на Колумб става първият търговец на африкански роби през 1505г.
Изненадани ли сте да научите тези неща? Защо имаме толкова неточна представа за Колумб? Все пак той е водил доста подробни дневници, както и някои от неговите хора. Терорът на Колумб е една от най-мрачните глави в историята на Америка. Защо има празник в негова чест?
Винаги съм смятал, че празниците са, за да честваме хора, които са достойни за нашите адмирации, истински герои, с които трябва да се гордеем. Вместо това в училище учим за Колумб, как той е открил Америка, без да ни се казва цялата истина. Той не само, че не е открил Америка, но и е избил милиони миролюбиви и невинни хора, превръщайки ги в първите американски роби – нещо, което Америка се бори да изкорени в следващите 300 години.
Най-опустошителните срутвания в историята
Внезапното, ужасяващо срутване на огромни сгради е причинявало безброй трагедии в историята. На пръв поглед солидни структури са се пропуквали, разпадали и срутвали под краката на нищо неподозиращи хора. В някои случаи сградите са падали повече от 10 секунди, превръщайки се в купчина прах и отломки, погребвайки всички вътре.
Макар много изградени от човека структури да са красиви и вдъхновяващи, грешки, пренебрегване на стандартите за безопасност, пестене на средства и бързане са довели до някои от най-ужасяващите катастрофи.
10. Ронан Пойнт, Лондон, Англия
На 16 Май 1968г. в Източен Лондон една клечка кибрит причинява срутването на цял ъгъл от тази масивна 22-етажна сграда. 56-годишната сладкарка Айви Ходж живеела на 18-ия етаж. Една сутрин тя станала рано, за да си направи чаша чай, но се случило нещо непредвидено.
Когато Ходж се опитала да запали котлона, искрата от клечката кибрит възпламенила унищожителна експлозия. Взривът разкъсал носещите заварки и изхвърлил жената на земята. Стените се срутили и оставили горните четири апартамента без никаква структурна опора. Един по един те започнали да падат, преминавайки през всички долни етажи, също като плочки домино, докато накрая целият ъгъл на сградата се срутил.
Жилищният блок всъщност бил нов и строежът по него е завършен само 5 дни преди инцидента. Когато Ронан Пойнт се срутил, вътре имало 260 човека. Четирима загиват, а 17 други са ранени.
Въпреки че сградата е възстановена и носещите заварки подсилени, хората изгубили доверие във високите блокове и не искали да живеят в тях. Много подобни сгради по-късно били срутени, за да се освободи място за по-ниски жилища. Айви Ходж получава изгаряния, но в крайна сметка се възстановява и взема старата си печка на новия си адрес.
Променящият се пейзаж на Йосемити
Шон Рийдър е визуален артист, който специализира във фотографията, timelapse клиповете и заснемането на филми. Той обича да пътува и когато е на 18 години за първи път отива в национален парк Йосемити. Това било достатъчно, за да го плени. От тогава той живее и снима в това райско кътче. След 2 години снимки, той най-после успява да сподели красотата и уникалността на Йосемити със света, благодарение на този невероятен клип.
Микроскопичните детайли в природата
Британският фотограф и професр Роб Кеселър е заснел екзотичните микроскопични детайли на различни растителни видове. Смесвайки изкуството и науката, Кеселър се е вдъхновил за уникалните снимки от средновековни илюстрации и холандски картини на цветя.
За да направи тези снимки, фотографът е напръскал пробите с много тънък слой злато, след което ги е заснел през сканиращия електронен микроскоп. След това снимките са обработени, за да бъдат подсилени цветовете и формите и да се види деликатната анатомия на полените, семената, плодовете и листата с невероятна детайлност.
Животни творци
Преди време ви бяхме показали как животните се изявяват като архитекти – от мравешките колонии до дългите стотици метра бентове на бобрите. Сега ви представяме още 10 малки създания, които са отговорни за едни от най-красивите и чудати неща в природата.
Пясъчните кръгове на рибата балон
Подводният фотограф Йожи Оката наскоро откри нещо забележително и много странно на 25 метра дълбочина край бреговете на Япония – геометрична фигура с диаметър приблизително 2 метра. Не, това не е отпечатък от извънземен подводен кораб. Оката видял как една риба балон прекарвала ден и нощ в изграждането на пясъчната фигура. Защо? Оказва се, че това е начин мъжките да привличат женските, които очевидно обичат да се наслаждават на огромни и сложни пясъчни лабиринти преди да се чифтосат. Също така се предполага, че оформените камарки пясък предпазват яйцата на рибата.
