В средновековна Англия са смятали повечето зеленчуци за отровни, ако се ядат сурови.
Името на авокадото идва от индианската езикова група науат и означава тестис.
Името на авокадото идва от индианската езикова група науат (Централна Америка) и означава тестис.
Най-кратката война в историята е била между Обединеното кралство и Занзибар
Най-кратката война в историята е била между Обединеното кралство и Занзибар. Занзибар се предава след 38 минути с 500 човешки загуби, а от страна на Англия само един моряк е ранен.
От езиковата група таино испанците взели множество думи, с които да нарекат новооткрити неща
От езиковата група таино (предколумбово Карибско море) испанците взели множество думи, с които да нарекат новооткрити неща, като например: игуана, савана, барбекю, канибал, хамак, ураган и наименования като Куба, Ямайка, Бахамите. От своя страна испанците запознали местните с чумата, шарката и робския труд.
Когато монголците навлизали в пустинята Гоби, оставяли жребче и вземали майка му със себе си.
Според Марко Поло, когато монголските ездачи навлизали в пустинята Гоби, оставяли жребче и вземали майка му със себе си. Когато трябвало да намерят обратния път, пускали кобилата и я следвали.
Христо Проданов – Има ли воля, има и път
Историята на един от най-смелите и велики българи започва на 24 Февруари 1943г. Христо Проданов е роден в град Карлово и едва 14-годишен предприема първия си дълъг преход през връх Ботев. Това, което ще накара хлапака да се захласне по алпинизма и години по-късно светът да се окаже прекалено нисък за него, се оказват двама непознати с екипировка за алпинизъм, които преминават през Карлово. Христо, заедно с братовчед си Захари, ги следват до хижа „Балкански рози“, където откриват, че двамата всъщност са алпинисти и хобито им е да изкачват най-високите върхове. Само толкова било нужно на бъдещата легенда. От този момент нататък той прекарва времето си четейки книги за алпинизъм и разпитвайки всеки, който може да му разкаже нещо повече.
Още тийнейджър, Христо обикаля цяла България, докато не остава планина и връх, през който да не е оставил следите си. Така през 1962г. родината няма какво вече да му предложи и той прекосява границата. С невероятна сръчност и логичност, Христо започва да проправя нови пътеки и маршрути, които никой друг не е дръзнал да опита. Без да се спре нито за миг, нашият алпинист гледа от все по-високо. През 1976г. покорява алпийския Матерхорн, където в продължение на цяла седмица, заедно с Трифон Джамбазов, са принудени да останат в изчакване на силна снежна буря.
Следват няколко седемхилядници – Ленин, Ношак, Комунизъм, Корженевска. Те обаче са нищо в сравнение с постижението на Христо от 30 Април 1981г. В 13:45 часа той стъпва на четвъртият по височина връх в света – Лхотце (8516м.). Тогава става първият българин, изкачил осемхилядник. Мечтата на Христо обаче била друга. Когато се изкачва на Лхотце, той е само на ръка разстояние от покрива на света – Еверест.
Изминават три години, през които Христо има само една мисъл, само една мечта – да остави следа на най-високият връх на планетата. Така на 20 Април 1984г. българинът започва поход, който ще го превърне в легенда. В 5:45 часа сутринта, Христо тръгва заедно с шерпът Ринджи по най-трудния маршрут към Еверест и без кислород. През онзи ден се случват поредица от събития, които ще се окажат съдбоносни за него. Първоначално Христо е трябвало да се катери заедно с Иван Вълчев, но отказва и така в последния момент се решава с него да е Ринджи. Макар шерпът да е в много добро физическо състояние и да е добре подготвен, той се затруднява при отвесните скали. Двамата по план е трябвало да бъдат третата двойка, отправила се към върха, но те са много бързи и изпреварват останалите групи.
Ето, че Христо и Ринджи са вече на 8200 метра височина, но пред тях стои 90-метрова отвесна скала. Българинът се изкачва без проблем, но шерпът не успява. Това вероятно е повратният момент, който ще коства на Проданов прекалено много. Той твърде дълго се опитва да помогне на Ринджи да се изкачи и губи много сили и енергия в опитите си, преди да се реши да продължи сам.
В 18:15 часа по радиостанцията се чува гласа на Христо Проданов – той е на върха! Първият българин изкачил Еверест и четвъртият в света, който успява да го направи сам! И ако това не е достатъчно доказателство за уменията, непоколебимия дух и смелостта на този велик човек, той изкачва Еверест през Април, при нечовешки условия, по най-трудния и жесток маршрут, сам и без кислород.
И така, Христо е на върха. Там остава 33 минути, прекалено дълго – вече е тъмно. Решава да се върне по същия опасен маршрут и то по собствените си стъпки – нещо, което никой друг алпинист не е правил. По пътя надолу силна буря принуждава Христо да чака на открито на 8700м. височина без спален чувал, храна и вода. Температурата е -42 градуса, а мястото се нарича „Зоната на смъртта“. Сигналните ракети в пистолета му се оказват негодни. Следват три драматични денонощия, през които цяла България трепери и се надява българинът да е жив.
Започва спасителна операция – всички, които се намират близо до Еверест се отправят към върха. Според думите на Христо, той най-вероятно се намира някъде до Голямата сива кула на 8700м. височина. Людмил Янков е един от смелите алпинисти, които веднага тръгват да го търсят. За рекордно кратко време успява да стигне почти до върха и не се подчинява на заповедта да прекрати търсенето поради лошите условия. Изминава разстоянието от 1330 метра на един дъх – безпрецедентна саможертва и героизъм. Янков прави нечовешки усилия да открие приятеля си и е на ръба на силите си, но в крайна сметка времето и падането на нощта го принуждават да спре на височина 8500м. – драматично близо до Проданов.
Не говори, не говори. Не заспивай! Ице, ти си голям мъж! Не заспивай, ти си българин! Към тебе тичат, хора тичат към тебе! Не заспивай!
Това са думите, които милиони българи си повтарят в очакване да чуят, че Христо е спасен. За жалост обаче е твърде късно. На 22 Април 1984г. в 19:45 часа по радиостанцията гласът на Христо Проданов се чува за последно. Той остава да спи завинаги под върха, в прегръдката на бялата смърт.
Днес се навършват 28 години от смъртта на Христо Проданов. Въпреки, че така и не се завърна, той завинаги остави следа в сърцата на всички българи и ще бъде запомнен като един голям човек, който заплати с живота си, за да осъществи мечтата си.
Той беше най-смелият, най-достойният – не се отказа пред нищо и се превърна в легенда. Благодарим на този невероятен човек за това, че ни показа какво е кураж, несломим човешки дух и борбеност. Благодарим ти, Христо!
Най-големите влечуги
Туатар
Този приятел е най-дребния от всички тук, но пък е единственият оцелял от разреда клюноглави. Макар най-близките му живи роднини да са влечугите и змиите, туатарът идва още от Мезозойската ера, от която е наследил някои доста интересни качества.
Разбира се, той може да прилича на влечуго, но краката и мозъкът му всъщност са като тези на амфибия. Туатарът има три клепача на всяко око и така нареченото теменно око, чиято функция вероятно е била да засича циклите на деня и нощта. Гръбнакът пък наподобява този на риба, а ребрата приличат на птичи. Бодливата опашка и бронята на гърба обаче го изпращат директно редом до крокодилите. Това създание е аномалия сред останалите влечуги и е застрашен вид, който се среща само на 30-ина острова около Нова Зеландия.
Може би сте чували как, ако ядете много моркови, ще виждате много по-добре. Това всъщност е измислица.
Недостигът на витамин А може да влоши зрението, особено през нощта. Може би сте чували как, ако ядете много моркови, ще виждате много по-добре. Това всъщност е измислица. Легендата произлиза от Втората световна война, когато между 10 Юли и 31 Октомври 1940г. Германия атакува Великобритания в Битката за Британия. Целта била да се унищожи противовъздушната отбрана на острова и британците да се предадат. Те обаче използвали нова технология радар, който им давал значително предимство за отбрана срещу нацистите и довел до първото голямо поражение за Хитлер. За да запазят това предимство обаче, британците трябвало да запазят радара в тайна. Така им хрумнала идеята да разпространят слуха, че техните пилоти ядат много моркови и затова виждали немските самолети през нощта. Изненадващо, но лъжата била толкова успешна, че останала в немския фолклор и се разпространила в много други държави.
500-метровото вулканично възвишение Шипрок е свято място за индианският народ Навахо
Днес известно като Шипрок, това 500-метрово вулканично възвишение е свято място за индианският народ Навахо, който го нарича „Tse Bi dahi“ – Скала с криле. Името идва от древен мит, който разказва как скалата някога е била огромна птица, пренесла прародителите на индианците в новите им земи в Ню Мексико.
Кое животно дебне най-дълго време жертвата си?
Сибирският тигър един от най-търпеливите хищници в животинското царство. Той дебне плячката си дни наред и е изключително злопаметен. Има описан случай с ловец, който бил много добре запознат с терена и обикалял с обучени кучета. Успял да рани един тигър, но той избягал. Котката постепенно се оправила и възстановила силите си, но не била забравила за случилото се.
Тигърът тръгнал да си отмъщава, като открил ловеца по миризмата му и го тероризирал непрекъснато. Всяка вещ, която се намирала извън колибата и човекът бил докоснал, тигърът разкъсвал и после се скривал обратно в гората. Ловецът разбрал какво се случва и се барикадирал за следващите няколко дни. Когато си помислил, че вече е в безопасност, той тръгнал към приятел, който живеел на близо, за да го помоли да се оглежда за озверелия тигър. Двамата се разбрали, че ако кучетата залаят, ще му дойдат на помощ. Няколко дни по-късно ловецът бил открит разкъсан в колибата си, десетте кучета били с прекършени гърла и всички пушки изпочупени. Тялото на ловеца изглеждало така, сякаш тигърът си е играл с него в продължение на часове – като котка с мишка.
Известно е, че тигрите атакуват пушките, които разпознават като опасни за тях. Също така са способни да си отмъщават и това не е първият подобен случай.
Други търпеливи хищници са алигаторите. Те също могат много дълго време да дебнат плячката си. Алигаторската костенурка пък, освен че е сред най-големите сладководни костенурки и притежава една от най-силните захапки, може да чака толкова дълго време, че по черупката и расте мъх. Тя се заравя на дъното и стои с отворена уста и изплезен език, който е розов и във формата на червей, за да привлича рибите.
Няма начин да се определи с точност възрастта на един омар.
Няма начин да се определи с точност възрастта на един омар. Може само да се направи предположение, вземайки предвид големината му. Омарите са забележителни животни и притежават няколко наистина уникални качества. Те не отслабват и не губят плодовитостта си с годините. Дори по-възрастните омари са по-плодовити от младите. Това до голяма степен може да се дължи на ензима теломераза, който поправя ДНК последователностите. Благодарение на това омарите не показват никакви признаци на стареене и на теория биха могли да живеят стотици години, преживявайки всякакви наранявания и болести. Това им позволява да достигат огромни размери, като най-големият уловен омар е тежал 20,15кг.
Амурският леопард е най-редкият представител на големите котки
Амурският леопард е най-редкият представител на големите котки – в дивата природа са останали по-малко от 30. Бракониерството, унищожаването на природата, застрояването и промяната на климата са причините тези леопарди да са критично застрашен вид. Поради стесняването на естествената им територия, леопардите са принудени да изместват хабитата си, застъпвайки се с този на други животни и често биват убивани от тигрите в борба за по-дребна плячка.
