Обикновено човек започва да ходи около една година след раждането си. Ходенето на два крака ни дава възможност да използваме ръцете си за нещо друго, като да изработваме и ползваме инструменти. По този начин изразходваме по-малко енергия при вървене и умовете ни са заети с постоянната мисъл за храна.
В нощта на 20 Април, на 80км. от бреговете на Луизиана избухва пожар на нефтена платформа Трансоушън, на която са се намирали 126 души. След голяма експлозия само 11 човека успяват да се измъкнат, а платформата се срутва и потъва. Всеки ден се изливат по 750 кубични метра нефт в Мексиканския залив. Това може да продължи няколко месеца, защото операцията по спирането на кладенеца е изключително сложна.
Джон Брискър бил американски баскетболист, който играел в NBA през 70-те години. Той отбелязвал средно по 20 точки на мач и е смятан за добър защитник. През 1975г. е изключен от отбора на Сиатъл, заради избухливия си характер.
Съотборникът му, Чарли Уилямс, казва за него „Беше отличен играч, но кажеш ли нещо не на място и имаш чувството, че ще извади от някъде пистолет и ще те застреля.“
През 1978г. Брискър отива в Уганда, като казва на близките си, че ще се занимава с внос и износ. От тогава е в неизвестност. Най-известната теория е, че баскетболистът всъщност е отишъл в Уганда на гости на тогавашния командващ, Иди Амин. Говори се, че когато Амин е свален през 1979г., Брискър е разстрелян от военните. Тялото му така и не е открито.
Уилиям Морган бил бъдещ автор, който изчезнал близо до Батавия, Ню Йорк през 1826г. Интересното при изчезването му е, че се говори за участие на Свободните зидари, които искали да му запушат устата. След неуспешен бизнес, Морган се опитал да влезе в братското общество на Свободните зидари в Батавия. Разгневен от отказа им, той обявил, че ще разкрие тайните им в книга. Тогава от братството се опитали да го сплашат, като запалили офиса му. В крайна сметка Морган бил арестуван, защото дължал пари и е осъден на затвор в Канандайгуа, Ню Йорк.
През първата му нощ в затвора дошъл непознат мъж, който се представил за негов приятел. Предложил да плати дълговете му, за да го освободят. Морган бил пуснат и повече никой не го видял. Трима масони са обвинени в отвличането на Морган, но тялото му така и не било открито. Според слуховете, бил удавен в Ниагарския водопад. От Свободните зидари отричат това и твърдят, че са дали на Морган $500, за да напусне страната. През 1827г. е открито разложено тяло на бреговете на езеро Онтарио. Смята се, че тялото е именно на изчезналия Уилиям Морган, но това така и не е потвърдено.
На 23 Август 1912г. Лизи и Пърси Дънбар се сблъскват с кошмара на всеки родител, когато четиригодишният им син изчезва по време на излета им близо до езеро Суейзи в Луизиана. Осем месеца по-късно, Боби е открит при Уилям Кантуел Уолтърс, който е обвинен в отвличане.
Но историята не свършва до тук. Жена на име Джулия Андерсън твърди, че това е случай с объркана самоличност и „Боби Дънбар“ всъщност е нейният син, Чарли Брус Андерсън. По някаква причина твърденията й са отхвърлени и Боби е върнат на родителите си. След повече от 90 години, един от внуците на Боби решава да сложи точка по въпроса. Извършени са ДНК тестове на Боби Дънбар Джуниър и синът на другото дете на Пърси и Лизи Дънбар. Оказало се, че между тях няма кръвна връзка. Боби Дънбар, всъщност не бил Боби Дънбар.
Сега се смята, че истинският Боби се е удавил в езерото или е бил изяден от алигатор. Истинската самоличност на другия Боби Дънбар остава загадка.
Пърси Фалцет бил британски археолог и вдъхновение за Индиана Джоунс. През 1925г. Фалцет, по-големият му син Джак и Ралей Римел се отправили в дебрите на Амазонка в търсене на изгубеният митичен град, който Фалцет наричал „Зет“. Те така и не се върнали. Смята се, че тримата са били убити от местните. Други пък казват, че Фалцет се е побъркал и е изживял дните си като вожд на канибалско племе. През 1927г. е открита плочка с името на Фалцет, а през 1933г. и компас, като този, който той е използвал.
Над 100 човека са загинали при различни експедиции като тази на Фалцет. През 1951г. са открити кости, които са смятани, че са негови. ДНК тестът отхвърля тази теория и истината за съдбата на тримата изследователи така и не била разкрита.
Чарлз Юджийн Джулс Мари Нунгесър и Франсоа Коли били пилоти през ПСВ за Франция и се съревновавали с Чарлз Линдбърг за първия трансатлантически полет без прекъсване. На 8 Май 1927г. Нунгесър и Коли излитат от Париж с модифициран самолет Levasseur PL.8, Бяла птица. Планът бил да прелетят над югозападната част на Англия и Ирландия, през Атлантическия океан до Нюфаундленд и тогава да се насочат на юг, към Ню Йорк.
Те така и не кацнали и било организирано международно издирване, което нямало успех. Има две популярни теории за съдбата на Бялата птица и екипажа й. Според едната, при внезапна буря самолетът се разбил в океана. Според другата, Нунгесър и Коли достигнали до Нюфаундленд, че дори и до Майн и тогава се разбили. Тази теория е потвърдена от множество свидетели, които чули рев на самолет над езеро Раунд в Майн на 9 Май 1927г.
До днес няма финално заключение по въпроса, но са открити останки от самолет в Майн, което може да означава, че Бялата птица наистина е достигнала брега.
Уолъс Фард Мохамед бил основателят на Ислямската нация. Животът на Мохамед е забулен в мистерия. Роден е или в Афганистан, Мека или в Нова Зеландия някъде между 1877г. и 1896г. Дори не е сигурно, че това е истинското му име. Други имена, свързвани с него са Уоли Дод Форд, Уолас Дод, Уоли Дод Фард, Дейвид Форд, Уоли Фарад и Фарад Мохамед.
Известно е, че Мохамед проповядвал в Детройт от 1930г. до 1934г., преди да изчезне безследно по време на пътуване до Чикаго. Има множество теории за изчезването му. Според някои се е върнал в Мека. Има някои доказателства, че Мохамед е доживял до 60-те години. Негова любовница твърди, че се е върнал в Нова Зеландия. ФБР държат случая отворен до 1960г.
Хайнрих Мюлер бил главният в Гестапо и изиграл основна роля в планирането и изпълнението на Холокоста. Той бил един от последните лоялни нацисти към Хитлер. Един ден след самоубийството на фюрера, на 1 Май 1945г. Хайнрих изчезнал. Той е един от най-висшестоящите нацисти, които успяват да се измъкнат и ЦРУ прави всичко възможно, за да го открие през следващите месеци, но нямало доказателства и следи за местонахождението на Мюлер.
От ЦРУ смятат, че по време на Студената война, нацистът е скрит от руснаците, но разследването след края на войната не дава никакъв резултат. Въпреки, че съдбата му остава неизвестна, повечето смятат, че Мюлер е умрял в Берлин малко след края на войната.
Майкъл Рокфелер бил най-младият син на губернаторът от Ню Йорк, Нелсън Рокфелер и четвърто поколение с фамилия Рокфелер. Майкъл си падал по археологията и през 1961г. поел на експедиция до Нова Гвинея – едно от последните неизследвани места на Земята.
На 17 Ноември 1961г. Рокфелер плавал с кану заедно с датския антрополог Рене Васинг, когато лодката се преобърнала. Васинг успял да доплува до брега, но Рокфелер нямал този късмет. Въпреки продължителното търсене, той така и не бил открит. Смята се, че Майкъл се е удавил или е бил изяден от акула или крокодил. Според друга теория пък, нещо много по-ужасно се е случило с него.
Дори през 1961г. Нова Гвинея била дом на много канибалски племена, а някои от тях се намирали близо до мястото, където е изчезнал Рокфелер. Напълно възможно е да е бил заловен и убит именно от диваците. Авторът Пол Тухи твърди, че майката на Рокфелер е наела частен детектив, който да открие какво се е случило със сина й. Според Тухи, детективът донесъл три черепа от местните племена. Предполага се, че един от тях е бил на Майкъл. Семейство Рокфелер не потвърждават историята.
Грикар е изчезнал само преди пет години, но обстоятелствата около изчезването му също са много странни. Той бил областен съдия в Пенсилвания. На 15 Април 2005г. Рей си взел почивен ден, за да отиде до Луисбърг и повече никой не го видял. Колата му е открита изоставена на паркинг в Луисбърг. Грикар не бил пушач, но от полицията открили фасове и миризма на цигарен дим в колата му.
Няколко месеца по-късно лаптопът му бил изваден от река Съскуехана и загадката станала дори още по-голяма. Твърдият диск бил повреден и не можел да се оправи. През Април 2009г. от полицията откриват, че Грикар е търсил в интернет информация за унищожаване на твърд диск. Разследването продължава, въпреки че властите смятат, че съдията се е самоубил.
Джим Робинсън бил боксьор, най-известен като един от първите опоненти на Мохамед Али в началото на професионалната му кариера. Робинсън не бил много добър боксьор и често го използвали за лесна печалба. През Февруари 1961г. той се боксира с Али и губи през първия рунд. След седем години се оттегля с 5 победи и 23 загуби.
През 1979г. репортерът от Sports Illustrated, Майкъл Бренън взема интервю от Робинсън в дома му в Маями. Това е последното интервю с бившия боксьор тежка категория. Репортерът Райт Томпсън шест години претърсва Маями за изчезналия боксьор. Дори известният колекционер Стивън Сингър имал автографите на всички опоненти на Али, освен този на Робинсън. Въпреки, че официално не е обявен за изчезнал, местонахождението на Джим Робинсън е неизвестно.
Източник: listverse.com
През 1978г. 39 годишният Ханс Мюликин пристига в Белият дом, след като пропълзява 2600км. от Маршал, Тексас. Краката му били увити с кожа и ламарина. На 22-ри Ноември 1978г. той пълзи две години и половина, само за да чуе, че президент Картър е прекалено зает, за да се види с него.
Бен Карлин тръгнал със съпругата си Елинор през 1950г. Тя решила да се откаже от предизвикателството на 3/4 от пътя, но Бен продължил и завършил обиколката през 1958г. Пътуването му започнало и приключило в Монреал, Канада. За осем години, той изминал 62 000км. по земя и 17 000км. по вода.
Дейвид Бейрд бутал количката в продължение на 112 дни и изминал 4 115км. 65-годишният мъж казва, че се чувствал много добре, имайки предвид колко много път е изминал пеша. Преминавайки през 70 града, Бейрд бутал количката по 10-12 часа на ден. Въпреки, че не е имал съмнения за успеха на начинанието си, той признава, че е било изключително трудно. В крайна сметка той успял да събере над $20 000 дарения за каузата.
Британският бегач Робърт Гарсайд е записан в книгата с Рекордите на Гинес, като първият човек, пробягал земното кълбо. На 20 Октомври 1997г., Гарсайд тръгва от Ню Делхи, Индия и на 13 Юни, 2003г. пристига отново там. Пробегът е оспорван от други състезатели и от пресата. От Гинес няколко години разглеждали доказателства, преди да обявят пробега за автентичен.
По време на пътуването си, Робърт обновявал сайта си от джобен компютър и описвал приключенията си, които включвали нападения, арест и изтощителни климатични условия. По пътя си различни хора му помагали, като му предлагали място за преспиване, което можело да бъде петзвезден хотел или килия в затвора. В допълнение на първоначалните 50 000 лири, с които започнал, Гарсайд казва, че е получил още 120 000 лири от различни хора. Освен всичко друго, той срещнал и любовта в лицето на Ендрина Перез във Венецуела.
За да завърши маратона си, Робърт Гарсайд пробягал 48 000км. за 2062 дни, през 29 държави и 6 континента и сменил 50 чифта маратонки.
Кристоф Рейдж си подарил за рождения си ден една дълга разходка. Планът бил да тръгне от Пекин, Китай (където бил студент) и да стигне до Бад Нендорф, Германия.
[pro-player width=’586′ height=’360′ type=’video’]http://www.youtube.com/watch?v=5ky6vgQfU24[/pro-player]
По пътя той се снимал. Сигурно сте виждали клипове, в които са наслагвани една след друга много снимки. Петминутният клип на Кристоф отразява 4000-километровото му пътешествие. Виждаме го как се променя и преминава през най-различни климатични и географски условия.
Джесика Уотсън е в края на 7-месечната си обиколка на света. Това ще я направи най-младият човек, обиколил света.
Джесика била на 12 години, когато казала на родителите си, че иска да плава около света и в крайна сметка тръгва от Сидни на 18 Октомври 2009г.
Плени Уинго (24 Януари 1895г – 2 Октомври 1993г.) извървял на заден ход разстоянието от Санта Моника, Калифорния до Истанбул, Турция (около 13 000км) от 15 Април 1931г. до 24 Октомври 1932г. на 36-годишна възраст. Документирал е пътешествието си в книгата „Около света на заден ход“.
За да върви назад, той носел перископични очила, които му позволявали да вижда къде върви. Извървявал е средно по 35км. на ден.
През 1891г. Силвейн Дорнон извървял на кокили разстоянието от Париж до Москва за 58 дни, като на ден изминавал средно около 50км. Започнал пътешествието си на 12 Март 1891г. и събирал любопитните погледи както на руснаците, така и на французите.
Тете Кпомаси е роден през 1941г. в Того. Като младеж, един ден в джунглата го стреснал питон и той паднал на земята и се разболял. Баща му вярвал, че може да бъде излекуван само от жрицата на култа на питона, който се намирал дълбоко в джунглата. Той го отвел при тях и лекът наистина подействал, но жрицата поискала нещо в замяна. Кпомаси трябвало да прекара следващите седем години с племето в джунглата, сред змиите.
Докато се възстановявал от болестта си и чакал да бъде изпратен в джунглата, Кпомаси намерил детска книжка за Гренландия. Там не само, че нямало змии, но нямало и дървета, в които да се скрият. Младежът веднага се влюбил в страната и избягал с идеята да стигне до там.
През следващите 12 години, той пътувал постоянно и не се задържал на едно място за повече от шест месеца, докато най-накрая, в средата на 60-те години, се качил на лодка за Гренландия. При пътуването си той научил много различни езици и се сприятелил с безброй хора. Историята на приключенията му може да прочетете в книгата „Африканец в Гренландия“.
Стийв Вот поел голямото предизвикателство да прекоси САЩ. На 10 Април 2005г. той започва 5000-километровото си пътешествие в Оушънсайд, Калифорния до Манхатън. Тогава е тежал 185кг. и е изпаднал в дълбока депресия, след като инцидентно е убил двама пешеходци преди 15 години.
Освен, че привлякъл медийното внимание, той успял да свали над 50кг. Били повдигнати въпроси от медиите и феновете дали Вот е наистина е вървял пеша или се е возел. В своя защита той казва: „Не мога да излъжа. Няма начин. Това е моето предизвикателство. Не ми пукаше къде съм и къде отивах. Не ми пукаше дали са 5000км. или 1000км… Важното е какво става в главата ти.“
Източник: oddee.com
Студената война приключи преди повече от 20 години и много от нас не са живели в ужаса на ядреното унищожение. Заплахата обаче е напълно реална. Световната политика далеч не е стабилна и човешката природа не се е променила към по-добро през последните десетилетия. Докато ядрените оръжия съществуват, винаги ще има опасност да бъдат използвани.
Но можем ли да оцелеем след ядрена война? Точен отговор няма. Едно е сигурно – за да оцелеете след такова събитие, трябва да сте психически и логически подготвени. Трябва да знаете какво да правите и къде да отидете.
[quote]Най-непрекъснатият звук, отекващ в човешката история, е звукът на бойните барабани.[/quote]
Малко вероятно е една ядрена атака да е неочаквана за потърпевшата страна. Обикновено подобни действия са предшествани от политически хаос. Например една война, която се проточва прекалено дълго между две страни, които разполагат с ядрени оръжия.
В много държави са установени кодове, които определят нивото на заплаха от подобни атаки. В САЩ такъв код е DEFCON:
DEFCON 5: Мир
DEFCON 4: Повишена готовност, разузнаване и мерки за националната сигурност. (Студената война)
DEFCON 3: Повишена готовност, кодиране на американските радио сигнали. Въздушните сили са готови да действат за по-малко от 15 минути.
DEFCON 2: Почти максимална готовност. Всички военни сили са в готовност за мобилизиране и разполагане в рамките на 6 часа (обявен само веднъж, по време на кубинската ракетна криза).
DEFCON 1: Максимално ниво на готовност. Разрешено е използването на ядрени оръжия. Никога не е обявяван национално, само няколко пъти за определени военни единици в определени военни конфликти.
Като последно предупреждение за ядрена атака, трябва да чуете бедствен сигнал, а дори и да не го чуете, ще видите ярката светлина от ядрения взрив, който се забелязва на десетки километри разстояние. Ако се намирате в близост до взрива, шансовете ви за оцеляване са нулеви, освен ако не сте в наистина много здраво бомбоубежище, което да ви предпази от ударната вълна. Ако сте на няколко километра от взрива, ще имате около 10-15 секунди докато топлинната вълна достигне до вас, а след 20-30 секунди и ударната. Ако погледнете директно към „гъбата“ има голям шанс да ослепеете завинаги.
Ако не успеете да намерите убежище, потърсете някое по-ниско място и легнете с лице към земята, така че да не откривате кожата си. Ако не откривате и такова място, тогава започвайте да копаете. На 8 километра от взрива ще получите изгаряния трета степен, които ще ви убият. Дори на 32 километра разстояние, топлината може да свали кожата от тялото ви. Вятърът преминава със скорост от 970 км/ч и отнася всичко по пътя си.
Можете да потърсите някоя сграда, ако смятате, че няма да бъде отнесена от взривната вълна. Така поне ще имате някаква защита от радиацията. Колко добра ще е тази защита зависи от сградата и това колко близо сте до мястото на взрива. Стойте далеч от прозорците, дори потърсете стая без такива.
В Швейцария и Финландия много от къщите имат убежища против ядрени атаки. В Швейцария дори във всеки град има такова убежище.
Блокирайте всички открити пространства. Физически е невъзможно да се предпазите от всичката радиация, но можете поне да я намалите. Следните материали биха могли да намалят радиацията наполовина:
В никакъв случай не излизайте от убежището през първите 48 часа.
Консервираната храна е сравнително безопасна, стига консервите да не са пробити или пострадали от взрива.
Животните също стават за ядене, но трябва внимателно да бъдат одрани и да им извадите сърцето, черния дроб и бъбреците. Не яжте месото близо до костите, защото костният мозък може да е радиоактивен.
Корените и растенията, които растат под земята стават за ядене.
Водата на открито може да е замърсена с радиоактивни частици. Най-добре е да си набавяте вода от подземни извори. Пийте от открити водни басейни само в крайни случаи. Направете филтър, като изкопаете дупка на 30см от водата и я оставите да се напълни. Изчакайте я да се утаи и след това я преварете. Ако в сградата има вода, тя вероятно е безопасна.
Така ще се предпазите от бета изгаряния. Постоянно изтупвайте и перете дрехите си.
Предпазете изгарянията от замърсяване.
Ако дрехите ви покриват изгореното, внимателно изрежете и махнете дрехата. Не се опитвате да махнете залепнала или разтопена върху раната дреха! Не мажете с нищо изгореното.
Внимателно измийте с вода.
Притиснете чиста дреха към изгореното.
Не е заразно. Симптомите зависят от количеството погълната радиация.
Поддържайте убежището си. Събирайте вода и храна.
Източник: wikihow.com
Героите, които майкъл Michael Kutsche е нарисувал за Тим Бъртън.
Това е едно от най-красивите места на Земята. Кейптаун е вторият по население град в Южна Африка и най-големият в района. Разположен е в подножието на планината Тейбъл, която се бори за място в класацията на Новите седем чудеса на света. Зад нея се вижда легендарният Дяволски връх, а Картината се допълва от красиви бели плажове и полуостров Кейп, известен с уникалната си флора, пълноводните реки и природата, като цяло.
В Кейптаун хората имат друго усещане за живота. Те живеят за да се радват и наслаждават. Ако някога отидете там, не пропускайте да отделите малко време и да се разходите из зелените долини сред пъстрите цветя, да видите кристалночистите реки и спиращите дъха планини. Ще усетите спокойствието и хармонията, които са присъщи за това уникално място.
Като изключително атрактивна туристическа дестинация, градът предлага безброй развлечения и удоволствия. Търсачите на силни изживявания могат да се гмурнат в клетка сред акулите и да усетят опасната близост на кръвожадните хищници, които достига до 7 метра дължина. За любителите на животните и природата пък има организирани обиколки сред дивата природа, където ще ви обясняват всичко за животинския свят. В края на деня можете да посетите някои от многобройните спа центрове или да отидете на голф игрището с приятели. През тази година в града ще се проведе и FIFA 2010 така че, ако сте футболен запалянко, това е мястото за вас.
В Кейптаун можете да видите още нещо уникално – африкански пингвини. Въпреки че видът им като цяло е обявен като застрашен от изчезване, колонията на плаж Болдърс наброява над 3000 от тези удивителни създания.
Това чудо на природата е изобразено на флага на Кейптаун и е голяма туристическа атракция, до която се достига чрез лифт. Гледката от там е невероятна и е само едно от нещата, заради които си струва да посетите Кейптаун.
Говори се, че името му идва от местна легенда за холандец на име Жан ван Хънкс. Той живеел в подножието на планината и всеки път, когато искал да пуши лула, жена му го гонела навън. Един ден, докато пушел в мрака, той срещнал загадъчен непознат, който също пушел. Започнали да се състезават, кой ще изпуши повече. В крайна сметка се оказало, че странникът бил Дяволът и Ван Хънкс е спечелил. Пушекът, който се получил от това състезание, покрил върха и може да се види до ден-днешен.
Намира се на седем километра от брега на Кейптаун и в превод означава „остров на тюлените“. Там можете да посетите музея, където ще ви разкажат за това как островът е бил използван като затвор и в последствие се е превърнал в колония на прокажените. На това място Нелсън Мандела и Робърт Сибуки са говорели за една Южна Африка без расова дискриминация. През 1999г. е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО заради „триумфът на човешкия дух“.
Мобилно приложение за Android и iOS
© Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.
Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.
developed & hosted by ivexto
