В 30-годишната си история, програмата за совалките е имала както своите велики моменти, така и трагични падения. Десетки астронавти са напускали Земята на успешни мисии, което е допринесло изключително много за науката. Този принос обаче си има цена. През 1986г. совалката “Чалънджър” се взривява по време на излитане. През 2003г. “Колумбия” се разпада над Тексас и тогава се предприемат мерки, които да направят совалките по-безопасни. През 2005г. “Дискавъри” трябваше отново да ни изпрати в космоса, но огромно парче изолационна пяна се откъсна от външния резервоар и програмата беше отложена до Юли 2006г, когато “Дискавъри” и “Атлантис” поеха на успешни мисии.
В тази статия ще разгледаме забележителната технология зад американската космическа програма и изключителните усилия, които положиха от НАСА за тези успешни полети.
Първо нека се запознаем с отделните части на една совалка и мисия.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Страхотна статия и се радвам че попаднах на нея,снимките са страхотни, само как излизат и са хванали на снимката и птички идеална снимка.Нормално е всички системи да се нуждаят от захранване. Да имат и цели три горивни клетки , които произвеждат електричество. Те комбинират кислород и водород от резервоарите под налягане и произвеждат електричество и вода. Не знаех, че е също като електрическата система на Земята,беше страшно любопитно да разбера как орбитерът снабдява с електричество различните системи и модули на совалката.Светът е толкова различен , трябва постоянно да се учим на нещата от живота.
чудя се, казват че за да патуват на други планети да речем от слънчевата ни система на “марс” трябва да измислят нов начин за предвижване в космоса поради разстоянията, понеже с химическо гориво нямало да стане, и днеска ми светна в мисълта нужно ли е когато са в космоса и запалят ракетните двигатели постоянно да работят до дадена планета ? поради причината че в космоса няма въздух който да създава съпротивление за да и убива от скоростта, мисълта ми е не може ли като излязат в орбита и примерно решат да пътуват до “марс” или друга планета от слънчевата ни система или може би извън нея, да запалят двигателите до определен момент колкото да наберат нужната скорост и след това да изгасят двигателите за да пестят горивото, смятам че совалката/ космически кораб, би се движил с същата скорост която са я постигнали дори и да са изгасени, поради че в космоса няма съпротивление за да убива скоростта, пример излизат в орбита решават да отидат до “марс” като предварително изчислят траекторията на планетата и скоростта която биха постигнали за да се засекат до момента на пристигането без да правят излишни маневри не искам да се изживявам като философ просто ми дойде като идея защо трябва винаги да работят двигателите в космоса ако решат да пътуват до някъде ???
Мариян, физиката отдавна са я открили и доказали, имам предвид законите, които действат на всякъде.