Много изследователи смятат, че Пактът Молотов-Рибентроп е стратегическа грешка на Сталин. Тоест, като спазвал този договор, СССР укрепвал армията на своя враг. Според други, Пактът Молотов-Рибентроп и Тайният протокол към него са престъпна конспирация на двама диктатори. Но никой досега не е намерил нито една норма на международното право, която самият Пакт или поне Протоколът към него да са „нарушили“ – впрочем, също както и Мюнхенският сговор от 1938 г.
Едно от обвиненията е, че: „договорът бил от полза за А. Хитлер и му позволил да разгърне Втората световна война при благоприятни за него условия“.
Обаче, първо: какво е престъпното в това, че Пактът за ненападение е бил полезен и за Хитлер? Международен договор, освен ако не е договор за капитулация, винаги е от полза и за двете договарящи се страни – така е по дефиниция.
Второ, всеки договор сам по себе си не е нищо повече от лист хартия с подписи и печати, което не гарантира нищо на никого. Не е трудно да се подпише споразумение, трудно е да се намери баланс на интересите, особено между заклети врагове, каквито били комунистите и нацистите. Пактът Молотов-Рибентроп гарантирал такъв баланс на интересите на Съветския съюз и Германия цяла година и половина.
Британският план за война предвиждал да бъде предизвикана война между Германия и СССР с последващо доубиване на победителя чрез силите на Франция. Този план бил смъртоносен и за Хитлер, и за Сталин. С Пакта Молотов-Рибентроп той бил провален. Така има основания да се твърди, че Пактът Молотов-Рибентроп от 1939 г. е най-голямото поражение на английската стратегия през целия XX век.
Някои упрекват Сталин, че не разбирал ролята на буферните държави. Като заел територията на балтийските държави благодарение на Пакта и позволил на Хитлер да елиминира Полша, Сталин не бил укрепил, а отслабил защитата на Съветския съюз – бил елиминирал „буфера“, който правел германската агресия невъзможна.
Но ето какво си спомня немският генерал-полковник Херман Гот, чиито танкове през есента на 1941 г. напредвали към Москва: „На 31 юли 1940 г., на среща с висши генерали, Хитлер изложи своя план за кампания срещу СССР, според който операциите трябваше да се развиват в две посоки: първата – към Киев (флангът допираше Днепър) и втората – през балтийските държави към Москва. След това войските, напредващи от север и юг, трябваше да се обединят“.
Стария воин генерал Гот добавя в мемоарите си, че именно присъединяването на Прибалтика към СССР принудило Хитлер да изостави тази идея.
Полша също не можела да бъде „буфер“ между Съветския съюз и Германия. Първоначално Хитлер планирал, че именно поляците ще му осигурят надежден тил откъм Изток, необходим за установяване на контрол над Западна Европа, след което те ще участват в съвместен поход срещу СССР – както и се били договорили на 25 март 1939 г. с полския външен министър Бек.
Дори ако Хитлер не бил нападнал Полша на 1 септември 1939 г., Великобритания щяла да направи всичко възможно двете страни да влязат във война, като самата Полша нападне Германия. Това го потвърждава полският главнокомандващ маршал Едуард Ридз-Смигли, който казва през лятото на 1939 г.: „Полша иска война с Германия и Германия не може да я избегне, даже да иска“.
През 1939 г. Англия се нуждаела от война между Германия и Съветския съюз, и то възможно най-скоро. Но за целта Полша трябвало да изчезне от картата на Европа – така щял да отпадне всякакъв буфер между Германия и СССР.
Затова и Сталин разбирал много добре: или съветско-германската граница, от която Вермахтът щял да нанесе удар, ще премине по старата съветско-полска граница, или ще бъде прокарана на стотици километри по-далеч от Москва.
След като сключили Пакта за ненападане на 23 август 1939 г., който от гледна точка на английския здрав разум бил „неестествен“ (по израза на Чърчил), Сталин и Хитлер прекъснали веригата от събития, замислени от Великобритания.
Когато Хитлер научил за подписването на Пакта, изпаднал във възторг. Благодарение на това той се измъкнал от британския капан. Поел контрола над континентална Европа и от инструмент на британската политика (обречен на унищожение след изпълнение на мисията, възложена му от Лондон) се превърнал в независим играч.
Но именно Пактът Молотов-Рибентроп създал условията за краха на „блицкрига“ през 1941-та и разгрома на германците и техните съюзници под Сталинград. Точно той заложил основите за победата над нацизма.
Преди началото на Смоленската битка на 10 юли 1941 г. германските войски напредвали със средно темпо по 34 км на ден и навлезли в територията на СССР на 680 км. На 10 септември – към края на сражението, те навлезли още на 250 км с темпо по 3,7 км на ден. Оставащите до Москва 250 километра немците преодолявали с огромни загуби със средно темпо по 2,9 км на ден. Ако не били изтръгнатите от Хитлер пространства на вече несъществуващата на 17 септември Полша (когато съветските войски навлезли на полска територия), Смоленското сражение щяло да бъде всъщност битка за Москва с всички произтичащи от това последствия.
Оттук и заключението: още преди началото на военните действия срещу СССР, Хитлер изгубил двете най-важни стратегически операции срещу Сталин – битката за Пространството и битката за Времето. Затова и Сталин се подписал на картата към Пакта с подпис, дълъг половин метър.
А фюрерът се радвал доста преждевременно. Пактът Молотов-Рибентроп го обрекъл на поражение, преди още да започне войната. Просто той не знаел това.
