сеп. 7, 2019
332 Views

Светлата и тъмната сила на ефекта „плацебо“

Автор:

Един от най-интересните феномени в медицината е ефектът „плацебо“. За него вече са написани безброй статии, монографии, правени са най-различни изследвания – но и до ден-днешен не е напълно разкрит механизмът, по който действа.

Най-общо казано, плацебо – това е лечебният ефект, който се получава, след като болният приеме таблетка или разтвор, или претърпи процедура, които сами по себе си не съдържат и не представляват никаква лекарствена и въобще медицинска ценност, но дават реален оздравителен ефект. Невинаги, разбира се – но в голяма част от случаите. Особено, ако лекарите кажат на пациентите, че им дават най-новото лекарство. И обясняват как то „действа“.

Този чудодеен ефект бил открит за първи път през 1955 г. По това време Хенри Бийчър, анестезиолог от Бостън, с изненада отбелязал, че безполезните захарни хапчета или чаша чиста вода имат благоприятен ефект върху 35 процента от пациентите.

Според медиците, тук няма никаква мистика: илюзията провокира напълно конкретни промени в мозъка. Учените дават на доброволци хапчета от обикновено нишесте, като ги уверяват, че това е мощно обезболяващо. И болката наистина се прекратява.

Сканирането на мозъка показва, че невроните – нервните клетки, започват да произвеждат ендорфини в отговор на уверенията за ефективността на лекарството. Тези естествени наркотични вещества погасяват болката, като блокират нервните окончания. Но такова просто обяснение едва ли разкрива механизма на излекуването от реални болести. Ето две реални истории.

„Лекарите диагностицираха леля ми със смъртоносна диагноза: „рак на щитовидната жлеза“ и дори определиха крайния срок: максимум още 3 месеца живот. И веселата 60-годишна жена за седмица рухна. Един съсед ме посъветва да отидем при лечител. Той прочете над нея някакви заклинания и каза, че е напълно здрава. Три месеца по-късно леля ми се яви на преглед: туморите ги нямаше! Оттогава са изминали шест години“.

„Веднъж посетих сеанси на известен лечител във Филипините, който извършваше операции без скалпел, премахвайки тумори от тялото с ръце. Операцията, разбира се, изглеждаше като трик: ръцете на „хирурга“, масажирайки пациента, внезапно се оцветиха в кръв и след секунда в тях се появи някаква лигавица, която той бързо хвърли в кофата за боклук. „Извадих болестта от тялото ви“, обяви лечителят. По-късно в частно разследване обаче се оказа, че този лечител всъщност правил фокуси: неусетно изпод масата, на която лежи пациентът, изважда карантии от пуйки, пилета или крави. Но ето парадоксът: от 10 безнадеждно болни хора, с които пътувах до Филипините – с рак на стомаха, гърлото, мозъка, и които лекарите бяха осъдили на скорошна смърт, шестима все още живеят нормално“.

Изследователите смятат, че хората с отслабена, възбудима нервна система са особено податливи на самохипноза. В историята на медицината е известен случаят с италианския лекар Фераус. Той излекувал болни от треска с обикновен лист хартия, върху който били написани само две думи: „Против треска“. Пациентът трябвало да откъсва по една буква от този лист хартия всеки ден. Когато всички букви били откъснати, човекът оздравявал.

Самовнушението, обаче, е страшна сила и в обратен смисъл.

Известна е историята за престъпник, осъден на смърт, на когото завързали очите и казали, че вените му са отворени и той кърви – и наистина чувствал как „кръвта“ му се стича по ръцете. Няколко минути по-късно той умрял, въпреки че по ръцете му разливали само топла вода.

Едно племе от остров Тонга (югозападно от Тихия океан) имало вярване: този, който яде от закуската на вожда, се обрича на бърза смърт. И веднъж един от вождовете оставил част от храната си върху масата. Наблизо минавал туземец от друго племе, който не знаел поверието и изял храната. Когато му казали, че това е закуската на вожда и какво означава това, той започнал да се гърчи от болки в стомаха. Скоро умрял.

В клиника по дерматология раздали крем на пациенти, които се оплаквали от акне. Казали им, че това е най-новото откритие на учените. След месец при онези, които твърдо повярвали в действието на чудодейното лекарство, броят на пъпките по лицата им намалели, а кожата им станала по-мека и гладка.

Същия крем раздали на други пациенти. Но преди това те вече били опитали много мехлеми, които се оказали неефикасни. И вече не вярвали, че има лек против акнето. На тях новият „чудо-крем“ не помогнал – пъпките не само не намалели, а дори се увеличили.

Това означава, че ако хората не искат да бъдат „програмирани“, никой нищо не може да им внуши. Тайните на самохипнозата не са напълно изяснени. Всеки човек има потенциал да се самолекува или унищожи, както физически, така и психически. Но не всеки може да го осъзнае. Ние съвсем погрешно вярваме, че не животът ни зависи от нас, а самите ние сме изцяло зависими от обстоятелствата.

Разбира се, някои смятат всички знахари, които лекуват с плацебо, за шарлатани.

Но щом резултатът е истински и реален, не е ли по-добре човек да бъде излекуван, пък макар и със самовнушение – вместо да остане болен или дори да умре?

Категория:
Любопитно · Мистерии

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title