Когато Христофор Колумб през 1492 г. открил „Западна Индия“, тази новина не на шега разтревожила португалците.
Техните геополитически права им били предоставени от римските папи Николай V и Каликст III през 1450-1452 гг. След това били признати от самата Кастилия през 1479 г. и потвърдени от папа Сикст IV през 1481 г.
Тези права предоставяли на Португалия всички земи на юг и изток от нос Бохадор (в Западна Сахара), „чак до индийците“. Но сега вече изглеждало, че Индия се изплъзва от португалските амбиции. Кастилия се основавала на правото на първото откритие, Португалия – на папските решения. Само главата на Католическата църква можел да разреши спора по мирен начин.
Тогава папа бил Александър VI Борджия – който, обаче, бил испанец по рождение (Родриго Борха). Едва ли португалците го смятали за безпристрастен съдия. Но, така или иначе, не можели да пренебрегнат решението му.
И на 4 май 1493 г. папата със своята була „Inter caetera №2“ („Между другото №2“) извършил първата подялба на света, като дал на Испания правата върху териториите, които тя била открила или ще открие в бъдеще – „земи, разположени срещу западните части на океана и не принадлежащи на някоя християнска държава“.
С други думи, Испания на запад получила същите права, каквито Португалия имала на юг и на изток. Папата предоставил за вечно владение на испанските крале „всички острови и континенти, открити и онези, които ще бъдат открити на запад и на юг от линията, изтеглена от арктическия полюс до антарктическия полюс. Тази линия трябва да е на разстояние 100 лиги (1 лига = 4.18 км) на запад и на юг от всеки от островите, наричани обикновено Азорските острови и Зелени нос“.
Било повече от ясно, че границата, зададена с тази була, не може да бъде начертана на картата. Още тогава било твърдо известно, че Азорските острови се намират далеч на запад от островите Зелени нос. А изразът „на юг от линията, очертана … от… полюс… до полюс“, т. е. на юг от меридиан, е просто нелеп. От който и да било меридиан може да се определя само разстояние на изток или запад, тъй като меридианите се простират от север на юг (може да се каже и обратно).
Въпреки това папското решение формирало основата на испано-португалските преговори, които приключили с договор, подписан в кастилския град Тордесиляс на 7 юни 1494 г.
Португалците вече дълбоко се съмнявали, че Колумб е достигнал Азия и конкретно Индия. Те имали всички основания за подобна резеревираност – нали той бил намерил картата, по която плавал към „новия свят“, в архивите на своя португалски тъст, сподвижник на инфанта Енрике (принц Хенрих Мореплавателя). Така, че в Португалия вече имали някаква предварителна информация за тези маршрути на запад. Затова и не настоявали кой знае колко испанците да се откажат изцяло от презокеанските си плавания – а само искали „папският меридиан“ да бъде преместен по-далеч на запад.
След дълги спорове испанците направили голяма отстъпка: разграничителната линия била изтеглена на 370 лиги на запад от островите Зелени нос. В договора не било посочено от кой точно остров трябвало да се отброят 370 лиги и в какви точно лиги да се изчисли. Освен това, за космографите по онова време превръщането на 370 лиги в градуси било много трудно.
Въпреки това, несъответствията в това отношение (до 5.5 градуса) били незначителни в сравнение с грешките, които обикновено се допускали дори в следващия XVI век – тогава бъркали дори с 45 градуса.
Според много историци, Португалия и Испания си поставили ясна цел – наистина да разделят земното кълбо помежду си въпреки, че в папската була от 1493 г. и в Тордесилския договор от 1494 г. е посочена само една линия за разграничаване, която минавала през Атлантическия океан.
Но още през 1495 г. било изразено противоположното мнение, което вероятно повече съответствало на истинските намерения на страните: линията била установена така, че испанските кораби да имат право да правят открития в западна посока, а португалските – на изток от „папския меридиан“. С други думи, целта на разграничението била не да се „раздели“ земното кълбо, а само да се посочат на двете съперничещи си морски сили различните „техни“ посоки за откриване на нови земи.
В Испания също се срещали самотни скептици. Например, италианският хуманист Пиетро Мартире, който по това време живеел в Барселона и бил близо до кралския двор, водел оживена кореспонденция със своите сънародници.
В свое писмо от 1 ноември 1493 г. той пише: „Някой си Колон доплавал до западните антиподи, до индийските брегове, както сам си вярва. Той открил много острови; смята се, че именно онези… за които космографите са изразили мнението, че се намират до Индия, отвъд Източния океан. Не мога да оспоря това, макар да ми се струва, че размерът на земното кълбо води до друг извод“.
