Днес мнозина си мислят, че пазаруването от разстояние, доставките на закупените стоки на адреса на купувачи са измислени в наше време, в епохата на интернет, „Амазон“ и „Али-баба“. Но, както е добре известно, твърде често новото е просто добре забравено старо.
Пазаруването можело да се извършва от разстояние много преди ерата на онлайн-шопинга. Още през ХІХ век в помощ на купувачите се появили солидни илюстрирани каталози. Първият човек, който през 1861 г. разгърнал масова търговия по пощата, станал уелският предприемач Прайс-Джоунс, който търгувал с платове. Той разпратил по пощата десени и кройки, като обещал да достави на желаещите необходимото количество плат. Уелските аристократи, които първи получили рекламните материали, харесали този подход и затрупали Прайс Джоунс с поръчки.
Търговската мрежа на Прайс-Джоунс се разширявала бързо. С течение на времето уелсецът започнал да продава не само платове, но и готови дрехи. Към 1880 г. Прайс-Джоунс имал вече над 100 000 клиенти във Великобритания, Австрия, Дания, Германия, Италия, Русия и други страни. След това започнал да доставя стоки в Америка и Австралия. Дори кралица Виктория била сред купувачите – и Прайс-Джоунс не се поколебал да използва този факт в рекламата си. Между другото, през 1887 г. тя го посветила в рицарско звание.
Прайс Прайс-Джоунс умира през 1920 г. След това неговата компания Royal Welsh Warehouse не могла да се възстанови от Голямата депресия – през 1938 г. я погълнала мрежата британски магазини Lewis’s.
Аарон Монтгомери Уорд, бизнесмен от Чикаго, през 1872 г. избрал за своя целева аудитория селяните. Магазините, отдалечени от големите градове, не можели да се похвалят нито с богат асортимент, нито с достъпни цени. Доставката на стоки на адрес можела да реши този проблем. Цените в листовките на Уорд, били толкова ниски, че репортерите в началото дори го заподозрели в измама.
Но Уорд не бил мошеник – а просто новатор. Основателят на компанията Montgomery Ward & Co позволил на клиентите да връщат стоки, ако не им харесат. Също така, предложил 5-годишна гаранция за шевни машини и въвел 90-дневен пробен период за тяхното ползване. Още през 1875 г. листовките на Уорд били заменени от дебели каталози, съдържащи хиляди заглавия. Каталозите се разпространявали безплатно и Уорд не пестял разходи за изработването им. Фирмата Montgomery Ward & Co спира да продава чрез каталози едва през 1985 година.
Друг успешен играч на пазара за търговия по каталог е фирмата Sears, Roebuck и Co. Американците Ричард Сиърс и Алва Робък през 1888 г. започнали да продават по пощата часовници и бижута. С всяка година предлаганите от тях стоки се умножавали. През 1908 г. компанията предлагала повече от 100 000 артикула, каталогът бил 1400 страници и тежал около 2 кг. В същото време Sears и Roebuck умишлено избрали за него формат, малко по-малък от този на Ward. Защо? Много просто: по-малкият каталог винаги ще се слага върху големия. Съответно, вероятността да купите от него е по-голяма.
По каталога на Sears, Roebuck & Co можело да си купите дори велосипеди, коли и… къщи. Не, не къщички за кукли или котки, а истински вили. Срещу няколкостотин долара можело да станете горд собственик на строителни материали и на инструкциите за монтаж. Компанията обещавала че едно семейство може да сглоби вила за максимум 3 месеца. Някои от тези къщи все още могат да се видят в САЩ.
–
