През есента на 1975 г. в Ангола бушувала гражданска война. Различните политически групировки ожесточено се борели за властта. Правителствената армия обаче имала твърде сериозен аргумент на своя страна – руските реактивни системи за залпов огън (РСЗО) БМ-21 „Град“.
Ангола, която била португалска колония, дълго време се борила за своята независимост. Най-сетне, в началото на 1975 г. в град Алвор било съставено преходно правителство, което включвало 3 ключови партии: МПЛА (Народното движение за свобода на Ангола), УНИТА (Национален съюз за пълен суверенитет на Ангола) и ФНЛА (Национален фронт за освобождение на Ангола).
МПЛА се ръководела от Агостино Нето. Тя била в съюзнически отношения с Алжир и Съветския съюз. Помощта от двете държави включвала доставката на оръжие. По-специално МПЛА получавала от тях минохвъргачки, преносими реактивни установки „Град-П“, автомати и др. ФНЛА разчитал на помощ от Заир и САЩ. Всичко в тогавашна Ангола било, както обикновено се случвало в новоосвободените колонии. Бившите господари – португалците, напуснали, а новите се борели за властта. Бързо станало ясно, че такава борба не може да се води с мирни средства. В страната избухнала гражданска война. Съюзниците и враговете често се определяли не по политически възгледи, а по племенна принадлежност. Например, дори преди това, по време на войната за независимост, племето мбунду не можело да разбере защо е длъжно да помага на войниците от племето баконго.
През юли войниците на МПЛА, използвайки два съветски бронетранспортьора БТР-152, получени от Алжир, превзели Луанда – главния град на страната. В края на лятото пристигнали и кубински военни инструктори, за да ги подкрепят и обучават. По онова време Фидел Кастро вземал присърце ситуацията в Ангола. В продължение вече на около 10 години инструктори от кубинските специални сили тайно обучавали въстаниците в Ангола да се бият с войниците от армиите на западните сили, а и сами придобивали боен опит. През тази школа преминал и Че Гевара.
На 10.11.1975 г. представителите на Португалия трябвало да напуснат столицата завинаги, а самата Ангола през 1976 г. да обяви суверенитет. Теоретично цялата власт в държавата получила МПЛА. На практика обаче позицията на партията била много слаба. В северната част ФНЛА с помощта на въоръжените сили на Заир напредвала към селището Кифангондо, което се намирало на ключов кръстопът към столицата. Околните височини Кифангондо давали възможност за стрелба срещу всички подходи към столицата от изток и север. Тук се били укрепили около 890 войници – анголци и няколко десетки бойци на Фидел Кастро. На тяхно разположение били по една батарея минохвъргачки с калибър 82 и 120 мм, три оръдия ЗИС-3 калибър 76 мм, преносими реактивни установки „Град-П“. Освен това, имали взвод ЗПУ-4 – зенитни установки с по 4 картечници калибър 14.5 мм.
Войските на ФНЛА, с подкрепата на 5 колесни танка „Панар“ и 2 оръдия Д-30, на 3 пъти опитали да пробият защитата на Кифангондо, но всеки път бивали отблъснати. Южноафриканските съветници предложили на лидера на ФНЛА – Холден Роберто, временно да се оттеглят, за да съберат сили.
Но той решил да играе ва-банк. Събрал 2000 войници от своята група, 2 подразделения заирци (1200 бойци) и 154 войници от португалската армия, водени от подполковник Жилберто Кащро. Групировката имала 16 колесни танкове „Панар“, 10 безоткатни оръдия върху джипове и 4 други оръдия. Южноафриканската република помагала на ФНЛА и с авиация – изпратила 3 самолета „Канбера“. Но се случило нещо, което никой не очаквал.
СССР понякога предпочитал да не разкрива информация за своите външнополитически действия. Затова, преди Ангола да обяви независимост, помагал на МПЛА не пряко, а чрез Конго. Така, на 1 ноември 1975 г. с транспортен самолет Ан-22 в столицата на Конго – Бразавил, били докарани 4 реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ (с 40 „тръби“ вместо едната тръба в преносимия модел „Град-П“). После „Град“-овете били натоварени на кубинския кораб „Ла Плата“ и на 7 ноември пристигнали в Луанда.
Така при Кифангондо няколко часа преди атаката на ФНЛА била подготвена изненада. Защитата била подсилена с руските БМ-21 и 120 кубински командоси от столицата. В резултат, като цяло отбраната се състояла от 1100 анголци и 230 кубинци.
Сутринта на 10 ноември 1975 г. ФНЛА започнал атаката срещу Кифангондо. Нападателите вървели открито, като не очаквали сериозна съпротива. Защитниците ги изчакали да се приближат, а след това започнали просто да ги разстрелват почти от упор с оръдията ЗиС-3 и установките ЗПУ-4. Предните линии на атакуващите се разбягали и смесили – и тогава „Град“-овете изстреляли 40 снаряда в най-голямата тълпа. Нападателите изпаднали в паника и масово хукнали, оставяйки зад гърба си 6 горящи автомобила и над 120 убити.
После МПЛА нанесла удар и върху основните сили. По време на битката защитниците на Луанда изстреляли над 700 реактивни снаряда по врага. Южноафриканските оръдия не можели да отговорят достойно, защото снарядите им просто не достигали до позицията на „Град“-овете, чиято далекобойност е 42 километра. В резултат южноафриканците просто избягали, като зарязали оръдията си.
Бойците на ФНЛА нарекли бойното поле при Кифангондо „Пътят на смъртта“. Тази партия съобщила официално за 345 убити нейни войници. От страната на защитниците загинал 1 анголец, който се показал от окопа в неподходящ момент. 5 души били ранени, включително 2 кубинци.
В други райони атаките също били отблъснати. МПЛА задържала Луанда. Така 4-те руски „Град“-а предопределили резултата от анголската гражданска война в сражението при Кифангондо.
