На западното крайбрежие на Мала Азия, приблизително на 28 км от Егейско море, се издига хълм, наречен Пергамската крепост. От запад на изток тя се мие от две малки рекички – Селинус и Кетиус, които пресичат пергамската долина в южна посока и се вливат в р. Каик.
За някога цветущата елинистическа резиденция Пергам, с нейните широки тераси, днес напомнят само останки от основи, руини и разхвърляни тук там части от архитектурни съоръжения, потънали в трева. В наши дни руините на Пергам се намират на територията на турския град Бергам, разположен на 110 км северно от Измир (древният град Смирна).
Находките от глинени съдове позволяват да се направи изводът, че на пергамския хълм още през VІІ в. пр.н.е. е имало човешко присъствие. За Пергам от древния период не знаем много, както и за тези столетия , когато Елада преживява Класическата си епоха. За нея не са съхранени и много исторически сведения. Малкото данни са от атинския историк Ксенофонт.
Историческото значение на Пергам започва след смъртта на Александър Велики. В периода на борбите между наследниците му в 282 г. пр.н.е. Филетер от Тиос, след измяната на Лизимах, при когото e на служба, основава в Пергам своя малка елинистическа държава. Отначало тя заема само територията от средното течение на р. Каик с прилежащите хълмове. Едва по-късно елинистическата резиденция Пергам се превръща в един от центровете на древногръцкия свят.
Основателят на пергамската династия на Аталидите – Филетер, първоначално е подчинен на александровия пълководец Антигон Едноокия. След битката при Куропедион през 281 г. пр.н.е. той признава властта на Селевкидите. През 263 г. Филитер умира и е наследен от племенника си Евмен, който с подкрепата на Птолемеите обявява война на селевкидския цар Антиох І Сотер, когото разбива при Сарди. В резултат в Мала Азия се ражда нова самостоятелна елинистическа държава – Пергам. Синът на Евмен І, Атал І Сотер приема титлата цар. През 230 г. пр.н.е пергамското царство е нападното от келтите (галатите), които след походите си на Балканите се прехвърлят в Мала Азия. В околностите на Пергам Атал І ги разгромява и в чест на победата получава прозвището Сотер (Спасител).
В три поредни битки пергамският владетел разбива съседа си Антиох Херакс и разширява владенията си до Тавърските планини на изток. Той построява и могъщ военноморски флот, с чията помощ извършва набези в Егейско мори и дори превзема о.Егина в Сароническия залив (близо до Атина).
Във външната си политика пергамското царство поддържа римските претенции на Балканите, в Егейско море и в Мала Азия, превръщайки държавата в римски сателит.
При Атал І започва културният възход на Пергам. Построени са дворци, храмове, крепостни стени, театри и одеони. Оформени са и политическите институции. Съществува и култ към владетеля-бог.
Синът на Атал І Евмен ІІ продължава проримската политика на баща си. В битката при Магнезия между Рим и Селевкидската държава на Антиох ІІІ, командва дясното крило на римската войска. След мира в Апамея Пергам получава всички селевкидски владения в Мала Азия и Тракия, както и значителни парични средства. Евмен ІІ отново воюва с галатите и след победата си над тях построява Пергамския олтар.
Пергамският цар посещава Рим и участва по-късно на негова страна в битката при Пидна през 168 г. пр.н.е. срещу Македония. Владетелят е интересна и противоречива личност, покровителствахората на изкуството и науката, представители на т.нар. „пергамска школа”.
По малкият брат на Евмен ІІ, Атал ІІ Филаделф наследява властта в Пергам през 160-159 г. пр.н.е. Той ръководи военните походи в Галатия и Гърция, изпълнява посреднически мисии в Рим и воюва с витинския цар Прусий ІІ. Негов приемник е синът на Евмен ІІ – Атал ІІІ Филометор Евгерет. След смъртта си той завещава Пергамското царство на Рим.
Въпреки въстанието на претендента за прегамския престол Аристоник (приел царското име Евмен ІІІ, полубрат на Атал ІІІ) срещу римската власт, римляните успяват да завладеят териториите на старото пергамско царство и да ги включат в новата римска провинция Азия. Тя обхвща цялото малоазийско крайбрежие от Мраморно море до древната област Кария на юг, с главен град Ефес. По времето на император Август Азия става сенаторска провинция. Пергам и при римското владичество остава средище на елинизма.
Пергам е малък елинистически град, но с интересно архитектонично решение. Градът лежи на склоновете на хълм, така че обществените сгради – театъра, базиликата, библиотеката, храмовете и олтарите са построени на тераси. На върха се намират дворците на царя. В периода 180-160 г. пр.н.е. пергамският цар Евмен ІІ построява огромен олтар, посветен на Зевс Сотер (Спасител) и Атина Нике (Победителка).
Фризът на олтара, който е рекунструиран и понастоящем се намира в Берлинския музей е украсен с барелефи, които представят гигантомяхията – битката между богове и гиганти. Фризът е дълъг 110 м., и на него са изобразени Атина, Нике, Алкион, гея, Зевс, Слънцето (Хелиос), Луната (Селена). Огромната композиция е заредена с драматизъм, движение и енергия.
Така наречената „пергамска школа” с нейния емоционален заряд е плод по-скоро на елинската традиция в изкуството, за разлика от източното влияние в архитектурата, строителството и живописта. Пергамската школа предпочита романтичния нюанс към героичното и блогородното. Шедьоври на Прегамската школа са скулптурите „Умиращият келт” и „Келт, който се самоубива над мъртвото тяло на своята жена”.
Пергамското царство оставя трайна следа в историята на елинизма и въобще в наследството на Античния свят. Със своята традиция в изкуството и архитектурата „пергамската школа” се нарежда достойно сред най-изявените школи на елинистическия свят, като школите на Александрия и на Антиохия.
