През пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър Македонски тръгнал на поход срещу Персия. Неговата армия се състояла от 30 хиляди пехотинци и 5 хиляди конница.
Първата битка била през лятото на 334 г. пр. Хр. на Хелеспонт край река Граник. Персийската армия, доста по-многобройна, била напълно разгромена.
На 1 февруари 330 г. пр. Хр. Александър превзел и разграбил персийската столица Персеполис. Плячката била колосална: 120 000 таланта сребро, 8 000 таланта злато, а запасите от скъпоценности не се поддавали на изчисление. Един златен талант се равнявал приблизително на 36 кг, а сребърният – на 26 кг. Награбеното било извозено с 3000 камили и много мулета. Гибелта на Персеполис бележи края на великата Ахеменидска династия в Персия. Градът никога не се възродил. Днес истинската му история може да бъде възстановена само частично.
Развалините на Персеполис крият немалко загадки. Една от тях е следната: макар да е бил обитаван повече от 200 години, по стъпалата, праговете и подовете на къщите, разчистени след археологическите разкопки, няма никакви следи от износване. Дори съдовете в царската готварница, изсечени от камък, не носят следи от употреба. Многобройните плочи за записване на царските разпореждания останали празни – това не може да се обясни и до днес.
По-голямата част на Персеполис е заета от 9 основни сгради. Останките, които са оцелели, включват кралската резиденция, дворците на Ксеркс и Дарий I, конюшни и гарнизонни помещения, една загадъчна сграда с неизяснено предназначение и редица гробници.
Градът от камък – „Персеполис“, е издигнат основно под управлението на Дарий І. Той построил тази столица, желаейки да увековечи името си. Дарий започва да строи Персеполис през 520 г. пр. Хр. върху естествена скална тераса, висока 177 м. По краищата на терасата издигнали висока масивна стена от неизпечени тухли. Под земята имало канали за отвеждане на водата, която можела да достигне сградите и самата тераса. Всички сгради са ориентирани по една ос – от северозапад на югоизток.
Терасата е застроявана така, че всяка нова сграда да е до вече налично здание. Между зданията имало доста тесни проходи и коридори. От едно ниво до друго водели многобройни стълбища.
Запазен е барелеф от двете страни на такова стълбище, където са изобразени пратеници с подаръци за владетеля на Персия. Върху барелефа миинават войници с мечове, коне и колесници; знатни персийски и индийски велможи с остри шапки и дълги бради водят коне като подарък, носят златни гривни и златоткани одежди; жители на Вавилон преминават пред царя в дългите си дрехи и с големи пръстени по ръцете, бактрийци водят двугърби камили…
Къщите в Персеполис са построени от варовикови блокове. Варовикът съдържа битум, затова цветовете му са от сиво до кафяво и черно. Фугите между блоковете почти не се виждат, защото камъните са внимателно обработени и закрепени със скоби, поставени в оловни гнезда. Това подсилвало стените и ги предпазвало по време на земетресения.
Външната и вътрешната повърхност на стените на къщите са облицовани и богато украсени. Ето описание на празник в двореца на персийския цар: „Бели вълнени платове, украсени с пурпурни шнурове, висяха на сребърни пръстени и мраморни колони. Златни и сребърни легла бяха сложени върху постамент, покрит със зелени и черни камъни, мрамор и седеф“. Дървените врати били облицовани с тънки листове от бронз и други благородни метали с релефни мотиви. Фрагменти от такива листове са открити по време на разкопки.
До двореца си Дарий построил съкровищница. Разкопките показват, че в нея имало почти сто стаи, зали и беседки; всички те многократно били подложени на плячкосване. В съкровищницата са съхранявани не само благородни метали, облекло и мебели, но и различни предмети, донесени от завладените храмове, дворци и градове. Върху някои предмети могат да се прочетат имената на египетски фараони, асирийски, вавилонски и хетски царе.
С Персеполис е свързана местността Напищим. Тук, в скалите на 9 километра от Персеполис, са изсечени гробовете на четирима царе от династията на Ахеменидите – Дарий I, неговия син Керкс, Артаксеркс и Дарий II. Всички гробници са украсени с релефни изображения на воини, а близо до тях са останките на храма, където по традиция се пазел вечен огън.
Разкопките в Персеполис започнали едва през 1931 г. Днес работите по реконструкцията на повечето от сградите са почти завършени. Древната столица на Персия отново се издига от руините в цялото си царско великолепие.
