Повечето песни от епохата на Средновековието в Западна Европа са достигнали до нас в различни сборници.
Cansionero, Cansioneiro, Canzoniere, Chansonnier (буквално „книга с песни; песенник“) – така се наричат средновековните сбирки с песенна поезия, предимно любовна, но понякога сатирична, политическа, религиозна и т. н. Те са съставяни в Испания, Португалия, Италия, Франция и Германия през XII-XVI в.
Сборниците били писани, преписвани и публикувани с парите на покровителите на поетите. Те съдържали творби както на един-единствен автор, като например, „Канцониере“ на Франческо Петрарка, или на неколцина. Изборът се определял само от естетическия вкус на съставителите и спонсорите. Като заглавия на стиховете обикновено служели „инципити“-те, тоест, първоначалните думи на текста. Докъм 1520-е години сборниците включвали както религиозни, така и светски стихове. По-късно постепенно се появило разделение.
Книгите с песни от Средновековието са донесли в нашето време както текстове, така понякога и мелодии, изпълнявани от средновековни трубадури, трувери и минезингери.
Общо са ни известни около 2600 стиха или техните фрагменти, принадлежащи на около 450 автори.
Испания
„Червената книга на манастира Монсерат“ (Llibre Vermell de Montserrat) е ръкопис от 14 век в бенедиктинския манастир „Монсерат“, недалеч от Барселона. Известен е с това, че съдържа десет музикални композиции на 1-3 гласа. Епитетът „червен“ се обяснява с цвета на подвързията, която ръкописът получил през 19 век. Оригиналният текст съдържа 172 листа. След пожара, причинен през 1811 г. от войските на Наполеон Бонапарт, са запазени само 137 листа. Съдържанието е много разнообразно: това е информация за живота на манастира и пребиваващите в него поклонници, разкази за чудеса. Също и духовни песни, които е трябвало да развличат поклонниците в манастира, като им заменят обичайните народни, чието съдържание понякога не е било твърде благопристойно.
„Песенник от Колумбовата библиотека“ – ориентировъчно датиран 1460-1480 г. Съхранява се в катедралата на Севиля. Първоначално се състоял от 106 тетрадки, 8 от които са изгубени. Репертоарът е представен в различни музикални жанрове – народни песни, вилянсико, романси, енсалади. Много песни с духовно съдържание са посветени на Света Богородица. Две творби са написани на френски език, 12 са литургичните композиции на латински.
„Дворцов песенник“ (Cancionero de Palacio) – ориентировъчно датиран към 1470-1520 г. Съхранява се в Националната библиотека на Испания.
Ръкописът съдържа 458 песенни пиеси в различни жанрове на вокалната музика, главно въз основа на испански стихове. Има и няколко произведения на латински, френски, каталунски и португалски. Темите и стилът на музиката в Песенника са изключително разнообразни: духовни песни, пасторали, вилянсико, народни песни, романси. Повечето са за 1 глас с инструментален съпровод.
Португалия
„Песенник“ от Националната библиотека – ръкопис от първата четвърт на ХVІ век и един от трите основни оцелели средновековни светски сборника на галисийско-португалски език. Съвременното име на песенника идва от мястото на неговото съхранение – Националната библиотека на Португалия в Лисабон.
„Песенникът от Ажуда“ (Cancioneiro da Ajuda) – сборник светски песни от края на XIII век; това е най-старият оцелял сборник на галисийско-португалски език.
Името му идва от мястото на неговото съхранение – библиотеката на двореца „Ажуда“ в Лисабон. Стихотворенията са записани върху пергамент с готически шриф и не съдържат ноти. Всички песни в ръкописа са куртоазни, създадени под влияние на провансалските трубадури преди царуването на крал Диниш I (1279-1325). Песенникът съдържа 295 песни за любов, 4 с насмешки и сатира и 11 в неопределен жанр.
Италия
„Книга с песни“ (Canzoniere) – ръкопис от XIV век, най-значимото произведение на Петрарка на италиански език, включително стихове, посветени на Лаура и написани между 1327-1368 г.
Оригиналното латинско заглавие на сборника е Rerum vulgarium fragmenta. Книгата се състои от 366 не-озаглавени отделни стихотворения: 317 сонета, 29 канцони, 9 секстини, 7 балади и 4 мадригала. Освен любовната лирика са засегнати и няколко други теми, предимно с политическо и религиозно съдържание.
„Сто песни за хармонична музика“ (Harmonice Musices Odhecaton ) – антология на светските многогласни песни, публикувана от Отавиано Петручи през 1501 г. във Венеция.
Франция
„Книга с песни за любовта“ (Chansonnier Cordiforme“) е ръкопис, създаден в Савоя между 1460 и 1477 г. Част е от колекцията на Анри дьо Ротшилд. В момента се съхранява в Националната библиотека на Франция. Включва 43 песни на Гийом Дюфаи, Жил Беншоа, Йоханес Окегем, Антоан Бюноа и други автори.
„Кралски ръкопис“ (Manuscrit du Roi) – ръкопис от средата на XIII век. Съхранява се в Националната библиотека на Франция. Съдържа повече от 600 песни, написани главно между края на XII и началото на XIII век. Някои автори са известни трубадури или трувери, като Ричард де Фурнивал. Създаването на книгата се приписва на Карл I Анжуйски (1227-1285).
Германия
„Манески кодекс“ или „Големия Хайделбергски ръкописен песенник“ (Große Heidelberger Liederhandschrift). Съхранява се в библиотеката на Хайделбергския университет. Сборникът включва стихове от 140 средновековни поети, съдържа и техните портрети с размерите на цяла страница. Поредността на авторите съответства на богаството им. Текстът е изписан върху 426 пергаментови листа с размери 35,5 × 25 см с готически шрифт на немски. Препинателни знаци практически отсъстват, в началото на всеки параграф се използват главни букви. Ръкописът обхваща творчеството на средновековни лирици в цялото му разнообразие от видове и форми, като се започне от първите образци на светска песенна култура (Кюренберг, 1150-1160) до края на ХІІІ век. Нотните записи към текстовете не са запазени.
