сеп. 23, 2019
146 Views

Аркебузи и мускети

Автор:

Всеки ако не е чел, поне е чувал за прочутия роман на Александър Дюма „Тримата мускетари“ – а вероятно още повече хора са гледали многобройните му екранизации. И разбира се, веднага, още от заглавието на тази популярна книга, изниква въпросът: „А защо „мускетари“? Въобще, какво означава „мускетари“? Близко до ума е, че названието на тази френска елитна кралска гвардия идва от оръжието „мускет“ – но какво представлява то?

Мускетът, а преди него аркебузата, са първите компактни ръчни огнестрелни оръжия – без да смятаме експерименталните образци преди тях.

Аркебузата

Един от първите образци на аркебузите, 1425 г. Снимка: Уикипедия

Аркебузата представлява гладкоцевна пушка с фитил, която се зарежда откъм дулото. Тя е сред първоначалните образци на огнестрелни оръжия, появили се през първата трета на XV век. Зареждала се с каменни, а по-късно с оловни куршуми. Барутният заряд се запалвал чрез фитил. Теглото й било около 3 килограма, а калибърът – 15-17 мм. В края на ХV век куршум, изстрелян от аркебуза, имал скорост около 300 м/сек и пробивал тежка рицарска броня на разстояние до 30-35 метра. Приблизително същия бил и обхватът на прицелване. Дължината на цевта през XV век била сравнително малка – 30-40 калибъра. Това се дължи на несъвършената технология за производство на цеви, както и на факта, че до началото на XVI век се използвал плътен барут; а с него дългите цеви се зареждали доста трудно.

Ландскнехт с аркебуз. Гравюра на Франц Брюн от прозиведението «Войници». 1559 г. Снимка: Уикипедия

Първоначално аркебузата представлявала арбалет с цев, който се зареждал с метални топчета. След това се досетили да насипят барут и да поставят фитил – така се появило първото ръчно огнестрелно оръжие.

Отначало аркебузата нямала раменен приклад, а кобилица за под мишницата, защото я притискали с лакът. Калибърът на тези първи ръчни бомбарди бил 30–40 mm, но първоначалната скорост оставяла много какво да се желае (100–150 м/с). Пробивната сила също била под всякаква критика. Затова понякога се пише, че тогавашните огнестрелни оръжия вдъхвали страх повече с гърмежа и пламъка си, отколкото с някаква реална полза от тях.

По-късно през ХVІ век се появили гранулираният барут и дългите цеви, калибърът на аркебузата намалял до 20-22 мм, а теглото на оловния куршум до 50 грама. Тогава началната скорост на куршума се оценява на 200-250 м/с. Така се появил мускетът – тоест, пушка, която стреля с нещо малко, „москито“, насекомо. В същото време, за да се разграничи специализираната тежка пушка от другите оръжия, например, от ловните, където не е нужен толкова голям калибър, се използвала все още предишната дума „аркебуза“ в смисъл изобщо на пушка.

Сражение при Ерленбах, 13 октомври 1444 г. Илюстрация от “Бернски хроники” Диболд Шилинг Старши 1470г. Снимка: Уикипедия

След ХVІ век под термина „аркебуза“ вече се разбират леки огнестрелни оръжия с малък калибър. Силата на отката при някои аркебузи била толкова слаба, че те имали къси приклади, предназначени дори да не са упор в рамото, а просто ги притискали към бузата.

Мускетът

Мускетът е ръчно огнестрелно оръжие, което се появява първоначално в Испания. Получава бойното си кръщение в битката при Павия през 1521 г., където испанците разгромяват французите и пленяват крал Франциск І (1494-1547).

Мускети и техните байонети на поставка. Снимка: Уикипедия

Мускетите дължат появата си на изобретяването на гранулирания (наричан още зърнист, димен, черен) барут, който радикално улеснил зареждането на дългоцевните оръжия. Освен това, гранулираният барут изгаря по-пълно и равномерно. Това довело до цяла спирала от технологични подобрения, които позволили производството на дълги цеви с по-добро качество. Гранулираният барут бил основен за огнестрелните оръжия чак до ХІХ век.

Поради увеличената дебелина на предпазното въоръжение – плътни листови брони, кираси (нагръдници) и др., куршумите с тегло 18-22 грама имали слаб ефект. Било необходимо да се увеличи калибъра на пушката до 22 мм, а теглото на куршума – до 50-55 грама. Скоростта на куршума, изстрелян от мускет, била 200-500 м/с, което давало възможност бронираният противник да бъде поразен на сравнително по-големи разстояния. Куршумите вече пробивали стоманени кираси на дистанция 50 метра. Обхватът на прицелване обаче бил по-малък – 40-45 метра.

Мускетари от времето на Тридесетгодишната война стрелят с мускети (съвременна възстановка). Снимка: Уикипедия

Мускетът станал любимо оръжие на военните моряци заради способността му на късо разстояние да пробива дървения фалшборд (парапета) на кораб.

Теглото на мускета (първоначално 7–9 кг) било толкова голямо, че към него се полагала специална стойка с чатал на края. Стойката се забивала в земята, а дулото на мускета се поставяло върху чатала. Някъде, например, в Русия, комбинирали стойката със секира: в края на дръжката върху металния накрайник на секирата се поставяло дулото. Така боецът имал на разположение както огнестрелно, така и тежко хладно оръжие, което в онази епоха запазвало голямото си значение. Откатът на мускета бил доста силен, затова стрелецът поставял кожена възглавница върху дясното си рамо.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title