background img
ян. 3, 2019
169 Views

Пет български военни победи

Автор:

Всички са чували за битките при Одрин, Ахелой и Дойран. Но чували ли сте за битката при Буг или битката при Тесалоники? Най-вероятно не. Българската история познава много победи и загуби. Много от тях обаче са забравени, тъй като нашият народ често има склонността да се съсредоточава върху същината, но да пренебрегва детайлите. Само, че хората с право са казали, че дяволът е в детайлите. В тази статия ще ви запознаем с някои от пренебрегваните, но също толкова значими битки, които са част от нашата история.

Ето ги и тях:

Битката при Буг (896г.)

Битката при Буг, състояла се през 896 година при едноименната украинска река, е живото проявление на конфликтът между маджарите и българите.

Известният със стратегическото си мислене Симеон се възползвал от породилия се конфликт между маджарите и печенегите. Така той влязъл в съюз с печенегите, които атакували сърцето на Маджарския племенен съюз, намиращо се по поречието на Днепър.Това отворило перфектната възможност Симеон да атакува в гръб от южния фронт. Маджарите били сериозен противник – преди битката Симеон организирал полеви литургии с надеждата Бог да му помогне. Предполага се, че в битката участвали предимно кавалеристи, които имали опит в маневрирането в откритите поречия на южна Украйна. И двете страни дали много жертви. Българите разполагали с отреди тежка кавалерия, докато унгарците най-вероятно са разчитали на лека конница и множество конни стрелци. Победата над маджарите при Буг била разковничето за разгрома на Маджарския племенен съюз известен като Етелкьоз. Маджарите напуснали Украйна и се заселили в Панония, където живеят и сега. След битката Симеон осигурил безопасността на североизточната си граница и се съсредоточил над Тракия. При Булгарофигон, той разбил ромейска войска. Това събитие останало в историята като Търговска война с Византия.

Битката при Тесалоники, 995г.

Балканите след битката при Тесалоника; В защриховано – земи, завладени от Самуил сред победата над византийците;

Битката се развила до Тесалоника (дн. Тесалоники/Солун). Състояла се между, българската армия, под ръководството на Гаврил Радомир и Самуил, които нападнали Византийската империя, предвождана от Ашот Таронит и Григорий.

Българската армия на Самуил разгромява византийските войски край Солун и убива дук Григорий. Уикипедия

Самуил не можел да прежали загубите, които България дала след падането на Преслав през 971г. Победата му при Траянови врата над Василий II, довела до вътрешни конфликти във Византийската империята, от които той се възползвал. Започнал множество кампании в Македония и Мизия, които да намалят византийското присъствие на Балканите. Така през 995г. Самуил събрал компактна армия, с която тръгнал на юг, по поречието на Струма. Целта била Солун (вторият по големина византийски град). Българите обаче били малобройни – за това можем да съдим по тактиката, която приложил царят, а именно факта, че той не обсадил Солун, а разчитал да примами градският гарнизон в капан. Затова пратил като примамка малък авангард, докато основната войска се спотаявала в хълмовете. Начело на византийският авангард стоял Ашот – син на арменския княз Григорий от Тарон, който преминал на византийска служба и дукс на Тесалоника. Той имал задачата да разбере численноста на българската войска и нейното разположение. Ашот успял да победи  авангарда, но попаднал капана на Самуил. Григорий умира в опит да спаси сина си. Ашот бил пленен, и след като остават без водачи, византийците отстъпват и се барикадират в Солун. Самуил не обсадил Солун, а продължил на юг, където завладял Беотия, Тесалия и най-сетне достигнал Коринт през 996г. Разгрома на византийците при Солун, отворил много врати на българския владетел – вече можел съвсем спокойно да стартира кампания срещу хърватите и сърбите. Две години по-късно и те паднали под меча на българският цар.

 

Битката при Видин,  1233г.

През 1232г. унгарският крал Андрей II окупирал областите Стрем, Белград, Браничево, Олтения и Видинско. Това станало в следствие на отслабената българска армия след войната между България и Епирското деспотство. Победата на Иван Асен II при Клокотница дала шанс за нападение над унгарците. Българската армия била поведена от брата на царя – севастократор Александър, който бил управител на Софийско. Това бил неговият апанаж – неговото лично владение в рамките на династията Асеневци. Не се знае много за Александър и неговите водачески умения. Малкото, което знаем е следното:  През 1207г. Александър, заедно с Иван Асен II бягат във Волиния. Това станало след кончината на Калоян и възкачването на Борил. Там младите царски синове се обучавали в най-мощното руско княжество по онова време. Така те придобили уменията нужни им да свалят Борил от престола – заставайки начело на силен варяжки отряд, двамата братя свалили Борил и на трона се възкачил Иван Асен II. Влиянието на Борил обаче останало – нужни били десет години и доста помощ от Александър, за да се премахне. Получената титла севастократор говори много за уменията на Александър. Смята се, че той е изиграл важна роля за победата над епирския деспот Теодор Комнин,вероятно ръководейки част от българската войска. Александър се разполагал с голямо доверие от Иван Асен II. Царят му поверил отвоюването на северозападните български земи от унгарците (една от основните военно-политически сили в цяла източна Европа). Не се знае какъв е резултатът от сражението край Видин, но се предполага, че Александър е нанесъл огромно поражение на унгарците, защото през същата 1233г. им нанася поражение в още две битки – в Олтения и край Браничево. Има хипотези, че в армията на Александър е имало и кумански отряди, както и български васали, които преди са били част от епирските сили, които Иван Асен II е пленил при Клокотница.

 

Победата на Иван Асен II над татарите, пролетта на 1241г.

Унгария, Босна и Хърватия били опустошени от татарите през 1240г. Същата година татарите внезапно се изтеглили обратно към понтийската степ. Част от тях минала през българските земи отвъд Дунав, на което Иван Асен II отговорил като събрал войската си и нападнал. Събитията се случили в дн. Молдова (или румънската част на Молдова). Знаем, че Иван Асен „почти разбил татарите“. Има различни тълкувания по темата. Например: когато българите разбрали къде точно се намират ги нападнали докато форсирали някоя от множеството реки, които пресичат Молдова, евентуално Буг или Днестър. Повечето татари са разгромени, а тези, които се спасяват минават реката и достигат до южна Украйна. Татарите били опасен противник – година по-късно по време на татарска наказателна експедиция североизточните български земи били разорени. Това бил отговорът на Бату хан, който най-вероятно се чувствал заплашен от българите, след като волжките българи, преди десетилетие са нанесли първото сериозно поражение на монголските армии.

Битката при Девина, 1279г.

Ивайло на бойното поле

Ивайло не бил доволен от това, че столичната аристокрация му отнела трона в полза на Иван Асен III. След като отблъснал татарите при обсадата на Дръстър (Силистра), селският цар тръгнал към Търново за да си получи трона обратно. Армията му от селяни-ветерани обсадила столицата, но без успех. Освен, че им липсвал опит, в битката се намесил византийският император Михаил VIII Палеолог, който изпратил 10 000 армия начело с протовестиарият Мурин, за да помогне на Иван Асен III. Целта на армията била да премине Стара Планина и да издебне в гръб армията на селския цар, докато той е зает с обсадата над Търново. Ивайло обаче разбрал за плановете им и поел на юг, за да пресрещне ромеите. Тук важна роля изиграла силата на изненадата и теренът в Котелския проход – Ивайло и неговата войска разгромили по-многобройната ромейска армия. Повечето византийци умират по време на сражението, а пленниците са изклани по заповед на Ивайло. По-късно Ивайло разгромява 5 000 ромейска армия, с което напълно разбива плановете на Михаил Палеолог да сложи поставено от него лице на търновския трон. Благодарение на Ивайло ромеите губят всичките си шансове срещу България. И въпреки че не си възвръща трона и е изместен от богатия деспот Георги Тертер, Ивайло доказва нещо, което 150 години по-късно ще се разбере в хуситските войни, а именно, че селските армии са също толкова страховити, колкото останалите. Има предположения, че оръжията, които хуситите са използвали ( пригодени за оръжие селски сечива като чукове, коси, млатове за жито, сърпове и т.н.), са използвани в Ивайловата армия още век и половина преди това!

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История

Comments to Пет български военни победи

  • Защо пропускате победата на българската войска начело с княз Тервел над арабите.

    Петър Чарийски януари 7, 2019 16:17 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title