Преди седемдесет и пет години фермер заклал пиле в Колорадо, а то „отказало“ да умре. Майк, така се наричала птицата, оцелял в продължение на 18 месеца и станал световно известен. Как е живяла птицата без глава толкова дълго, било трудно да се обясни.
На 10 септември 1945 г. Лойд Олсен и съпругата му Клара колят пилета във фермата си във Фруита, Колорадо. Олсен коли птиците, а жена му ги чисти. Но една от всичките 40 или 50 птици, които минали под брадвичката на Олсен този ден, не се държала като останалите.
„Те заклали всички, но една все още била жива и се разхождала“, разказва правнукът на двойката, Трой Уотърс. Пилето ритало и бягало, не се спирало.
Оставили го за през нощта в стара кутия от ябълки в остъклената веранда на фермата и когато Лойд Олсен се събудил на следващата сутрин, побързал да излезе, за да види какво се е случило. „Това проклето нещо било все още живо“, казва Уотърс.
„Това е част от нашата странна семейна история“, разказва съпругата му Криста Уотърс.
Уотърс чул историята като момче, когато прикованият на легло прадядо дошъл да живее в дома на родителите му. Двамата обитавали съседни спални и старецът, страдайки от безсъние, му разказвал с часове.
Фермерът закарал пилешкото месо в града, за да го продаде на пазара. Той взел и обезглавения, но жив петел със себе си, хвърлил го във фургона. Като стигнал на пазара, започнал да се обзалага с хората на по бира, че във фургона има живо пиле без глава.
Из Фруита се разнесъл слуха за странната птица без глава. Местният вестник изпратил репортер да интервюира Олсен, а две седмици по-късно организаторът на предтсавления Хоуп Уейд изминал близо 300 мили от Солт Лейк Сити, Юта с предложение да правят с пилето представления, за да спечелят пари.
Тогава, през 40-те години, семейството имало малка ферма и се мъчели. Съгласили се.
Първо посетили Солт Лейк Сити и Университета в Юта, където петелът бил подложен на серия от тестове. Слуховете разказват, че университетските учени хирургично отстранили главите на много други пилета, за да видят дали някое от тях ще оживее.
Когато списание „Лайф“ публикувало историята за обезглавеният петел Майк, Лойд, Клара и Майк тръгнали на турне из САЩ.
Те ходили в Калифорния и Аризона, а Хоуп Уейд завел Майк на обиколка в югоизточната част на САЩ, когато семейството трябвало да се върне във фермата, за да събира реколтата.
Пътешествията на птицата били старателно документирани от Клара в албум, който се съхранява в сейфа от пистолета на Уотърс.
Хората в цялата страна пишели писма и не всички били положителни. Един сравнявал семейството с нацистите, друг от Аляска ги молил да сменят бутчето на Майк с дървен крак. Някои били адресирани само до „Собствениците на безглавото пиле в Колорадо“, но все пак намерили пътя към семейната ферма.
След първоначалното турне семейство Олсен завели безглавият петел Майк във Финикс, Аризона, където през пролетта на 1947 г. се случило нещастие. Той умрял във Финикс.
Какво се случва, когато се отсече главата на пиле?
- Обезглавяването прекъсва мозъка от останалата част на тялото, но за кратък период веригите на гръбначния мозък все още имат остатъчен кислород.
- Без сигнал от мозъка тези вериги действат спонтанно. „Невроните стават активни, краката започват да се движат“, казва д-р Том Смълдърс от университета в Нюкасъл.
- Обикновено пилето лежи, когато това се случи, но в редки случаи невроните могат да задействат двигателна програма за бягане.
- „Пилето наистина ще тича малко“, казва Смълдърс. „Но не и 18 месеца, по-скоро около 15 минути.“
Майк се хранел с течна храна и вода, които фермерите пускали директно в хранопровода му. Друга жизненоважна телесна функция, с която му помагали, е изчистването на слуз от гърлото му. Хранили го с капкомер и чистили гърлото му със спринцовка.
В нощта, когато Майк умира, те били събудени в стаята на мотела от звука на задушаващата се птица. Когато потърсили спринцовката, разбрали, че са я загубили и преди да успеят да намерят алтернатива, Майк се задушил.
Години наред те твърдели, че са продали петелът на човек за представления. Едва, няколко години преди да умре, Лойд признал, че пилето умряло заради него. „Мисля, че никога не е искал да признае, че се е прецакал и е оставил „златната кокошка“, която снасяла златни яйцата, да умре заради него“, споделя внукът.
Олсен никога не разказал какво е направил с мъртвата птица. „Готов съм да се обзаложа, че Майк е изхвърлен в пустинята някъде около Финикс, в канавката, и вероятно е бил изяден от койоти“, твърди Уотърс.
Как Майк успял да оцелее толкова дълго?
Нещото, което изненадва д-р Том Смълдърс, експерт по пилетата в Центъра за поведение и еволюция в университета в Нюкасъл, е, че той не е кървял смъртоносно. Фактът, че е успял да продължи да функционира без глава става по-лесно обясним.
Ако човек загуби главата си, няма да има никаква мозъчна функция. За пилето е доста по-различно.
„Ще се учудите колко малко мозък има в предната част на главата на едно пиле“, казва Смълдерс.
Той е концентриран най-вече в задната част на черепа, зад очите, обяснява той.
Докладите сочат, че клюнът, лицето, очите и ухото на Майк са били отстранени с удар на брадвичката. Но Смълдърс изчислява, че до 80% от мозъка му – почти всичко, което контролира тялото на пилето, включително сърдечната честота, дишането, глада и храносмилането – остава недокоснато.
По това време се предполагало, че Майк е оцелял след удара, защото част или целият мозъчен ствол остава прикрепен към тялото му. Оттогава науката се е развила и това, което тогава е било наречено мозъчен ствол, е установено, че е част от мозъка.
„По-голямата част от мозъка на птиците, какъвто го познаваме сега, всъщност се считал за мозъчен ствол тогава“, казва Смълдърс.
Имената, дадени на части от мозъка на птиците в края на 1800 г., всъщност били грешни.
Защо тези, които са се опитали да създадат собствен Майк, не са успели, е трудно да се обясни. Изглежда, че разрезът в случая на Майк е дошъл на точното място и навременният кръвен съсирек за щастие е предотвратил смъртоносното кървене.
Трой Уотърс подозира, че прадядо му няколко пъти се е опитвал да повтори успеха си с брадвичката.
Съсед, който живеел наблизо, купувал всякакви пилета от пазара в близкия Гранд Джънкшън, Колорадо и спирал до семейната ферма с шест опаковки бира за Олсен, за да го убеди да покаже как точно го е направил.
„Спомням си, че той ми каза, смеейки се, че получава безплатна бира през уикенд, защото съседът бил сигурен, че е забогатял от това пиле“, казва Уотърс.
„Мръсно богати“ било мнение, което мнозина имали във Фруита за семейство Олсен. Но според Уотърс това е преувеличено.
„Той наистина спечелил малко пари от това“, казва Уотърс. Купил машина за балиране на сено и два трактора, на мястото на коня и мулето. И също – малко лукс – пикап Шеврплет от 1946 година.
Веднъж Уотърс попитал Лойд Олсен дали се е забавлявал. Той потвърдил. Казал, че имал възможност да обиколи и да види части от страната, които вероятно иначе не би видял. Успял да модернизира фермата си и да разполага със земеделско оборудване. Лойд се занимавал със земеделие до края на живота си, стараейки се да се измъкне от мизерията.
Автор: Десислава Михалева
