Днешна Йордания, мястото, което е било населявано от древните набатеи – номадски народ, който се славел с умението си да „подчинява“ камъка, да съхранява вода в непрестанната суша и владеел всички търговски пътища в онази епоха. Наследниците на този народ днес са „обитателите на пустинята“ или още бедуини, които приобщени от йорданците се грижат за културните забележителности и за приятното изживяване на туристите.
Пътят е по дълъг, каменист, стръмен каньон (носи името Сик), на моменти е тесен, достигащ широчина от 3 до 4 метра и височина до 200 метра. В края на пътя се открива невероятна гледка. Град в скалите.
Петра е разположен в пустинята, но в точка, в която се пресичат две керванджийски пътеки. Историята показва, че такива места се превръщат в разкошни, архитектурни достижения на населяващите ги цивилизаци. Чудото от камък се оформя някъде около 4 век пр. Хр.. Археолози, обаче доказват, че там е съществувал живот още през 6 век пр. Хр. Библейски текстове, споменават племе населявало областта 1000 години пр. н.е., потомци на библейският герой Исав. Смята се, че на хълма се намират тленните останки на Аарон, брата на Моисей.
Каменният град е чудо на древния свят, скрит от скални насипи, запазил величието си и до наши дни.
Познатото ни име на града – Петра, е наследство от елините и не е онова, с което са го назовавали в началото на неговото изграждане. Съвършенството в архитектурно отношение достига своята кулминация по време на елинистическия период. Но дори и след завладяването му от римския управител на Сирия, каменният град продължава да бъде водещ културен център в новата провинция, кръстена Арабия. Началото на разрушаването на финансовата, архитектурна и културна хармония е проникването на християнството. 5 века по-късно като част от Източната Римска империя мюсюлманите го завладяват, а по-късно, по време на Йерусалимското кралство Балдуин І го окупира. Петра остава под властта на кръстоносците до 1189 г.
Кхазнех
Това е първото, което виждате след като преминете каньона Сик. Фасадата, издълбана в пясъчниковата скала, е 40 метра висока и е изключително добре запазена. Името Кхазнех означава съкровищница и идва от легендата, че мястото е използвано за криене на съкровища. Всъщност представлява нещо между храм и гробница.
Зад внушителната фасада се крие огромна квадратна стая. Ъглите и стените са идеално прави и също са изсечени в скалата. Това е типично за Петра – интериорите са по-прости, докато екстериорите са пълни със сложни форми и орнаменти. Отвътре можете да погледнете през входа и ще видите Сик.
Пред фасадата има голямо отворено пространство оградено от големи стени, а земята е покрита със ситен пясък. Лесно можете да се изкачите нависоко и да видите мястото от 50 метра височина.
Около Кхазнех има други, по-малки, гробници и зали изсечени в скалата. Надясно скалите стават по-големи и са изпъстрени с множество малки гробници, които отвън изглеждат като малки черни дупки. В ляво се намира амфитеатърът, който има места за 8 000 души.
Царските гробници
Северно от Кхазнех има три големи постройки – Царските гробници. Те са издълбани в скалата, наречена Царската стена. Не е ясно за кои царе са и дали наистина са царски.
Първата гробница е Урн – добре запазен монумент с тераса и два реда арки. Във вътрешността има една неокрасена стая с размери 20 на 20 метра. Стенита на стаята са гладки, а ъглите прави. Единствената декорация са красивите листа от цветна скала по стените, тавана и пода.
Следва Коринтската гробница, която е като по-малка версия на Кхазнех, а след нея Дворцовата гробница, която е имитация на римския дворец. Стаите в нея са малки и неокрасени.
На разстояние от Царските гробници има още една гробница, която е построена през 130г. за римския управител. Тук фасадата е още по семпла – висока само 6 метра, а зад нея е малка зала, в която се предполага, че е погребан управителя.
Олтарът
До мястото, служило едно време за жертвопринушения, се стига по стъпала, които водят до върха на малка скала. В дясната страна могат да се видят останките от сградата, в която са били жреците, както и обелиск. Малко след това се намира олтарът.
Скалата е гладка и в нея има издълбани канали, по които се е стичала кръвта на жертваните животни. Ако погледнете надясно ще видите Царската стена и Царските гробници, а право напред се открива панорамна гледка към цялото място. Кхазнех и амфитатърът се падат зад вас.
На най-високата точка има обелиск, откъдето пътят продължава надолу. Докато се спускате по стръмните завои около вас ще забележите по-малки монументи сред които Лъвския фонтан, Градиснката гробница и Гробницата на римския войник.
Пътят до Ел Деир
Пътят до Ел Деир минава през голямо открито пространство на свер от центъра на града и тръгва по планината. Пътят се изкачва плавно,а понякога върви на една страна. Могат да се видят стъпала, изсечени в скалата на хребета в дясно от пътеката, а по-нататък в ляво има малка пътечка, която води до Лъвската гробница.
Последната част от пътя е по-стръмна и минава през тясна цепнатина между отвесни скали и жълти пясъчници, а от другата страна се слива с голямо пространство, покрито с бял пясък. Следва огромна скала, в която е изсечен друг монумент, подобен на Кхазнех, но по-голям и груб. Това е манастирът Ел Деир.
Манастирът Ел Деир
Манастирът напомня на Кхазнех, но е по-голям и не толкова добре запазен. Голямата порта е с височина около 8 метра, а самата фасада е висока 45м. и широка 50м. Цялата структура, както при Кхазнех, е изсечена в скалата, а страничните стени показват колко дълбоко в скалата е трябвало да дълбаят строителите й.
В ляво от манастира през пролука в скалите се стига до стъпала, които се изкачват до върха на скалата. Малко трудно е за изкачване, но пък гледката си заслужава.
