През 1974г. ентусиасти от Центъра за изследователски геотехнологии към Индонезийския научен институт открили в прашните архиви записки на холандски колонисти. Сред другото, в тях се говорело и за цар Силаванги, който „… умеел с едно махване на ръката си да пренася гигантски базалтови скали, да се превръща в тигър, а след създаването на пирамидата Гунунг Паданг не умрял, a се превърнал в дух“.
Разбира се, геолозите, археолозите и технолозите под ръководството на д-р Дани Хилман Натавиджая не вярвали в легендите на аборигените, разказани от холандците, но все пак решили да изучат историческите архиви на родната си страна. Така се оказало, че цар Силванги е историческа личност и е управлявал около 1500г. пр. Хр. Изглеждало, че първото радиовъглеродно датиране на повърхностни мегалити в споменатото от холандците пирамидално възвишение Гунунг Паданг – в индонезийската провинция Западна Ява, потвърдило, че тази пирамида е построена по времето на царя Силаванги. Въпреки това, когато учените използвали най-мощни сондажни платформи в началото на XXI век и извадили проби от по-дълбоки слоеве, учудването им било огромно. Органичните материали в получените проби показвали все по-древни дати според навлизането навътре в пирамидата: 22 хиляди или повече години. Но, в такъв случай излиза, че Гунунг Паданг е по-древна от египетските пирамиди? Обаче и това не е всичко: последните изследвания сочат, че на дълбочина повече от 30 метра има многобройни подземни входове, както и неизвестни засега артефакти от метални сплави.
Така до 2015г. полумитичната версия за участието на цар Силаванги в построяването на пирамидата Гунунг Паданг била опровергана. Явно гигантското мегалитно съоръжение е създавано с труда на много поколения преди него. Що се отнася до периода около 1500г. пр. Хр., учените тепърва ги чакала изненада. Съставът на цимента, който държи блоковете на пирамидата от този период, се състои 45% от силикатни минерали и 45% от минерали на железни руди, които е невъзможно да се получат без електрическа обработка.
Металургия в древна Индонезия с използване на електрическа енергия? Възможно ли е? В началото на 2015г. тайната била разгадана (поне така се смята) от Дани Натавиджая. Ученият заедно с колегите си открил по време на разкопките в Гунунг Паданг метални устройства с необичайна форма, напомнящи малки… електроцентрали. Самият президент на Индонезия изразил интерес към това откритие и поздравил археолога с неговото сензационно откритие.
Мистериозните артефакти от Гунунг Паданг сега предизвикват много спорове в научния свят. От една страна, в това няма нищо странно, защото все още е рано за окончателни изводи. От друга страна, информацията за тези артефакти е прекалено разнопосочна. Например, самият Натавиджая твърди, че древните електроцентрали са открити в слой от скали, датиращи от 25 000 години пр. Хр. Артефактите са направени от злато и мед.
Многобройни уфолози обаче възразяват, като твърдят, че находката е от епохата на цар Силаванги, а в нея, освен злато и мед, се съдържат метали от извънземен произход. С други думи: тук се е разбил извънземен кораб, а Силаванги е оцелял член на екипажа – затова и умеел „да премества огромни блокове от базалт с едната си ръка“. Затова и бил увековечен, за разлика от много други владетели, в легендите на остров Ява. Е, уфолозите затова са уфолози, за да търсят извънземни…
Но сега артефактите, открити от д-р Дани Натавиджая, са под правителствена охрана и в обстановка на секретност се изучават в местните лаборатории – включително с участието на военни експерти. Очевидно това означава, че скоро няма да бъдат разкрити пред обществеността.
