Забележителният китайски средновековен писател Су Ши (1037-1101) е роден в района Мейшан на провинция Съчуан. Бащата му бил известен учен, който се занимавал с изучаване на произведения, написани на древнокитайски литературен език. Така атмосферата в семейството била благоприятна за това, че Су Ши от ранна възраст показал литературните си способности и започнал да пише стихове.
Както обикновено се случвало с талантливите и изпъкващи хора в онази епоха, най-добро поприще за него била държавната служба – в Китай всеки, без разлика на произхода си, можел да участва в ежегодните конкурси за държавни служители.
Днес към понятието „конкурс“ се отнасяме с доста скептицизъм, дотолкова е компрометирано това понятие от различни корупционни практики. Но онази епоха била доста по-стриктна в изискванията си – ако държавен чиновник бъдел заловен, че провежда неправилно такъв конкурс и протежира някой от участниците, наказанието било безмилостно: разпаряли корема му, поставяли вътре жив плъх и отново го зашивали. Ясно е, че при такава „санкция“ едва ли някой би се решил да престъпи закона.
След като Су Ши постъпил на държавна служба, започнал активно да подкрепя реформи в полза на просперитета на страната. Но, като резултат от политическата си дейност, станал жертва на дворцови интриги, защото проявил прям характер и желание за справедливост към всички хора, независимо от ранга и социалния им статус. Затова през последния период от живота си Су Ши преживял трудни времена: на 43-годишна възраст бил няколко пъти в изгнание.
Но благодарение на своята начетеност и житейски опит той бил добре запознат с моралните принципи на конфуцианството, с каноните на будизма и даоския мистицизъм. Тези познания му помогнали да анализира цялостно и да проучи различни философски проблеми – това му помагало срещу горчивите мисли за собствените житейски неблагополучия.
Специално конфуцианската философия повлияла на неговите възгледи за държавното управление. Затова Су Ши успял да поддържа високи помисли и душевна чистота през целия си живот.
Една от отличителните черти на Су Ши била неговата искреност. Той смело защитавал своите принципи, но в същото време бил открит човек, чужд на всяко високомерие – общувал като равен с хора от всички социални слоеве, от просяка да придворния велможа.
Много китайски средновековни писатели след него се стараели да подражават на начина му на поведение – така наречения стил на общуване „Дунпо“. Това е названието на местността, където бил заточен, което той взел за свой литературен псевдоним. Тези негови маниери били популярни сред интелектуалния елит на Китай за период от 800 години.
Су Ши бил талантлив поет и се прославил със своите стихове в жанра „цъ“. Поезията на Су Ши се характеризира с широкия обхват на темите, необикновените метафори и образната си реч. Стиховете в жанра “цъ“, написани от Су Ши, са оригинални по природата си. Този жанр допуска различни по дължина редове в стихотворението, както и тяхното съчетаване. Но той не само се откъсва от старото разбиране за жанра „цъ“, който преди него бил свързан най-вече с романтичното, любовно съдържание на стихотворението. Су Ши разширява обхвата на темите на жанра, като отразява живота и стремежите на обикновените хора.
Освен това, Су Ши е известен и като талантлив прозаик. Благодарение на таланта си, той станал един от Осемте най-известни писатели на китайската династия Сун (960-1279). Литературните историци го нареждат сред най-забележителните майстори на класическото китайско есе „фу“. От тези негови произведения е особено забележително „Фу за червената стена“. При написването му Су Ши комбинира прецизността и изразителността на езика с мистичните настроения и идеи на даосизма. Това есе е разделено на две части. Първата описва поетична есен, а във втората се пресъздава живописна картина на зимния пейзаж.
Благодарение на описанието на природата и ясно изразените идеи на автора, „Фу за червената стена“ е един от най-блестящите примери в китайската средновековна есеистика.
