Как плътската любов, която преди била табу се превърнала в една от най-широко разпространените теми?
Обсъждането на плътската любов било истинско табу през епохата на Възраждането. Хората не обсъждали сексуалността си, колкото и нормално да е това. В книгите пишело единствено за духовната страна на любовта. Имало обаче хора, в чиито библиотеки се намирали книги с доста интересно съдържание – това били книги, които можели да разпалят сексуалното въображение на всеки, който ги прочете. На тях обаче можели да се насладят само хората с пари. Доста често подобни книги разпалвали скандали заради своята откровеност.
Историята на „Любовни пози“ е доста интересна. Всичко започнало заради отмъщение. Джулио Романо, един от учениците на Рафаело, който зографисал стените на Ватикана имал сделка за изрисуването им с римския папа Климент VII. Папата обаче отказал да плати за труда на Рафаело. Затова в някои скрити кътчета на папския дворец, Джулио направил 20 рисунки на жени и мъже в предизвикателни пози. По негова молба, Пиетро Аретино (друг ученик на Рафаело) направил гравюри по рисунките. Накрая от всичко това произлязла книга дело на трети ученик на Рафаело – Бавиер.
Резултатът можел лесно да се предвиди. Усещайки какво ще стане, когато книгата види бял свят, Романо напуснал Ватикана. Останалите обаче не извадили такъв късмет. По заповед на папата, авторите на богохулството ги очаквал затвор. Най-тежко пострадал издателят на книгата – Маркантонио Раймонди. Всички гравюри и рисунки, както и типографическите дъски били иззети от ателието на издателя. По-късно били унищожени.
Това обаче не предотвратило разпространението на нелегалните копия в Европа. Към някои от гравюрите героите имали имена – най-често това били имената на гръцки богове и богини. Към някои рисунки били добавени и сонети, които да поясняват гравюрите.
Използвани били и несъмнено цинични изрази от типа на „Давай като Бакхус с Ариана!“
Нека да вземем за пример разказът „Любовникът“ (ориг. „Двамата влюбени“). Всъщност е доста банален – разказва се за мъж, който почти хванал жена си в изневяра. Но любовникът навреме се скрил в един сандък. Тогава, продиктуван от своя страх, той дал обет – никога повече да не прелюбодейства. Излизайки от сандъка обаче, той бързо забравил за обещанието си в прегръдките на своята любима – описанието на плътските им ласки надминавало дори най-смелите въображения.
Разказът станал сензация под различни заглавия. Заради небивалия успех на произведението, папа Пий II всячески се опитал да предотврати разпространението му, но без успех. Тази книжка се превърнала в първия световен бестселър – била най-продаваната книга през15-и век.
Разказът се смятал за много по-провокиращ дори от класическият „Декамерон“ на Бокачо – смятан за художествено произведение. Идеите в „Декамерон“ са взети от произведенията на антични автори, от арабски приказки и от класическия индийски сборник „Панчатантра“. Затова и той е смятан за следовник на традиции, вместо като сексуален сборник. Интересно, нали?
Така произведението на Бокачо станало твърде скучно за епохата на Възраждането. Последователите му искали по-голяма свобода – естествено благодарение на тази свобода, на пазара се появили много нискокачествени творби, наподобяващи „Декамерон”. Например разказ, в който главната героиня – източна принцеса, съгрешавала не с един, а с цели девет мъже.
В друг разказ ставало въпрос за селянин, който се правeл на ням, за да стане градинар в женски манастир.Досещате се какво следва – още с влизането си в манастира, селянинът започнал да се чуди коя монахиня да прелъсти първа.
Авторите на романите ставали все по-смели в своите писания – понякога в произведенията си пишели за хора със здрав морал, на които приписвали точно обратното. Главните герои най-често били монахини, кралици, бавачки, учителки, похотливи женени барони, свещеници, папи. Църквата била превърната в лоно на покварата, където се извършвали развратни оргии.
Погледнато от художествена гледна точка, тези романи превърнали жанра в комерсиално четиво. От друга страна обаче именно те поставили началото на жанра любовен роман.
Но като всичко охулвано и тези книги предизвиквали интерес в хората.
Автор: Божидара Иванова
