Едва ли има човек, който да не е чувал за най-голямото сражение в историята на войните – битката при Сталинград, в която загинали общо приблизително 2 милиона души от двете страни. Изходът от сражението е известен – пълно унищожаване на хитлеристката 6-та армия, разгром на румънските и италиански нацистки съюзници, 91 хиляди пленени немци начело с командващия армията фелдмаршал фон Паулус. Но началото на битката при Сталинград далеч не било така успешнa за Червената армия…
Основната стратегическа задача на съветския Сталинградски фронт в края на лятото и началото на есента на 1942 г. била да се унищожи фашисткия 14-ти танков корпус, който бил стигнал до Волга.
Поредица от неуспешни сражения с тази цел обаче показали, че поставената задача да се „обгради и унищожи“ далеч не е лесна за изпълнение. Немците, укрепени на ключови височини, надделявали в артилерийските „дуели“ с Червената армия. Ситуацията се усложнявала крайно много от положението във въздуха, където господствал 8-ми германски въздушен корпус на нацистката „Луфтвафе“.
В новата операция, която разработило, съветското командване се отказало от прекалено мащабните цели, които си поставяло преди. Сега вече планът бил просто да се направи пробив до блокираната в Сталинград 62-ра съветска армия по съкратен маршрут – без да се пробват всякакви сложни „наполеонови планове“ да се обкръжават германците в обръч. Пробивът трябвало да бъде извършен със силите на 3 пехотни дивизии и 2 танкови бригади. Операцията била планирана за края на септември 1942 г. За целта към 24-та съветска армия били придадени две танкови бригади.
Ръководството на 24-та армия било поверено на генерал Д. Козлов, който преди това командвал разгромения вече Кримски фронт. За него тази операция била възможност да се реабилитира в очите на Сталин, който му простил предишния неуспех.
Но плановете на съветските войски не било писано се сбъднат. Малко преди началото на операцията немците заловили съветски куриер със заповеди за атаката. Това било сериозен малшанс, защото вермахтът бързо започнал да прехвърля танкове, зенитни и противотанкови оръдия на направлението, посочено в заловените документи. Немското командване преместило към 3-та пехотна дивизия 10 танка от близката 16-та танкова дивизия, командвана от подполковник граф фон Щрахвиц.
По това време съветските танкови екипажи също се подготвяли за предстоящата офанзива. Атаката трябвало да започне в 16 ч. на 30 септември 1942 г. Всяка от враждуващите страни с нетърпение очаквала определената дата. Във въздуха висяла непривична тишина.
Битката започнала с настъпление на съветските танкове от 241-ва и 167-ма бригади заедно с натоварени върху тях десантни групи. Немците обаче били подготвени и ги посрещнали с масиран огън. Атаката била отблъсната с тежки загуби. Почти всичките около 100 съветски танка били унищожени – от всяка бригада се завърнали само по 2 танка, и по един повреден бил изтеглен назад. Радиовръзката с атакуващите прекъснала. Опитите да се свържат отново и да узнаят съдбата на танкистите завършили с неуспех.
Една от основните причини за това поражение било обстоятелството, че двете бригади били въоръжени с английски танкове, изпратени на СССР по програмата „ленд-лиз“. За разлика от съветските танкове, които били на дизелово гориво и трудно пламвали при попадение на снаряд, английските „Валънтайн“ и „Чърчил“ били с бензинови двигатели – и направо се взривявали, когато бивали улучени. Автоматичните немски зенитни оръдия „Ерликон“, пригодени за стрелба по танкове, се оказали твърде ефикасни. Боят бил неравен.
Така резултатът от съветското настъпление бил закономерно неуспешен. При отстъплението си съветските бойци унищожили повредените свои танкове с гранати, за да не попаднат в ръцете на врага. Вечерта на 30 септември 1942 г. сражението утихнало. Загубите на немците останали неизвестни. Сериозна роля за провала на атаката на съветските войски изиграл провалът на ефекта на изненадата. Техническите и бойни възможности на танковете при тези обстоятелства вече не били от особено значение.
Командирът на 24-та армия генерал Д. Козлов не успял да се реабилитира и бил отзован на работа в тила.
Командирът на 241-ва танкова бригада полковник Л. В. Терновски бил назначен на поста началник на Чкаловското военно училище, където останал до края на войната.
Немският командир граф Хиацинт фон Щрахвиц бил ранен по-късно и евакуиран със самолет, след като 6-та германска армия била обкръжена. През лятото на 1943 г. командвал полк от танковата дивизия „Велика Германия“ в грандиозното сражение на Курската дъга при Прохоровка, а по-късно – и самата танкова дивизия. До края на войната бил ранен общо 10 пъти, от тях 2 пъти в главата. Последните му сражения били в Чехословакия и Бавария, където се предал на американците. Починал през 1968 г.
